Гостиля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гостиля
Gostilya Roman Catholic church IFB.jpg
Католическата църква в Гостиля
България
Red pog.png
Гостиля
Област Плевен
Red pog.png
Гостиля
Общи данни
Население 249 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 15,624 km²
Надм. височина 51 m
Пощ. код 5864
Тел. код 06559
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 17364
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(СДС, ЗНС, БЗНС, …)

Гостѝля е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен.

География[редактиране | edit source]

Намира се на 15 километра от река Дунав и на 13 километра от град Кнежа

История[редактиране | edit source]

Селото заедно с Бърдарски геран, Драгомирово, Брегаре и Асеново е сред 5-те села, основани от банатски българи католици, завърнали се от Банат след Освобождението на България през 1878 година.

Рано пролетта на 1890 год. на Оряховското пристанище пристигат 86 семейства, които идват от пределите на Австро-Унгарската империя. Главно това са банатски българи - потомци на преселниците след Чипровското въстание от 1688 год. По вяра са католици от латински обред. Ведно с тях идват унгарски, немски и чешки семейства. Пренощуват в Оряхово. Носят покъщнина и земеделски инвентар.

От тях 46 семейства заминават за Плевен. Заселват се в местността "Бойов геран" до с. Горна Митрополия. Преди това в България е приет "Закон за населяване на ненаселените земи", скрепен с княжески указ 1М: 222 от 20 май 1890 год. - замисълът е ясен, още повече, че е трябвало да се привлекат хора, живели в по-напредналата част на Европа.

Настанявайки се в Горна Митрополия, те поискали от областния управител Симеонов да бъдат отделна община, кое¬то той не уважил и даже наругал молителите. Тяхното желание е продиктувано от това, че те отдавна са живеели в условията на общинското самоуправление. В Унгария още при правителството на барон Етвеш е извършена реформа в съответствие със станалите промени и целяща едно по-ускорено развитие.

В същия ден (10 октомври 1890 год.), след конфликта с плевенския управител, тръгват обратно за Банат. Нощуват в "държавния соват "Гостиля". Мястото им харесва. Изпращат делегация при врачанския областен управител Михаил Македонски /с неговото име е свързано създаването на революционен комитет в Кнежа, чиито председател е той/. По това време Македонски е учител в това селище. Той веднага изпраща чиновник да размери по два декара дворно място на всяко семейство. Решават да останат и строят къщи по техен тертип в прост готически стил.

Тежко прекарали зимата на 1890/1891 год. Местният жител Мартин Ловров пише: "...добре, че жителите на околните села ни оказваха помощ и се отнасяха добре с нас." А когато в края на февруари 1891 год. положението се влошава, делегация отива при Македонски и той лично идва в Гостиля. Нарежда да им се отпусне жито от държавния резерв и заем от оряховската земеделска каса. През пролетта на 1891 год. засели по 10-15 декара царевица и в следващите години идват още семейства.

В 1894 год. селото наброява 274 къщи и до 1898 год. се води наместничество на Кнежа, но с правото да си избира кметски наместник. През 1893 год. се открива първи клас. Пръв учител е Андрей Николов от с. Селановци - известен по-късно наш професор скулптор. Класовете са се помещавали в частни къщи и след войните е построена сграда.

Църквата в началото също се е помещавала в частна къща. Пръв свещеник е Амброзио Галярди (1892 - 1906 г.), италианец. Всъщност за душите им се грижи орденът на пасионистите със седалище в Рим, който още в края на 18 век обслужва създадения диоцез на католиците в Северна България. В 1906 год. е построена църквата с труд и средства на населението и с енергичното ръководство на свещеника Морис Дулсе (белгиец), който е извоювал парични помощи от архиепископа на Париж - монсеньор Мишел дьо Белагроа. Дулсе по-късно е архиепископ на католиците от Северна България със седалище Русе. След него свещеник е Рихард Хофман - също белгиец, кой¬то построява първия етаж на енорийския дом. От 1925 год. до 1940 год. свещеник е Херман Демер (германец) - автор на добър немско-български речник и популяризатор на футбола в селото. Помощник-енорист е Хуго ван Бергман - холандец. До 1948 год. свещеник е Плачидо Корси (италианец) - впоследствие шарже д`афер на посолството на Ватикана в София.

Селото е дало 31 убити във войните. Българи, немци, унгарци смятат България за свое отечество и воюват с достойнство за нея.

Забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]