Готически роман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Готически роман (още срещан и като готски роман^[1]) е жанр в литературата на ужаса, появил се в Англия през втората половина на 18 век, където по това време се наблюдава връщане към готическата естетика в изкуството и архитектурата.

Готическият роман се разглежда като реакция срещу класицизма и в пряка връзка с романтизма. Основни моменти в готическата литература са наситените усещания на страх и ужас, както и изключителната власт, която силните личности имат над слабите и безпомощните. Атмосферата на готическия роман се подсилва от обстановката, в която действието се развива — тайнствени замъци и подземия, бездънни гори и гробища.

Видни представители на готическия роман са:

1764 — „Замъкът Отранто“, Хорас Уолпоул (считан за първия представител на жанра)
1772 — „Влюбеният Дявол“, Жак Казот
1777 — „Старият английски барон“, Клара Рийв
1786 — „Ватек“, Уилям Бекфорд
1794 — „Потайностите на Удолфо“, Ан Радклиф
1795 — „Монахът“, Матю Луис
1797 — „Италианецът“, Ан Радклиф
1818 — „Франкенщайн“, Мери Шели

Наследството на готическия роман оказва влияние върху творчеството на Джордж Байрон, Уолтър Скот, Виктор Юго (неговият роман „Парижката Света Богородица“ се определя като историко-готически), Е. Т. А. Хофман, Оноре дьо Балзак, Едгар Алън По и други.

[редактиране] Литература

„Готически романи“, поредица „Световна класика“, Издателство „Народна култура“, София, 1986
„Готическият роман: генеалогия, жанр, естетика“, Огнян Ковачев, ИК Еднорог, 2004, ISBN 9549745775