Гоце Делчев (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За други значение на Гоце Делчев вижте Гоце Делчев (пояснение). За административната единица в Гърция вижте Неврокоп (дем).
Гоце Делчев
Герб на Гоце Делчев
Гоце Делчев (България)
Red pog.png
Гоце Делчев
41° с. ш. 23° и. д. / 41.566667° с. ш. 23.733333° и. д. (G)
Общи данни
Население 20 709 (ГРАО, 2010-12-15)*
Decrease2.svg 19 219 (НСИ)
Землище 21,652 km²
Надм. височина 540 m
Пощ. код 2900
Тел. код 0751
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 17395
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет		 Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Адрес община
ул. „Царица Йоанна“ 2,
2900 Гоце Делчев

Гоце Делчев (до 1951 година Неврокоп,[1] на турски: Nevrâkop) е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на Община Гоце Делчев.

Съдържание

[редактиране] География

Гоце Делчев се намира в планински район. Намира се на около 200 км от столицата — София и на 97 километра от областния център Благоевград. Центърът на града се намира на 545 m надморска височина. Гоцеделчевската котловина се характеризира с преходно-континентален климат, валежите са предимно през пролетта и есента, лятото е горещо с редки превалявания. Зимата са възможни температурни инверсии.

[редактиране] История

[редактиране] Античност и средновековие

Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. н. е. от римския император Траян и развалините му се намират на 9 километра източно от Неврокоп - името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Notitiae Episcopatuum споменават този град като архиепископско седалище до 11 век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от 9 — 10 век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град.

[редактиране] В Османската империя

Население на Неврокоп 1444 - 1723
Година Население Общо
Християни Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1444 131 + 6i 12 24 - - 173
1464-65 208 + 10i 50 19 + 1i 12 - 300
1478-79 393 - 39 42 - 474
1519 315 + 36i 26 + 2i 69 + 6i 167 + 2i 67 + 2i 692
1530 381 43 71 295 52 842
1569-70 385 281 666
1723 42 86 128
i допълнително регистрирани войнуци

Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 година, когато са превзети Драма и Серес.[2] Градът е въведен в османския кадастър запърво някъде след окончателното завземане на Солун от Османската империя през 1430 година. Под името Неврокоп градът е споменат в следващия опис в османския Tahrir defter Mal. №525 от 1444 година, където е описан като голямо християнско село - център на зиамет, наброяващо 131 домакинства, 12 неженени и 24 вдовици,[3] както и 2 войнуци с 4 ямаци.[4] Така Неврокоп е най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1464 — 1465 година отбелязват 208 християнски домакинства, 50 неженени и 19 вдовици, както и 12 мюсюлмански домакинства.[5] Освен това в Неврокоп са регистрирани и 11 войнуци.[6] В регистрацията от 1478-1479 година от Неврокоп са вписани 393 християнски домакинства, 31 вдовици, както и 42 мюсюлмански домакинства.[7]

През 80-те или 90-те години на 15 век в Неврокоп са открити джамия с голям купол и мюсюлманско училище от Мехмед бей, син на Караджа паша, като джамията е единствения османски архитектурен паметник в града, оцелял до днес. През 1512 година Коджа Мустафа Паша основава втора джамия, баня и второ училище.[8]

В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1519 година, при което са установени 167 мюсюлмански домакинства 67 неженени мюсюлмани, както и 315 християнски домакинства, 26 нежнени и 69 вдовици. Записани са още и резервните войнуци: 2 мюсюлмани, 2 неженени мюсюлмани, както и 36 християни, 2 неженени и 6 вдовици на войнуци.[9] Селището, което през 1464 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1530 година. Мюсюлманите нарастват на 295 домакинства и 52 неженени, а християнските са 381 домакинства, 43 нежненеи и 71 вдовици.[10] В града има две джамии, три месджида, една баня и три мектеба.[11] През 1565 година султан Сюлейман I издава ферман за изграждане на още една джамия за помен на сина му Шезаде Мехмед.[8] В Tapu ve Kadastro Arşivi Genel Müdürlüğü KuK 194 от 1569 — 1570 се посочва по-различна тенденция. Регистърът от 1569/70 г. подсказва, че е налице и една миграция на населението. Тогава мюсюлманските домакинства са 281, а християнските 385. В резултат от това 42% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1530 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 — 13 мюсюлмански и 6 християнски.[12][2]

