Гоце Делчев (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За други значение на Гоце Делчев вижте Гоце Делчев (пояснение). За административната единица в Гърция вижте Неврокоп (дем).

Герб на Гоце Делчев
Гоце Делчев
GotseDelchevMonument.jpg
България
Red pog.png
Гоце Делчев
Област Благоевград
Red pog.png
Гоце Делчев
Общи данни
Население 20 381 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 18 994 (НСИ)
Землище 21,652 km²
Надм. височина 540 m
Пощ. код 2900
Тел. код 0751
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 17395
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Адрес община
ул. „Царица Йоанна“ 2,
2900 Гоце Делчев

Го̀це Дѐлчев (до 1951 година Неврокоп,[1] на турски: Nevrâkop, Неврякоп) е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на Община Гоце Делчев.

География[редактиране | edit source]

Гоце Делчев се намира в югоизточното подножие на Среден Пирин, в Гоцеделчевската котловина. Намира се на около 200 километра от столицата – София и на 97 километра от областния център Благоевград. Центърът на града се намира на 545 m надморска височина. Гоцеделчевската котловина се характеризира с континентално-средиземноморски тип климат. Валежите са предимно от дъжд през ранната пролет и късната есен с изразен ноемврийско-декемврийски максимум, лятото е горещо с редки превалявания. Зимата са възможни температурни инверсии. Градът е разположен на двата бряга на Неврокопската река (наричана още Градската река), приток на река Места, което тече на 3 километра от града.[2]

История[редактиране | edit source]

Античност и средновековие[редактиране | edit source]

Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. н. е. от римския император Траян и развалините му се намират на IX километра източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Notitiae Episcopatuum споменават този град като архиепископско седалище до XI век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от IXX век, които се смятат за непосредствени предци на съвременния град.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Население на Неврокоп 1444 – 1723
Година Население Общо
Християни Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1444 131 + 6i 12 24 - - 173
1464-65 208 + 10i 50 19 + 1i 12 - 300
1478-79 393 - 39 42 - 474
1519 315 + 36i 26 + 2i 69 + 6i 167 + 2i 67 + 2i 692
1530 381 43 71 295 52 842
1569-70 385 281 666
1723 42 86 128
i допълнително регистрирани войнуци

Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 година, когато са превзети Драма и Сяр.[3] Градът е въведен в османския кадастър за пръв път някъде след окончателното завземане на Солун от Османската империя през 1430 година. Под името Неврокоп селището е споменато в следващия опис в османския Tahrir defter Mal. №525 от 1444 година, където е описан като голямо християнско село - център на зиамет, наброяващо 131 домакинства, 12 неженени и 24 вдовици,[4] както и 2 войнуци с 4 ямаци.[5] Така Неврокоп е най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1464 1465 година отбелязват 208 християнски домакинства, 50 неженени и 19 вдовици, както и 12 мюсюлмански домакинства.[6] Освен това в Неврокоп са регистрирани и 11 войнуци.[7] В регистрацията от 1478 – 1479 година от Неврокоп са вписани 393 християнски домакинства, 31 вдовици, както и 42 мюсюлмански домакинства.[8]

През 80-те или 90-те години на 15 век в Неврокоп са открити джамия с голям купол и мюсюлманско училище от Мехмед бей, син на Караджа паша, като Караджа паша джамия е единственият османски архитектурен паметник в града, оцелял до съвремието. През 1512 година Коджа Мустафа Паша основава втора джамия, баня и второ училище.[9]

В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1519 година, при което са установени 167 мюсюлмански домакинства 67 неженени мюсюлмани, както и 315 християнски домакинства, 26 нежнени и 69 вдовици. Записани са още и резервните войнуци: 2 мюсюлмани, 2 неженени мюсюлмани, както и 36 християни, 2 неженени и 6 вдовици на войнуци.[10] Селището, което през 1464 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1530 година. Мюсюлманите нарастват на 295 домакинства и 52 неженени, а християнските са 381 домакинства, 43 нежненеи и 71 вдовици.[11] В града има две джамии, три месджида, една баня и три мектеба.[12] През 1565 година султан Сюлейман I издава ферман за изграждане на още една джамия за помен на сина му Шезаде Мехмед.[9] В Tapu ve Kadastro Arşivi Genel Müdürlüğü KuK 194 от 15691570 се посочва по-различна тенденция. Регистърът от 1569/70 г. подсказва, че е налице и една миграция на населението. Тогава мюсюлманските домакинства са 281, а християнските 385. В резултат от това 42% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1530 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 – 13 мюсюлмански и 6 християнски.[13][3]

