Гочо Грозев
| Гочо Грозев | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 февруари 1966 г.
|
| Народен представител в: VI ВНС III НС IV НС | |
Гочо Грозев Митев е функционер на БРП (к). Участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война, член на главния щаб на НОВА.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гочо Грозев е роден на 22 юни 1900 г. в с. Конуш, Хасковско. Член на БКМС от 1919 г. и на БКП от 1920 г. Участва в Септемврийско въстание в Любимецкия край (1923). След неуспеха му е осъден на смърт по ЗЗД (задочно). Емигрира в СССР. След завръщането си живее във Варна и София. Във Варна е част от Варненската областна военна организация на БКП. На 7 май 1925 г. е арестуван и осъден на смърт. Присъдата му е заменена с 12 години затвор. Освободен е през 1936 г. Тогава е определен за секретар на ОК на БКП в Хасково и член на ЦК на БКП до 1937 г. След това е пълномощник на ЦК на БКП за работа с младежите, член на ЦК на РП, организационен секретар на партията и секретар на Софийския градски и околийски комитет.
Участва в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Член на нелегалния ЦК на БРП и на главния щаб на НОВА.[1] През 1941 – 1943 г. е интерниран в лагерите Гонда вода и Кръстополе. През есента на 1943 г. излиза и става политкомисар на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона. Втори път е осъден на смърт по ЗЗД (задочно). През ноември 1943 г. става член на ОК на БКП в Пловдив.
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Общинския комитет на БРП (к) в Пловдив. Член на ЦК на БКП (1936 – 1937). Народен представител и член на Президиума на Народното събрание на Народна република България (1958 – 1964).[2] В периода 1945 – 1948 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1946 година завежда отдел „Кадри“ при ЦК на БКП. От 1948 до 1950 г. е секретар на НС на ОФ[3]. Между 1950 и 1966 г. завежда различни отдели на ЦК на БКП. С указ № 537 от 7 септември 1964 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд.[4] Носител е на три ордена „Георги Димитров“. Умира на 19 февруари 1966 г. в София.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 194
- ↑ Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987; Състави на Президиума на Народното събрание 1947 – 1971 г., с. 299 – 301
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 118
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 196