Готически роман
Готически роман (още срещан и като готски роман[1]) е жанр в литературата на ужаса. Заражда се в Англия през втората половина на 18 век, където по това време се наблюдава възраждане на готическата естетика в изкуството и архитектурата.
Готическият роман се разглежда като реакция срещу класицизма и в пряка връзка с романтизма. Основни моменти в готическата литература са наситените усещания на страх и ужас, както и изключителната власт на силните личности над слабите и безпомощните. Атмосферата на готическия роман се подсилва от обстановката, в която се развива действието — тайнствени замъци и подземия, бездънни гори и гробища.
Видни представители на жанра са:
- 1764 — „Замъкът Отранто“, Хорас Уолпоул (считан за първото произведение в жанра)
- 1772 — „Влюбеният дявол“, Жак Казот
- 1777 — „Старият английски барон“, Клара Рийв
- 1786 — „Ватек“, Уилям Бекфорд
- 1794 — „Потайностите на Удолфо“, Ан Радклиф
- 1796 — „Монахът“, Матю Грегъри Луис
- 1797 — „Италианецът“, Ан Радклиф
- 1798 — „Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс“, Уилям Годуин
- 1818 — „Франкенщайн“, Мери Шели
- 1820 — „Мелмот Скитника“, Чарлз Робърт Матюрин.
Наследството на готическия роман оказва влияние върху творчеството на Джордж Байрон, Уолтър Скот, Виктор Юго (неговият роман „Парижката Света Богородица“ се определя като историко-готически), Е. Т. А. Хофман, Оноре дьо Балзак, Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Оскар Уайлд, Хауърд Лъвкрафт и други.
Литература[редактиране]
- Готически романи, поредица „Световна класика“. София:Народна култура, 1986
- Огнян Ковачев. Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. София:ИК Еднорог, 2004, ISBN 9549745775
Източници[редактиране]
- ↑ Богданов, И. Енциклопедичен речник на литературните термини. - София : „Петър Берон“, 1993
Външни препратки[редактиране]
- Готическият роман (1760-1820): Жанр, име, канон, Семинар на департамент "Нова българистика", Нов български университет