През 17 век се забелязва спад в разрастването на града. През 1660 година в града са регистрирани 96 джизие ханета.[14] Хаджи Калфа споменава Неврокоп като център на кадилък и отбелязва наличието на мини край града с богати залежи на желязна руда. В официалния списък на кадийските центрове от 16671668 година Неврокоп е на четвърто място сред дванадесетте кадилъка в Румелия, което ясно показва неговото значение като такъв център.[9] Най-подробно описание на Неврокоп по османско време е дадено в том VII на Сеятхатнаме на османския пътеписец Евлия Челеби. Той описва града като голям, хубав, с много джамии, 12 минарета, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална администрация.[9] След военните походи, преминали през казата във втората половина на 17 век и чумните епидемии от 1699 и 1717 година, през 1723 година в Неврокоп са регистрирани едва 86 мюсюлмански и 42 християнски домакинства, натоварени с изплащането на 28 и 1/4 авариз ханета.[15] По това време в града има общо 10 джамии и 5 месджида (мюсюлмански молитвени домове).[16] През 1820-те е построена и последната джамия с купол, от която днес са останали само няколко снимки.[9] Салнамето на вилаета Селяник от 1906-7 година споменава, че в града има 20 махали, 1432 къщи, 598 магазина, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и не по-малко от 8 текета. Освен това в града има 7 мюсюлмански и 2 християнски училища.[9]

Град Неврокоп през османско време e бил и център на културния живот. Сред известните творци родени в града са Рана Мустафа ефенди Накшбенди — служил дълго време при валията от Египет Мехмед Али паша. Накшбенди почива през 1832 в родния си град Неврокоп. Най-вероятно той е издигнал и последната джамия в Неврокоп, която много наподобявала на сградите издигнати от Мехмед Али в Кавала през 18181821 година. С по-съществено значение е личността на Зюхри Ахмед ефенди, основоположник на течението „зюхрие“. Той почива в Солун през 1751 година и е погребан в текето, което той приживе е построил.[9]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Неврекоп (Névrékop) живеят 1200 гърци.[17] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Неврокоп като град с 209 български, 1675 турски и 38 куцовлашки къщи.[18]

Към 1900 година цялата каза на Неврокоп с 123 села, наброява 12 500 турскоговорящи мюсюлмани, 26 960 българо-мохамедани и 35 310 българи християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи.[9]

Султански берат за назначаване на митрополит Иларион Неврокопски от 1895 г.

Неврокоп през Възраждането[редактиране | edit source]

През 18 век градът бавно се разраства. През 1847 година пътешественикът Огюст Викеснел вижда стотици къщи (500 на брой през 1569 година), в които живеят турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той отбелязва 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета.

През 19 век наред със земеделието, скотовъдството и пчеларството в града се развиват занаятите звънчарство, златарство, самарджийство, абаджийство, кожарство, както и търговията с дървен материал. Местни кираджии и търговци пренасят и продават стоки на панаирите в градовете Сяр, Драма, Мелник и село Узунджово. От втората половина на 19 век ежегодно през август се провежда Неврокопският панаир, на който се стичат търговци от цялата Османска империя, Австро-Унгария, Франция и други страни.[19]

През 1808 - 1811 г. християнската общност в града построява малка църква, кръстена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833 — 1841 година те построяват по-голяма и монументална църква „Успение Богородично“, която е в резултат на реформите в империята. През 1820 година е построена последната джамия в Неврокоп, за която днес свидетелства само една стара снимка.

