Градец (Област Сливен)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.
Градец е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, Област Сливен.
| Градец | |
|---|---|
  Градец
|
|
| Данни * | |
| Население: | 4 247 [1] |
| Надм. височина: | 680 m |
| Пощ. код: | 8990 |
| Тел. код: | 04582 |
| МПС код: | СН (Сл) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Сливен |
| Община: - кмет |
Котел Христо Киров |
| Кметство: - кмет |
Градец Андон Вандаков |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Градец се намира в Източна Стара планина, по поречието на река Луда Камчия. Частта от Стара планина, която обгръща селото от югозапад, се нарича Стидово. Градец е най-голямото село в Югоизточна България.
Близките населени места са Котел, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Ичера.
[редактиране] История
Препис от книгата на Хр. В. Димитров "с. Градец (Котленска околия)", издадена от Градецката културна дружба “СЪГЛАСИЕ” в София, 1933 г.
"Заселване на с. Градец:
Професорът историк И. К. Иречек в “Пътуване из България” част II, стр. 733 пише, че половина час от с. Медвен на изток имало плоска височина Новачка, обрасла с подивели овощни градини. Там, според околните предания, се намирал стар град с около 80 бакърджийски дюгени. След завладяването околността от турците жителите му се изселили в Котел, Медвен и Градец. Виждат се следи от зидове и място на стара черква. За Новачка пише в “Български орел” (1846, брой 1); Ив. Богоров, че жителите на това село били разпъдени и преселени в околните местности около 1545 год. – Така се образували новите селища Котел, Градец, Медвен и Жеравна. В книгата на В. Аврамов “Плиска Преслав”, 1929 г., стр. 106-107, е писано, че г. Новачка е наречен по името на легендарния хайдутин, съперник в юнашката слава на Крали Марка – Новак Дебелич. От разселването на този град се образували околните села в котленско.
Название и местонахождение на Градец
С име Градец има три села в нашата страна: едно – в Софийска околия, друго – в Новозагорска и това – в Котленска околия. Това, както и подобни на него имена на селища и местности, са почти винаги във връзка с видими исторически останки от крепостни постройки или защитени места. Градец дължи името си на “Градището” или “Калето” – на върха върху хълма над реката във “Вазовата кория” – 60 м. високо над реката. Градец е на С. И. от Сливен на 40 км. по шосето от Стралджа, а по новото, недоправено още през с. Ичера шосе; - на 30 км. от Стралджа. На 16 км. от Градец в същата С. З. посока е гр. Котел. Близките до Градец села: Катунища, Медвен, Жеравна и Ичера са на разстояние от него – 3-12 км. Разстоянието от Сливен през Мараш до Градец 56,5 км. Докато преди Освобождението най-важната съобщителна линия за селото е била тази: през Котел към Добруджа, днес този път има вече по-второстепенно значение, най-вече до Котел, като околийски център, а пътят Градец – Стралджа доби жизнена важност, не само за Градец, но и за този край, като най-къса и удобна връзка с железния път през Стралджа. Селото е около пресечката на меридиана (от Гринвич) 26’ и 32’ източна дължина и паралел 42’ и 48’ с. ш. На близка до тази дължина са градовете Ямбол и Разград (малко на запад) и Ески-Джумая и Одрин (малко на изток). На същата ширина е една точка на морския бряг на север от гр. Месемврия и Емине, близо до с. Гьозикен. София, пък е няколко минути на юг от тази ширина."
[редактиране] Население
По брой на населението Градец превъзхожда много от малките градове в България. Самото название "градец" е категория, която е била използвана в края на 19 и началото на 20 в. (подобно на "паланка"-та), за обозначаване на някои по-големи села, доближаващи се по своя облик и функции до градските селища (градовете). В началото на 20 век в селото е имало не повече от 20-ина ромски къщи. Не е сигурно кога, защо и как ромите са се настанили масово в селото, но има мнение, че са били изкуствено заселени "по партийна линия" през 50-те години на миналия век. Към 2008 г. над 80% от жителите на Градец са роми. По абсолютен брой и по относителен дял на ромското население, селото няма аналог в тази част на страната. Въпреки численото преимущество на ромите, Градец е запазил българския характер и типичната възрожденска атмосфера. Десетки български семейства от Сливен, Ямбол, Бургас, София имат къщи и вили в селото. Благодарение на това през лятото и по време на празници българското население се увеличава няколко пъти.
[редактиране] Сборът в Градец
Сборът е най-големият и почитан празник в Градец. Той се празнува всяка година на 2 август. За покровител на селото обикновено се смята светецът, чието име носи местната църква. В Градец това е храмът „Св.Илия“, затова селският сбор се отбелязва на Илинден (по стар стил).
Подготовката за сбора започва много преди 2 август. Всяка къща и двор трябва да са подредени и почистени, продуктите за празничната трапеза трябва да са в обилно количество. Особено внимание се обръща на запасите от ракия и вино. Гостите, които по традиция идват на сбора като на родова среща, се посрещат като нещо повече от царе. Градечани се обиждат, ако някой гост откаже почерпка и се дърпа от масата.
На селския площад дни преди самия сбор са разпънати десетки сергии и павилиони — продават се дрехи, обувки, детски играчки, сладолед, захарен памук, всякакви стоки. Отвсякъде звучи музика, свирят оркестри. Цари всеобщо оживление и веселба.
