Гостун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за прабългарския владетел. За селото в Югозападна България вижте Гостун (село). За морския нос вижте Гостун (нос).

Гостун
прабългарски владетел. наместник на Аварския хаган
Управление628630 или 603605
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
ДинастияЕрми

Гостун е сред прабългарските владетели, изброени в Именника на българските ханове. Това е и единственият източник за Гостун, който е посочен като „наместник“ от рода Ерми на аварския хаган.

Управлява в продължение на 2 години след Ирник и преди Курт, започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като 628630 г. или 603605 г.[1]

Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници Органа, чичо на Кубрат,[2][3] докато други отхвърлят такава връзка.[4]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Името на Гостун носи морският нос „Гостун“ на остров Сноу, част от Южните Шетландски острови, Антарктика.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988. с. 176-181.
  2. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84-88.
  3. Димитров, Х. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“ // Преслав 4. 1993. с. 244 – 245.
  4. Артамонов, М. И. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
  5. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)