Гостивар
| Гостивар | |
|---|---|
 Църквата „Света Богородица“
|
|
 Гостивар
Гостивар на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Положки |
| Община: | Гостивар |
| Географска област: | Горни Полог |
| Население: | 35 847 (2002) |
| Надморска височина: | 520 m |
| Геогр. положение: | 41° 47' 49" сев. ш. 20° 54' 29" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | GV |
Го̀стивар (на македонска литературна норма: Гостивар, на албански: Gostivari, Гостивари) е град в Република Македония, административен център на Община Гостивар. Разположен в подножието на планинския масив Шар планина.
Съдържание |
География [редактиране]
От Гостивар тръгват автомагистрали за Тетово, Скопие, Кичево и Охрид. Има железопътна връзка със столицата Скопие. Недалеч от града (5 км югозападно) се намира село Вруток, край което на височина 683 м извира река Вардар.
История [редактиране]
В Османската империя [редактиране]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гостивар има 3 723 жители, от които 310 българи християни, 3 100 турци, 100 арнаути мохамедани, 25 власи и 200 цигани.[1]
Почти всички християнски жители на Гостивар са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостивар има 320 българи екзархисти, 24 българи патриаршисти сърбомани и 120 цигани. В града работят основно българско и сръбско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Гостивар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.
В Сърбия и Югославия [редактиране]
Демография [редактиране]
Населението на Гостивар е 35 847 души (2002). Етнически състав:
| Националност | Всичко |
| македонци | 11 885 (33,15%) |
| албанци | 16 890 (47,12%) |
| турци | 4 559 (12,72%) |
| роми | 1 899 (5,3%) |
| власи | 15 (0,04%) |
| сърби | 146 (0,41%) |
| бошняци | 34 (0,09%) |
| други | 419 (1,17%)[4] |
Личности [редактиране]
- Родени в Гостивар
Александър Георгиев (1912 - 1988), инженер и деец на НОВМ
Бесим Догани (1972 - ), политик от Република Македония, заместник-председател на Събранието-
Бурхан Адеми (р. 1930), югославски политик - Вукан Диневски (1927 - 2006), актьор от Социалистическа република Македония
- Йован Манасиевски (р.1968), политик от Република Македония, депутат от ЛДП
- Неджати Якупи (р. 1973), политик от Република Македония, министър
- Лазо Наумовски (1923 - 1978), писател за деца от Социалистическа Република Македония
Пано Дафчов Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, халваджия, ІV отделение, четата на Дончо Златков[5]- Панче Поповски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Ратко Богоев (1922 - 1990), югославски партизанин и македонски политик
- Стефан Петров, български опълченец, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[6]
- Сулейман Рушити (1972 - ), политик от Република Македония, министър
- Тодор Чаловски (1945 - ), писател от Република Македония
- Харалампие Поленакович (1909 - 1984), учен от Социалистическа Република Македония
- Други
- Матея Матевски, (р. 1929), поет от Република Македония, по произход и израснал в Гостивар
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
| Населени места в Община Гостивар | ||
|---|---|---|
| Гостивар | Балин дол | Беловище | Бродец | Вруток | Горна Баница | Горна Гьоновица | Горно Йеловце | Дебреше | Долна Баница | Долна Гьоновица | Долно Йеловце | Железна река | Здуне | Корито | Куново | Лакавица | Лешница | Мало Турчане | Мердита | Митрови Кърсти | Падалище | Печково | Равен | Речане | Симница | Страяне | Сушица | Сърбиново | Тумчевище | Търново | Форино | Чайле | Чегране | ||
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