През 17 век се забелязва спад в разрастването на града. През 1660 година в града са регистрирани 96 джизие ханета.[13] Хаджи Калфа споменава Неврокоп като център на кадилък и отбелязва наличието на мини край града с богати залежи на желязна руда. В официалния списък на кадийските центрове от 1667 — 1668 година Неврокоп е на четвърто място сред дванадесетте кадилъка в Румелия, което ясно показва неговото значение като такъв център.[8] Най-подробно описание на Неврокоп по османско време е дадено в том VII на Сеятхатнаме на османския пътеписец Евлия Челеби. Той описва града като голям, хубав, с много джамии, 12 минарета, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална администрация.[8] След военните походи, преминали през казата във втората половина на 17 век и чумните епидемии от 1699 и 1717 година, през 1723 година в Неврокоп са регистрирани едва 86 мюсюлмански и 42 християнски домакинства, натоварени с изплащането на 28 и 1/4 авариз ханета.[14] По това време в града има общо 10 джамии и 5 месджида (мюсюлмански молитвени домове).[15] През 1820-те е построена и последната джамия с купол, от която днес са останали само няколко снимки.[8] Салнамето на вилаета Селяник от 1906-7 година споменава, че в града има 20 махали, 1432 къщи, 598 магазина, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и не по-малко от 8 текета. Освен това в града има 7 мюсюлмански и 2 християнски училища.[8]

Град Неврокоп през османско време e бил и център на културния живот. Сред известните творци родени в града са Рана Мустафа ефенди Накшбенди — служил дълго време при валията от Египет Мехмед Али паша. Накшбенди почива през 1832 в родния си град Неврокоп. Най-вероятно той е издигнал и последната джамия в Неврокоп, която много наподобявала на сградите издигнати от Мехмед Али в Кавала през 1818 — 1821 година. С по-съществено значение е личността на Зюхри Ахмед ефенди, основоположник на течението „зюхрие“. Той почива в Солун през 1751 година и е погребан в текето, което той приживе е построил.[8]

А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Неврекоп (Névrékop) живеят 1200 гърци.[16] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Неврокоп като град с 209 български, 1675 турски и 38 куцовлашки къщи.[17]

Към 1900 година цялата каза на Неврокоп с 123 села, наброява 12 500 турскоговорящи мюсюлмани, 26 960 българо-мохамедани и 35 310 българи християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи.[8]

Печат на дружеството с надпис „Серско-Мелничко-Драмско-Неврокопско учителско дружество“
Султански берат за назначаване на митрополит Иларион Неврокопски от 1895 г.

[редактиране] Неврокоп през Възраждането

През 18 век градът бавно се разраства. През 1847 година пътешественикът Август Викеснел вижда стотици къщи (500 на брой през 1569 година), в които живеят турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той отбелязва 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета.

През 19 век наред със земеделието, скотовъдството и пчеларството в града се развиват занаятите звънчарство, златарство, самарджийство, абаджийство, кожарство, както и търговията с дървен материал. Местни кираджии и търговци пренасят и продават стоки на панаирите в градовете Сяр, Драма, Мелник и село Узунджово. От втората половина на 19 век ежегодно през август се провежда Неврокопският панаир, на който се стичат търговци от цялата Османска империя, Австро-Унгария, Франция и други страни.[18]

През 1808-1811 г= християнската общност в града построява малка църква, кръстена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833 — 1841 година те построяват по-голяма и монументална църква „Света Богородица“, която е в резултат на реформите в империята. През 1820 година е построена последната джамия в Неврокоп, за която днес свидетелства само една стара снимка.

