Градево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Градево
България
Red pog.png
Градево
Област Благоевград
Red pog.png
Градево
Общи данни
Население 176 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 97,505 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2755
Тел. код 0748
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 17405
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, …)
Пътят Симитли-Разлог през Предел - главна улица на с. Градево

Градѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Градево се намира в планински район. Градево е разпръснато село - някои от махалите са Баба Цвета, Марево, Срандашка.

История[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Илия“ в селото.

Градево възниква като колибарско село. Споменава се в турските документи от 1576 година. През 19 век тук се отглеждат много кози, овце, овес, царевица, ечемик, картофи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Градево, на И от Джумая 5 часа; има две църкви и едно попско училище. Околността е гориста и стръмна. През селото минува река, която зиме нараства значително; в нея ловят пъстърва. 280 къщи, българе.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В селото има построен паметник на падналите във войните за България. Като отличил се герой е Александър Кръстев Масларски (1897-1944), убит през 1944 г. покрай Гюешево. По големият му син Стоян Александров Масларски (1923-1996) също участва във Втората световна война. Той участва в основните военни действия при форсирането на река Драва. Завръща се от войната с военни почести.

Кооперирането на земята се извършва в началото на 1958.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Илия“ е обект от национално значение. Тя е изградена през 1847 година в махала Реката. Тя е каменна, трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон под него. През 2011 година е извършен основен ремонт и подмяна на покрива. Църквата „Свети Никола“ се намира в махала Овнарска

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Градево
Спас Димитров
  • България Аврам Младенов (1864 - 1940), български църковен деец
  • България Ангел Мазнеов (1863 - април 1902, Градево), български революционер, войвода на градевската чета, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на мис Стоун в 1901 година.[3]
  • България Гълъб Георгиев (р. 1934), кмет на Благоевград 1971-1977, 1990
  • България Йордан Цицков (1865 - 1925), български революционер
  • България Димитър Янев (1928 - 2013), български композитор[4]
  • България Мирчо Юруков (1907 - 1963), български революционер, публицист и историк
  • България Никола Младеов (1879/1880 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[5]
  • България Спас Димитров, български революционер от ВМОРО, умрял след 1918 г.[6]
  • България Стоил Иванов (? - 1899), български учител в Градево между 1849 - 1855 година и свещеник там между 1855 - 1879 година, умира в Дупница[7]
  • България Стоян Сотиров (1903 - 1984), български художник
  • България Тодор Иванов Кацарски (1871 - ?), български революционер, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на мис Стоун, войвода на чета по време на Горноджумайското въстание в 1902 година.[8]
  • България Христо Градевецът, български революционер, деец на ВМОК, участва със своя чета в Горноджумайското въстание и в Илинденско-Преображенското въстание в четата на капитан Юрдан Стоянов[9].
  • България Христо Юруков (1918 - ?), кмет на Благоевград 1967-1971
Свързани с Градево
  • България Яне Маревски, български свещеник в Градево, инициатор за откриване на училището в селото около 1850-1860 година, учител в Годлево през 1867 година[10]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 96.
  4. Почина великият благоевградски композитор Димитър Янев
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 469.
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.273.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 75.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 178.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.399.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.