Българското население от града под ръководството на Неврокопската българска община води упорита борба с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. През 1862 година в Неврокоп се открива взаимно училище с първи учител Тодор Ненов от село Райковци, Търновско, а през 1867 година е разкрито и девическо училище.[20] Владиката Агатангел Драмски дава на българите половината от градското училище, но след протести на гъркоманите българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава Атанас Бошков. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от Николай Миронович Тошков.[21]

Печат на дружеството с надпис „Серско-Мелничко-Драмско-Неврокопско учителско дружество“

През 1865 година в града отваря врати читалище „Зора“ (днес „Просвета“). В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.[22] През 1873 година тук се създава учителско дружество „Просвещение“, което играе важна роля в борбите на българите в Неврокопско и целия Серски санджак за национална просвета и култура.[23] Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете Пловдив и Пазарджик, които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.[24]

След Руско-Турската освободителна война и Берлинския конгрес от 1878 година Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и Атанас Грозданов от името на Неврокопската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[25] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Неврокоп има 1912 домакинства с 3800 жители мюсюлмани, 1000 българи и 150 власи.[26]

След войната в града има 600 - 700 български семейства и 40-50 влашки. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп Андон Жостов, който имал грижата за училищното и църковното дело в Серско.[27]

През 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в Неврокоп възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. Християните живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста евреи, които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на гъркоманите. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.[28]

След продължителни и упорити борби на местните българи от Неврокопския край, през 1894 година със султански берат в града е учредена Неврокопската българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Иларион.

През 1900 година според известната статистика на Васил КънчовМакедония. Етнография и статистика“ населението на Неврокоп брои 6215 души, от които 850 българи, 5000 турци, 190 власи, 110 евреи и 65 цигани.[29]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през есента на 1903 година в Нерокопско се водят активни въстанически действия под ръководството на войводите Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Атанас Тешовалията и Стоян Филипов.[30]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неврокоп се състои от 1 016 българи екзархисти, 288 българи патриаршисти гъркомани, 60 гърци, 168 власи и 116 цигани. В града функционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 6 учители и 151 ученици, както и 2 начални гръцки училища с 6 учители и 77 ученика.[31]

В салнамето на Солунски вилает от 19061907 се споменава, че в Неврокоп има 20 махали с 1432 къщи, 598 дюкяна, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и повече от 8 текета, които свидетелстват за добре развита и организирана мюсюлманска общност. Освен това съществуват 7 училища за мюсюлманите и 2 за християните.

Гръцки източник от 1908 година споменава, че в града има 5900 жители, от които 3865 турци, 490 цигани мюсюлмани, 595 християни, принадлежащи към гръцката православна църква и 900 християни към Българската екзархия. Същият източник споменава, че каазата Неврокоп е предимно мюсюлманска — средно 51000 от общо 83000 жители. Салнамето от 18851886 година посочва малко по-малко жители, но процентът на мюсюлманското население е същият.

При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и седем души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[32]

В България[редактиране | edit source]

Паметникът на Гоце Делчев.


Парк Гоце Делчев

На 17 октомври 1912 година четите на войводите Георги Занков и Костадин Бояджиев влизат в Неврокоп, тържествено посрещнати от населението.[33] Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година. Първият кмет на град Неврокоп след освобождението е поетът Пейо Яворов, а след него военно-административни управници са Стоян Мълчанков и Стоян Филипов.[34] За пръв председател на тричленната общинска комисия е избран Христо Лазаров, който на 10 май 1913 година е заменен с Петър Иванов, а нейни членове са Пенко Иванов и Григор Марков.[35]

Включването на района в границите на Царство България довежда до масово изселване на мюсюлманското население от града и в по-малка степен от селата. На тяхно място се заселват български бежанци от района на Драма и Сяр, чийто родни места попадат под властта на Гърция. Преброяването на населението от 1926 година ясно показва тези промени. По това време в Неврокоп са останали само 1057 турци, докато българите наброяват 5882 души. Преброяването от 1934 година показва, че тази тенденция продължава. Преброени са 824 турци и 7726 българи. Според същото преброяване в Неврокопско живеят 15 000 мюсюлмани.[36]

След освобождението на град Неврокоп от турско робство започва бавен процес на преселване на бежанци от Егейска Македония в годините на между Балканските войни и Първата световна война, което променя изцяло облика на града. Изгражда се красив център, чиято архитектура е запазена и досега.

По време на Неврокопската акция на ВМРО, между 14–17 октомври 1922 година чети на организацията начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.[37]

От 20 март 1939 година започва да се издава Неврокопски общински вестник, който отразява дейността на общината.[38]

През 1951 година градът е наречен на революционера Гоце Делчев.