Българското население от града под ръководството на Неврокопската българска община води упорита борба с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. През 1862 година в Неврокоп се открива взаимно училище с първи учител Тодор Ненов от село Райковци, Търновско, а през 1867 година е разкрито и девическо училище.[19] Владиката Агатангел дава на българите половината от градското училище, но след протести на гъркоманите българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава Ат. Бошков. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от Николай Миронович Тошков.[20]

През 1865 година в града отваря врати читалище „Зора“ (днес „Просвета“). В 1870 година е основано женско дружество "Ученолюбие".[21] През 1873 година тук се създава учителско дружество „Просвещение“, което играе важна роля в борбите на българите в Неврокопско и целия Серски санджак за национална просвета и култура.[22] Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете Пловдив и Пазарджик, които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.[23]

След Руско-Турската освободителна война и Берлинския конгрес от 1878 година Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и Атанас Грозданов от името на Неврокопската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[24] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Неврокоп има 1912 домакинства с 3800 жители мюсюлмани, 1000 българи и 150 власи.[25]

След войната в града има 600 - 700 български семейства и 40-50 влашки. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп Андон Жостов, който имал грижата за училищното и църковното дело в Серско.[26]

През 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в Неврокоп възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. Християните живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста евреи, които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на гъркоманите. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.[27]

След продължителни и упорити борби на местните българи от Неврокопския край, през 1894 година със султански берат в града е учредена Неврокопската българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Иларион.

През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“ населението на Неврокоп брои 6215 души, от които 850 българи, 5000 турци, 190 власи, 110 евреи и 65 цигани.[28]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през есента на 1903 година в Нерокопско се водят активни въстанически действия под ръководството на войводите Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Атанас Тешовалията и Стоян Филипов.[29]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неврокоп се състои от 1 016 българи екзархисти, 288 българи патриаршисти гъркомани, 60 гърци, 168 власи и 116 цигани. В града функционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 6 учители и 151 ученици, както и 2 начални гръцки училища с 6 учители и 77 ученика.[30]

В салнамето на Солунски вилает от 1906 — 1907 се споменава, че в Неврокоп има 20 махали с 1432 къщи, 598 дюкяна, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и повече от 8 текета, които свидетелстват за добре развита и организирана мюсюлманска общност. Освен това съществуват 7 училища за мюсюлманите и 2 за християните.

Гръцки източник от 1908 година споменава, че в града има 5900 жители, от които 3865 турци, 490 цигани мюсюлмани, 595 християни, принадлежащи към гръцката православна църква и 900 християни към Българската екзархия. Същият източник споменава, че каазата Неврокоп е предимно мюсюлманска — средно 51000 от общо 83000 жители. Салнамето от 1885 — 1886 година посочва малко по-малко жители, но процентът на мюсюлманското население е същият.

При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и седем души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[31]

[редактиране] В България

Паметникът на Гоце Делчев.
Изглед от града.
Градската река.

Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година. Първият кмет на град Неврокоп след освобождението е поетът Пейо Яворов, а след него военно-административни управници са Стоян Мълчанков и Стоян Филипов[32].. Включването на района в границите на Царство България довежда до масово изселване на мюсюлманското население от града и в по-малка степен от селата. На тяхно място се заселват български бежанци от района на Драма и Сяр, чийто родни места попадат под властта на Гърция. Преброяването на населението от 1926 година ясно показва тези промени. По това време в Неврокоп са останали само 1057 турци, докато българите наброяват 5882 души. Преброяването от 1934 година показва, че тази тенденция продължава. Преброени са 824 турци и 7726 българи. Според същото преброяване в Неврокопско живеят 15 000 мюсюлмани.[33]

След освобождението на град Неврокоп от турско робство започва бавен процес на преселване на бежанци от Егейска Македония в годините на между Балканските войни и Първата световна война, което променя изцяло облика на града. Изгражда се красив център, чиято архитектура е запазена и досега.

По време на Неврокопската акция на ВМРО, между 14–17 октомври 1922 година чети на организацията начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.[34]

През 1951 година градът е наречен на революционера Гоце Делчев.

[редактиране] Спорт и туризъм

В града има един градски стадион в който ПФК "Пирин" гр. Гоце Делчев играе домакинските си срещи. Съществува проект за изграждането на закрита спортна зала в близост на градският стадион. Град Гоце Делчев има традиции в мъжкият хандбал. В общината се развиват и бойните изкуства, представител на които е спортен клуб "Ронин".

Благодарение на благоприятното си разположение в полите на Пирин планина и топлият климат град Гоце Делчев предлага чудесни условия за туризъм, в града има няколко хотела и една туристическа спалня. Най-големият хотел "Неврокоп" се намира в самият център на град Гоце Делчев.

