Господинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Господинци
България
Red pog.png
Господинци
Област Благоевград
Red pog.png
Господинци
Общи данни
Население 494 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 13,353 km²
Надм. височина 560 m
Пощ. код 2914
Тел. код 07525
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 17347
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Господинци
Ахмед Ходжов
(ПБСД)

Господѝнци е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, Област Благоевград. До 1934 година името на селото е Циропол.[1]

География[редактиране | edit source]

Село Господинци се намира в планински район.

История[редактиране | edit source]

В 19 век Циропол е българомохамеданско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Зирополе (Ziropolé) е посочено като село с 55 домакинства и 140 жители помаци. [2] Според Стефан Веркович към края на 19 век Церово (Зирополе) има християнско мъжко население 55 души, което живее в 187 къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Цирополе, на С от Неврокоп. Разположено е в една долинка до Надумшница, приток от Места. Жителите са всички помаци, земледелци. 50 къщи. Около Цирополе се виждат развалини от няколко стари църкви. Една от тях помаците и сега си я казват „Св. Дух“.[4]

Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 270 българи-мохамедани[5] в 45 къщи.[6].

През лятото на 1915 година през местността селото известният български археолог и по-късно политик Богдан Филов, който оставя интересни пътни бележки:

При началото на дефилето, върху един връх на левия бряг на Места, над селото Сиропол, се намира градище (кале). Имало запазени дебели зидове и едно черковище, а също и някакъв кладенец (бунар 118х130х30, диаметър 80 см). По-горе, дето р. Каленица се влива в Места, се намира Къз калеси или Момина кула. Руините (зидовете) стърчат и досега доста високо, на един връх. Вдясно се намира кула от турско време. Според преданието старата кулабила съграденаот някоя еврейка.[7]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В село Господинци може да се видят красиви релефни форми. Сред най-известните забележителности са: Цирива скала, пещерата Салъхова дупка, която все още не е изследвана. Каньонът в местността Караасанов мост, който се намира на някогашния пряк път към село Осиково е една много красива местност. Над селото се извисява самотният връх Градището, на който е имало крепост от Втората българска държава. От тук идва някогашното име на селото: полис - град, цир - връх => Цирополис. Градището, погледнат от която и да е страна, има форма на пирамида.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония. // Българите. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195
  6. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  7. Богдан Филов. "Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916", съставител Петър Петров, София, 1993, стр.89
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.