Горско стопанство
Тази статия е за икономическия отрасъл. За административно-стопанската единица вижте Лесничейство.
| Горско стопанство | |
 | |
| КИД-2008 | |
|---|---|
 A. Селско, горско и рибно стопанство | |
 02. Горско стопанство | |
Горското стопанство е отрасъл на икономиката, част от селското, горско и рибно стопанство, който обхваща отглеждането на гори, дърводобива в естествени и изкуствени гори и събирането на диворастящи горски продукти.[1]
За разлика от селското стопанство производственият цикъл е значително по-продължителен – от около 15 години при бързорастящите култури до над 100 години, при дървесни видове като бук, дъб, смърч и др.
История[редактиране | редактиране на кода]
Ползването на горите от човека датира от дълбока древност, още от времето на неолита. Първоначално ползвана като място за лов, екстензивни пасища, впоследствие гората бива опожарявана или изкоренявана, за да може да се практикува върху освободената площ крайпътно земеделие, а в крайна сметка и уседнало земеделие. Продуктите, ползвани от горите, се разнообразяват – дърва за огрев (впоследствие дървени въглища), строителна дървесина, листников фураж, мъртва горска постилка, танини. Горите са място за паша и угояване на домашни животни.
С развитието на горското стопанство са били или все още са свързани следните (индустриални) отрасли:
- производство на мляко и млечни продукти (мандри)
- животновъдство (до усядането на животновъдството след интродукцията и широкото култивиране на картофа от средата на XVIII век)
- стъкларство (поташ)
- корабостроене, речен и морски транспорт (до окончателното изместване на платноходите от витловите кораби в края на XIX век)
- кожарство (дъбене на кожи)
- производство на сапун
- лозарство и бъчварство
- стоманодобив (до средата на XIX век, когато дървесината като източник на енергия за пещите бива заменена от изкопаемите въглища)
Съвременно значение[редактиране | редактиране на кода]
Горското стопанство се приема класически за част от първичното производство на суровини. В наши дни обаче той не се ограничава до дървопроизводството, а предлага много по-широк спектър от продукти и услуги, като:
- производство на недървесни горски продукти (гъби, билки, горски плодове)
- поддържане на рекреационната функция на горите (зони за отдих)
- борба с ерозията и опустиняването (противоерозионни и лесомелиоративни мероприятия)
- борба с природни бедствия (лавини, свлачища и срутища)
- поддържане и възстановяване на хабитати (местообитания) на редки и защитени растителни и животински видове
- поддържане на естетичната функция на горите
- поддържане на водоохранната функция на горите
Горско стопанство в България[редактиране | редактиране на кода]
Държавни горски и ловни стопанства[редактиране | редактиране на кода]
Непълен списък на някои от държавните горски и ловни стопанства в България:
- ДГС, София[2]
- ДГС, Царево[3]
- ДГС, Варна[4]
- ДГС, Смолян[5]
- ДГС, Тетевен[6]
- ДЛС „Мазалат“ – Сливен[7]
- ДЛС ЖЕНДА – Кърджали[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Europa - RAMON - Nomenclature Detail View // ec.europa.eu. Посетен на 12 януари 2021.
- ↑ Държавно горско стопанство, София Архив на оригинала от 2013-08-24 в Wayback Machine. – поделение на Югозападното държавно предприятие Архив на оригинала от 2013-08-01 в Wayback Machine. (Министерство на земеделието и храните)
- ↑ Държавно горско стопанство, Царево, архив на оригинала от 11 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131111184924/http://www.dgscarevo.com/, посетен на 22 август 2013
- ↑ Държавно горско стопанство, Варна
- ↑ Държавно горско стопанство, Смолян
- ↑ Държавно горско стопанство, Тетевен // Архивиран от оригинала на 2013-06-17. Посетен на 2013-08-22.
- ↑ Държавно ловно стопанство „Мазалат“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. – Сливен
- ↑ ДЛС ЖЕНДА – Кърджали