[редактиране] Училища

[редактиране] Основни училища

I основно училище "Св. Св. Кирил и Методий"

II основно училище "Гоце Делчев"

III основно училище "Братя Миладинови"

[редактиране] ПМГ Яне Сандански

През 1920 г. е основана ПМГ "Яне Сандански".

[редактиране] НПГ Димитър Талев

Неврокопската професионална гимназия (НПГ) "Димитър Талев" е основана през 1965 г. като професионално-техническо училище по електропромишленост, през годините това училище прераства в техникум по електротехника, който осигурява основно кадри към завода за УКВ станции Михаил Антонов. По-късно след демократичните промени 1989 г и последвалото закриване на завода, техникумът се преструктуриа в една модерна професионална гимназия.

[редактиране] ПГ по механизация Пейо Яворов

Професионална гимназия по механизация на селското стопанство “П. К. Яворов” e наследник на Допълнителното земеделско училище в Гоце Делчев, което е открито през 1929 г. с 500 дка обработваема земя. През своята история училището преминава през редица промени. През месец юли 1959 г. се открива Селскостопанския техникум със следните специалности: тютюнопроизводство, лозаро-овощарство и животновъдство, който се помещава в сградата на Второ основно училище. Приемът е 105 ученика от цялата страна.

През 1963 г. Училището е оземлено с 200 дка обработваема земя, получава един трактор “Сталинград” от ТКЗС с. Лъки, а по-късно и трактор “Владимировец”.

През учебната 1968-1969 г. Училището се трансформира в Практическо селскостопанско училище. От учебната 1974-1975 г. училището прераства в Средно професионално техническо училище по механизация на селското стопанство. На 07.02.1983 г. Училището се премества в новопостроената учебна сграда, а със заповед на МОН от 07.04.2003 г. от Средно професионално техническо училище по механизация на селското стопанство се преименува в професионална гимназия по механизация на селското стопанство.[35]

[редактиране] Религия

Broom icon.svg
 Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Град Гоце Делчев е център на архиерейско наместничество на Неврокопската епархия и на районното мюфтийство за Област Благоевград.

Някои изследователи твърдят, че още апостол Павел е посетил Никополис ад Нестум (Никопол на р. Места) през 51 г., на път от Солун и Филипи (до Кавала). При археологически изследвания в Неврокоп са намерени раннохристиянски паметници, части от базилики и др. Никополис ад Нестум изглежда е бил седалище на епископи, а епархията е била зависима от Цариградската патриаршия.

През 2004 г. се чества 92 години от освобождението на град Неврокоп от османско владичество и 110 години от възстановената българска Неврокопска епархия: "Годината 1894 е бележита в историята на българщината в Македония: направи се стъпка напред в църковно-националното дело и се тури основа на революционното движение. През април стана едно радостно събитие: Екзарх Йосиф, с енергичната подкрепа на Стамболова, издействува два нови берата за български владици в Македония, единия за Велес, другия за Неврокоп. Един с исторически перспективи план получаваше постепенно своето изпълнение. Скопие на северната граница на Македония, Охрид на западната, Велес в центъра, това бяха три крепости на важни стратегически пунктове. С Неврокоп се стъпваше здраво в Източна Македония. Добиването на двама нови владици бе посрещнато в цяла Македония като голяма победа. На Великден в черквата "Св. Стефан" във Фенер лицата на българите сияеха. Чуваха се гласове с благопожелания за нови успехи: "Хайде, догодина и за Битоля! Амин!" (Симеон Радев, "Ранни спомени")


Неврокопски митрополити от ново време

Борис (в света Вангел Симов Разумов), роден на 8.XI.1888 г. Избран за митрополит на Неврокопска епархия на 24.III.1935 г. - до 1948 г.

След убийството на митрополит Борис, Ловчанският митрополит Филарет временно управлява Неврокопската митрополия. Под негово ръководство се пострява новата църква “Св. вмчк Георги”, която той освещава на 2 ноември 1952 г.

