Горун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Горун (село))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За дъбът с това име вижте Зимен дъб.

Горун
България
Red pog.png
Горун
Област Добрич
Red pog.png
Горун
Общи данни
Население 84 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 19,558 km²
Надм. височина 64 m
Пощ. код 9689
Тел. код 05743
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 17275
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Шабла
Райна Бърдарева
(БСП)

Горун е село в Североизточна България. То се намира в Община Шабла, Област Добрич.

География[редактиране | edit source]

През селото преминава дълбоко дере, което е част от т.н. Суха река в Добруджа. В сезоните на големи дъждове за 2-3 дни се образува река със заплашителна мощност. Тя се влива в Шабленското езеро.

В близост до селото се намира дъбова гора, която е станала причина то да получи наименованието си „горун“ - това е вид дъб с жълтеникава дървесина. Старото име на селото е Саръмеше, което в превод означава същото.

История[редактиране | edit source]

Селото е създадено около 1830-те год., непосредствено след влизането в страната на войските на Дибич Забалкански. След неговото оттегляне започват масови кланета в Сливенско и Ямболско, развихрят се кърджалии и даали. Прогоненото население се е установило и в това село. Затова част от хората още си спомянт за котленския си и лозенградски произход. Цели фамилии има от Жеравна и Катунище. Разрушено изцяло по време на най-голямото земетресение в страната през 1901 г.

В селото живеят и няколко фамилии гагаузи, родствени на жителите на изцяло гагаузкото село Българево (община Каварна). Непосредствено след Крайовския договор от 1940 г. румънските заселници след 1919 г. напускат селото и заменят жилищата си с българи, преселени от Румъния в България по Крайовската спогодба 1940 г. Тези фамилии и досега носят особеното наименование "абазои".

Всички фамилии са живели и живеят в мир. В селото никога не е имало размирици. Почти всички жители от старите поколения на миналия век можели да общуват на турски и румънски, тъй като са ходили на румънско училище в периода 1919-1940 г. Местностите около селото имат и тюркски имена като Махмудорман, Търлата и пр. Селото никога не е било богато и не е имало разслоение на населението.

Забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]