Спорт и туризъм[редактиране | edit source]

В града има един градски стадион в който ПФК "Пирин" гр. Гоце Делчев играе домакинските си срещи. Съществува проект за изграждането на закрита спортна зала в близост на градският стадион. Град Гоце Делчев има традиции в мъжкият хандбал. В общината се развиват и бойните изкуства, представител на които е спортен клуб "Ронин".

Благодарение на благоприятното си разположение в полите на Пирин планина и топлият климат град Гоце Делчев предлага чудесни условия за туризъм, в града има няколко хотела и една туристическа спалня. Най-големият хотел "Неврокоп" се намира в самият център на град Гоце Делчев.

Училища[редактиране | edit source]

I основно училище ,,Св. Св. Кирил и Методий''[редактиране | edit source]

II основно училище ,,Гоце Делчев''[редактиране | edit source]

Второ

Основно Училище “Гоце Делчев” е разположено в центъра на град Гоце 

Делчев. Обърнато е с лице към планините Пирин, Алиботуш и Славянка. На север гледа към заснежените върхове на Рила планина, а на изток се стига

с поглед до Родопи планина и сгушените в нея малки селца.

Второ

Основно Училище е наследник на първото българско светско училище, което
отваря врати през далечната 1862г. През 1951-1952 година то прераства в
педагогическо училище, в което години наред се подготвят голям процент 

от началните учители в целия Гоцеделчевски регион. Днес в него работят 43 учители, идват външни лектори, ресурсни учители, педагогически съветник – психолог, обслужващ персонал. Всички те се грижат за 464 ученика от първи до осми клас.

Средно

учениците имат по шест часа на ден. Изучават всички общообразователни и
задължителни науки – математика, химия, биология, БЕЛ, физика, 

география и др. В следобедните часове се посещават клубове по интереси –

ателиета, туристически клубове, спортни клубове, Шахклуб, Кино клуб, 

клубове по английски и немски език, СИП Религия, Свободно Избираеми и Задължително Избираеми предмети, които допълнително развиват, обогатяват, възпитават учениците.

Учениците

подготвят тържества, рецитали, представления, концерти, спектакли, 

тематични вечери, благотворителни кампании и много други юбилейни, патронни, международни празници през годината. Отбелязваме трети март, 4

февруари, 19 февруари, 25 март, 1 ноември /ден на будителите/, 25 

декември, 22 април /Ден на земята/, 9 май /Ден на Европа/, 24 май /Българската писменост и култура/ и много др. Най-тържествено отбелязвания ден е патронният празник на нашето училище, денят на Гоце Делчев – 4 май. Учениците са подкрепяни във всяка тяхна благородна инициатива и творческа изява.

Те

сами се включват в общински, социални и национални каузи. Набират 

средства, участват в дарителски кампании. Част от тях са доброволци към Неправителствени Организации, Училищни и Общински детски съвети, като по

този начин  заразяват приятели и съученици с ценностите на ЕС.

III основно училище ,,Братя Миладинови''[редактиране | edit source]

ПМГ ″Яне Сандански″[редактиране | edit source]

Природо-математическа гимназия „Яне Сандански” е училище с над деветдесетгодишна история. Тя е приемник на авторитетното в миналото Сярско педагогическо училище, изиграло много важна роля за културното и национално издигане на българите от Македония. Развитието на образованието в началото на ХХ век поражда необходимостта от по-образовани кадри.

От 1920 г. до 1933 г. училището е педагогическо, след което се превръща в средна реална гимназия.

През 1961 г. е открита новопостроената сграда на гимназията, създадена специално за нейните нужди, в която и до днес тя се помещава.

През всичките години на съществуване материалната база в училището непрекъснато се обогатява и обновява. След 1974г. гимназията е реконструирана и модернизирана като се изграждат модерни лаборатории по химия, физика, биология. През 1986г. се обзавежда първата компютърна зала с 18 компютъра. Две години по-късно е открита компютърна лаборатория за напреднали ученици.

През учебната 1983/1984 г. в гимназията започва обучение на ученици от 8 клас. През следващата, с решение на МОН, е разкрита паралелка с разширено изучаване на руски език и друга с разширено изучаване на математика с прием след VIII клас.

През 1993 г. училището получава статут на природо-математическа гимназия. Тук се подготвят  ученици, които намират реализация във всички сфери на стопанския и културен живот.

През 2012 г. училището е обновено по проекта "Обновяване на образователната инфраструктура в община Гоце Делчев”. Средствата са осигурени по Оперативна програма "Регионално развитие”. Освен модерната материална база сградата предлага комфорт и уют на работещите и учещите в нея.

В училището работят 48 учители, от които 32 носители на професионално-квалификационни степени. В момента в гимназията се обучават 694 ученици в  27 паралелки. Те са разпределени в профилите  -  природо-математически, хуманитарен, технологичен, чуждоезиков. 

Традиционно учениците от ПМГ „Яне Сандански” показват високи резултати в различни национални и регионални състезания и национални олимпиади по различни учебни предмети. Младите таланти в областта на математиката, информационните технологии, химията, физиката, биологията, чуждите езици винаги са на челните позиции, което е още едно безспорно доказателство, че гимназията дава много добра подготовка на своите възпитаници.

Учениците, завършващи средното си образование в гимназията, получават изключително добра подготовка за успешна реализация и възможност за продължаване на образованието си както в страната, така и в чужбина. Профилираното обучение в училище помага за успешното представяне на учениците в кандидат-студентските изпити във ВУЗ, като между 90-95% от завършилите ученици продължават обучението си. От завършилите седмокласници 90% успешно полагат националните изпити и са приети в профилирани паралелки или професионални гимназии.

НПГ Димитър Талев[редактиране | edit source]

Неврокопската професионална гимназия (НПГ) "Димитър Талев" е основана през 1965 г. като професионално-техническо училище по електропромишленост, през годините това училище прераства в техникум по електротехника, който осигурява основно кадри към завода за УКВ станции Михаил Антонов. По-късно след демократичните промени 1989 г и последвалото закриване на завода, техникумът се преструктуриа в една модерна професионална гимназия.

ПГ по механизация Пейо Яворов[редактиране | edit source]

Професионална гимназия по механизация на селското стопанство “П. К. Яворов” e наследник на Допълнителното земеделско училище в Гоце Делчев, което е открито през 1929 г. с 500 дка обработваема земя. През своята история училището преминава през редица промени. През месец юли 1959 г. се открива Селскостопанския техникум със следните специалности: тютюнопроизводство, лозаро-овощарство и животновъдство, който се помещава в сградата на Второ основно училище. Приемът е 105 ученици от цялата страна.

През 1963 г. Училището е оземлено с 200 дка обработваема земя, получава един трактор “Сталинград” от ТКЗС с. Лъки, а по-късно и трактор “Владимировец”.

През учебната 1968-1969 г. Училището се трансформира в Практическо селскостопанско училище. От учебната 1974-1975 г. училището прераства в Средно професионално техническо училище по механизация на селското стопанство. На 07.02.1983 г. Училището се премества в новопостроената учебна сграда, а със заповед на МОН от 07.04.2003 г. от Средно професионално техническо училище по механизация на селското стопанство се преименува в професионална гимназия по механизация на селското стопанство.[39]

Религия[редактиране | edit source]

Паркът с катедралния храм в далечината

Град Гоце Делчев е духовен център на Неврокопската епархия (от където идва и името на епархията) и на районното мюфтийство за Област Благоевград.[40]

Някои изследователи твърдят, че още апостол Павел е посетил Никополис ад Нестум (Никопол на р. Места) през 51 г., на път от Солун и Филипи (до Кавала). При археологически изследвания в Неврокоп са намерени раннохристиянски паметници, части от базилики и др. Никополис ад Нестум изглежда е бил седалище на епископи, а епархията е била зависима от Цариградската патриаршия.

През 2004 г. се чества 92 години от освобождението на град Неврокоп от османско владичество и 110 години от възстановената българска Неврокопска епархия: "Годината 1894 е бележита в историята на българщината в Македония: направи се стъпка напред в църковно-националното дело и се тури основа на революционното движение. През април стана едно радостно събитие: Екзарх Йосиф, с енергичната подкрепа на Стамболова, издействува два нови берата за български владици в Македония, единия за Велес, другия за Неврокоп. Един с исторически перспективи план получаваше постепенно своето изпълнение. Скопие на северната граница на Македония, Охрид на западната, Велес в центъра, това бяха три крепости на важни стратегически пунктове. С Неврокоп се стъпваше здраво в Източна Македония. Добиването на двама нови владици бе посрещнато в цяла Македония като голяма победа. На Великден в черквата "Св. Стефан" във Фенер лицата на българите сияеха. Чуваха се гласове с благопожелания за нови успехи: "Хайде, догодина и за Битоля! Амин!" (Симеон Радев, "Ранни спомени")

В града се намира и седалището на районно мюфтийство Благоевград, както и джамия-паметник на културата Караджа паша.

Забележителности[редактиране | edit source]

Вековният чинар в Гоце Делчев на възраст около 500 години. Короната му е с височина 25 метра и обиколка на ствола от 10 метра. От 1968 г. е под закрила на Закона за защита на природата.

На 9 километра в полите на Южен Пирин се намира село Делчево. Ежегодните културни фестивали и туристически атракции за Еньовден и Трифон Зарезан привличат все повече почитатели на местната култура и традиции, а архитектурните и исторически забележителности - все повече чуждестранни туристи.

На 15 км по пътя за Сандански е планинският курорт Попови ливади, в който сред дъхави борови гори, птичи песни и кристален въздух са се приютили няколко хотела, къщи за гости и хижи.

На около 12 километра от града, в посока Родопите се намират прочутите Огняновски минерални извори, а над тях се подреждат архитектурните шедьоври Лещен и Ковачевица. Край тях се намира местността Караорман — гора, населявана от много видове диви животни. На 27 километра, в посока Сатовча, е друг архитектурен резерват - село Долен, а нагоре в планината се намира ловното стопанство Дикчан.

Музеи[редактиране | edit source]

Общински исторически музей

Общинският исторически музей в Гоце Делчев отваря врати през 1979 година[41]. Съхранява за момента старинна римска колесница, открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети, открити при разкопките на Никополис ад Нестум.

В града действа читалище „Просвета“.

На 28 октомври 1983 г. в града е открит паметник на Гоце Делчев.

Побратимени градове и Международно сътрудничество[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Даутов, Николай. Места, свързани с християнството в община Гоце Делчев. С., 2011.
  • Марков, Иван. Българската община в Неврокоп през Възраждането. С., 2003.
  • Омарчевски, Александър. Българската екзархия и учебно-просветното дело в Неврокопска епархия. – В: Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., УИ, 2003, 246-255.
  • Христов, Крум. Гоце Делчев. С., 1955.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Град Гоце Делчев: Местоположение.
  3. а б Kiel, Machiel. The encyclopaedia of Islam VIII. Leiden, Brill, 1995. ISBN 900-4098-34-8. OCLC 312245667. с. 9.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 5.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 76.
  6. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 127-129.
  7. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 121.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 9-13.
  9. а б в г д е ж з Kiel, Machiel. The encyclopaedia of Islam VIII. Leiden, Brill, 1995. ISBN 900-4098-34-8. OCLC 312245667. с. 10.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
  11. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 123-124.
  12. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 363.
  13. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 370.
  14. Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, 2001. ISBN 954-9800-14-8. OCLC 663663990. с. 203.
  15. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 135-136.
  16. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 147-159.
  17. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  18. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  19. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.229.
  20. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.70-76.
  21. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, с. 97-98.
  22. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, с. 327.
  23. Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.48-55.
  24. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, с. 229.
  25. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  26. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 124-125.
  27. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
  28. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 4-5.
  29. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.193.
  30. Дино Кьосев, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. София, 1968, стр.130.
  31. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.112-113.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.865.
  33. Узунов, Кр., Начев, Генчо. Забравената война 1912-1913, "Витамин Арт", С., 2013, стр. 61, 200.
  34. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125
  35. Николов, Н., Средков, Р. - „Война за национално освобождение и обединение 1912 - 1913 г.“, София, 1989, Военно издателство (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 77
  36. Стян Райчевски — „Българите мохамедани“. София 2004, стр. 106. ISBN 954-9308-51-0
  37. ВМРО прогонва федералистите от Неврокоп, от сайта БГ Хистори
  38. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 50.
  39. http://www.pgmss-gd.com/
  40. Главно мюфтийство на мюсюлманското вероизповедание в Република България
  41. http://gotsedelchevmuseum.bg/

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.