На 1 юли 1996 г. в [[църква Света Параскева (София)|църквата Света Параскева] в столицата Неврокопският митрополит Пимен бе провъзгласен за алтернативен патриарх. Той почива през 1999 г. и е първият анатемосан български владика от 116 години насам, който е погребан с патриаршески почести в двора на катедралния храм “Света Богородица“ в Благоевград.

От 24 април 1994 г. до днес Неврокопски митрополит е Натанаил, роден на 16 ноември 1952 г. в село Копривлен, Гоцеделчевско. През 1968 г. постъпва в Троянския манастир и на 3 март 1974 г. е подстриган там за монах. На 10 октомври 1980 г. го отличават с офикията архимандрит. Завършва Софийската духовна семинария през 1975 г. Учи в Духовната академия в София, а след това завършва Богословския факултет на Атинския университет. На 25 март 1989 г. е хиротонисан (ръкоположен) за епископ с титлата Крупнишки.

[редактиране] Забележителности

На 9 километра в полите на Южен Пирин се намира приказното село Делчево. Ежегодните културни фестивали и туристически атракции за Еньовден и Трифон Зарезан привличат все повече почитатели на местната култура и традиции, а архитектурните и исторически забележителности - все повече чуждестранни туристи.

На 15 км по пътя за Сандански е планинския курорт Попови ливади, в който сред дъхави борови гори, птичи песни и кристален въздух са се приютили няколко хотела, къщи за гости и хижи.

На около 12 километра от града, в посока Родопите се намират прочутите Огняновски минерални извори, а над тях се подреждат архитектурните шедьоври Лещен и Ковачевица. Край тях се намира местността Караорман — гора, населявана от много видове диви животни. На 27 километра, в посока Сатовча, е друг архитектурен резерват - село Долен, а нагоре в планината се намира ловното стопанство Дикчан.

[редактиране] Музеи

Историческият музей

Музеят в Гоце Делчев съхранява за момента старинна римска колесница, открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети, открити при разкопките на Никополис ад Нестум.

В града действа читалище „Просвета“.

На 28 октомври 1983 г. в града е открит паметник на Гоце Делчев.

[редактиране] Побратимени градове и Международно сътрудничество

[редактиране] Литература

  • Даутов, Николай. Места, свързани с християнството в община Гоце Делчев. С., 2011.
  • Марков, Иван. Българската община в Неврокоп през Възраждането. С., 2003.
  • Омарчевски, Александър. Българската екзархия и учебно-просветното дело в Неврокопска епархия. – В: Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., УИ, 2003, 246-255.
  • Христов, Крум. Гоце Делчев. С., 1955.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. ↑ а б Kiel, Machiel. The encyclopaedia of Islam VIII. Leiden, Brill, 1995. ISBN 900-4098-34-8. OCLC 312245667. с. 9.
  3. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 5.
  4. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 76.
  5. ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 127-129.
  6. ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 121.
  7. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 9-13.
  8. ↑ а б в г д е ж з Kiel, Machiel. The encyclopaedia of Islam VIII. Leiden, Brill, 1995. ISBN 900-4098-34-8. OCLC 312245667. с. 10.
  9. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
  10. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 123-124.
  11. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 363.
  12. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 370.
  13. ↑ Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, 2001. ISBN 954-9800-14-8. OCLC 663663990. с. 203.
  14. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 135-136.
  15. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 147-159.
  16. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  17. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  18. ↑ Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.229.
  19. ↑ Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.70-76.
  20. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, с. 97-98.
  21. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, с. 327.
  22. ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество "Просвещение" в Неврокоп (1873-1876). - В: "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.48-55.
  23. ↑ Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, с. 229.
  24. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  25. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 124-125.
  26. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
  27. ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.4-5.
  28. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.193.
  29. ↑ Дино Кьосев, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. София, 1968, стр.130.
  30. ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.112-113.
  31. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.865.
  32. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125
  33. ↑ Стян Райчевски — „Българите мохамедани“. София 2004, стр. 106. ISBN 954-9308-51-0
  34. ↑ ВМРО прогонва федералистите от Неврокоп, от сайта БГ Хистори
  35. ↑ http://www.pgmss-gd.com/

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Гоце Делчев.


п • б • р
Населени места в Община Гоце Делчев
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Перник • Пещера (град)  • Петрич • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Хасково • Шумен • Ямбол
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)&oldid=4561451“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици