Горски сънливец
| Горски сънливец | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Pallas, 1778 |
||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
|
Mus nitedula |
||||||||||||||||||||||
Горският сънливец (Dryomys nitedula) е вид дребен гризач от семейство Сънливцови (Gliridae). Среща се и в България.
Съдържание |
Описание [редактиране]
Гърбът на горския сънливец е сивокафяв, а коремът е бял с жълтеникав оттенък. През окото до основата на ухото преминава тъмна ивица. Тялото е с дължина 64-115 mm, а опашката достига 64-99 mm.[2]
Разпространение [редактиране]
Среща се почти в югоизточната половина на Европа, в Близкия Изток и Централна Азия, от Тирол до Джунгария и от средното течение на Волга до централните области на Иран.[1] В България се среща в цялата страна, както в равнините, така и в планинските местности. Най-често може да се види сред широколистни, смесени или иглолистни гори, но в някои случаи може да се засели дори в обраснали с храсти дюни.[2]
Начин на живот и хранене [редактиране]
Живее в гнезда и хралупи, които изгражда по дърветата или използва напуснати гнезда от птици. През зимата горският сънливец изпада в зимен сън, който е сравнително кратък и често се прекъсва. За храна му служат плодове и семена, птичи яйца, насекоми и други. Активен е главно през нощта.[2]
Размножаване [редактиране]
Размножава се един път годишно, през май-юни.[2] Женската ражда 3 - 5 малки.
Бележки [редактиране]
- ↑ а б ((en)) Amori, G. & Temple, H.. Dryomys nitedula. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 2009-09-18.
- ↑ а б в г Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 334-337.
Литература [редактиране]
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, стр. 159