[редактиране] Личности
- Родени в Градец
- Васил Рахнев, четник
- Димитър Ганев (1898 - 1964), български политик, комунист, председател на Президиума на Народното събрание (1958-1964)
- Петър Гудев (1862 - 1932), политик
- Петър Пармаков (1850 - 1876), революционер
- Радко Димитриев (1859 - 1918), български военен деец
- Симеон Русков (1920), инженер
- Стефан Цанев (1881 - след 1944), български военен деец, генерал-лейтенант
- Шибил (?-19 век), разбойник
[редактиране] Религии
Населението, включително и ромското, в основната си част е източноправославно. От средата на 90-те години на миналия век в Градец са популярни и Евангелските църкви. Бившата сграда на Килимарската работилница в селото е купена от семейството на френски пастор и е дарена за нуждите на местната Евангелска църква. Православен свещеник в църквата "Св.Илия" към момента (юни 2006 г.) няма.
Градец е свързан и с името на известния виенския лекар Dr.Johann von Brenner.Той е бил може би първият европейски лекар,които е практикувал медицина и модерна медицинска фармация в България по време на турското робство,от средата на 19 век.Макар и от благородническо потекло,от изтъкнат род известен от началото на 13 век проповеднции,лекари,учени,музиканти,художници,инженери,бил антимонархист и предпочитал да го наричат само Dr.Johann Brenner.Участвал в революцията в Австро-Унгария през 1848 .След неуспеха ѝ е бил принуден да побегне от Австрия и да се скрие от издадената съмъртна присъда някъде в затънтените части на в турската империя и да чака удобен момеит да се върне в родината си.Установил се отначало да практикува в Сливен,където се заел да организира невиждано и нечувано за оново тъмно време здравно осигуряване за българите.Срещу една турска лира в годината всеки българин имал право на постоянни медицински грижи,без допълнително заплащане ако се разболее. Бедните били освободени от тази такса.Към тази практика можели свободно да се включат хора от всички други народности,но българите били най-чутливи към нея.Dr.Johann von Brenner налагал голям контрол за спазване на чистотата в бита на града,на личната хигиена и на профилактичните прегледи на хората и поради това много скоро влязал в нетърпим конфликт с турските власти в Сливен и особено с турския лекар там,който имал много съмнителни медицински знания.Затова докторът преместил клиниката и аптеката си в Градец,където намерил благоприятна среда да развие напълно идеите и практиката си и облуждал населението от Котел, Жеравна, Катунище, Ичера, Медвен и всички други селища наоколо. Фелиц Каниц в т.3 на книгата си "Пътуване по Дунава и Балкана" пише,че в Градец ненадейно се е срещнал със сънародника си Dr.Johann Brenner, който се бил трайно заселил в градчето и че се бил задомил за красива и благородна българка.Бил уважаван и обичан от всички човек. Бунтар по душа, лекарят се свързал с българските революционери.Срещал се е с Левски. Бил приятел на Петко Славейков.Починал обаче ненадейно от бронхопневмония,от която се разболял при ходенето да изроди дете някъде из Балкана през люта зима.Не доживял пролетта през която си наумил на тръгне на обиколка в няколко европейски страни,имало вече амнистия на такива като него, за да търси политическа и финансова подкрепа за революционерите в България,идея,споделена с Левски и насъчена от Апостола. За Dr.Johann von Brenner се разказва в една издадена в Градец брошура около 1940 година.В нея се съобщава,че сградата на клиниката и аптеката му е била запазена.В нея се е бил настанил след Освобождението хотел "Изгрев".Сградата съществуваще около 1990 г.Може би още не е разрушена.Докторът е погребан от признателните жители на Градец и околността в двора на църквата. Dr.Johann von Brenner приел ортодоксалното християнство и се преименувал на д-р Иван Пренеров.Поколението му след него носи тази фамилия.Живее в Бургас и в София.Синът на д-р Иван Пренеров, Матей Пренеров, е виден телеграфопощенец,получил образованието си във Виена,основал пощи в много градове на България .Бил е началник на пощи в София,Бургас ,в Скопие и Одрин, по време на войните и др.Бил е и образован,ерудиран богослов,радетел за разбирателство между християнските църкви.След пенсионирането си с приятели основал старчески дом в Бургас.Синът му инж. Светозар Пренеров,учил във Франция, е основал първата българска фабрика за радио апарати "Тулан", през 1927 г.,две години преди основаването на "Филипс" и фабрика за кабели в Бургас.Радиоапаратите "Тулан" са спечелили международни конкурси,в които са участвали производители на най-модерните европейски и американски марки.Производството, с участието на братята му Веселин и Иван, убедително просъществувало до 1944 година,когато фабриката била национализирана от новата политическа власт в България.
[редактиране] Културни събития и природни забележителности
От минали векове до днес Градец е будно село с богат духовен живот. Културната дейност на читалището не стихва и за миг - още от основаването си през 1869 година до ден днешен театралната трупа и самодейната певческа група не прекъсват своите сценични изяви. Читалището разполага с богата - за селските реалности - библиотека.
Всяка година читалищното ръководство организира поне по една традиционна "Среща на поколенията", обикновено през лятото. На нея присъстват както местни жители, така и потомци на стари градечани, отдавна изселили се от селото. Всички се събират заедно да се повеселят и да побъбрят, има музика на живо, играят се хора, пие се и се яде до насита.
Градешката архитектура е в уникалния възрожденски стил. Старите дървени къщи и уютните калдъръмени улички оформят един своеобразен музей под небето, съхранил множество архитектурни шедьоври.
Възвишенията, ридовете и загадъчните силуети на Стидовската планина носят приятния романтично-носталгичен дух, пропит с дъха на стари времена. Тук се носят легенди за славни средновековни битки, за заровени хайдушки съкровища, за турски бирници замръкнали в селото, но неуспели да се събудят живи... Все още стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността. Под него си вие притихналата лятно време, но наистина луда на пролет, Луда Камчия, чиито дълбоки вирове са благодат не само за риби и раци, но и за разхлаждане в горещите знойни дни.
[редактиране] Кухня
Градечани са отлични кулинари. Постни или с месо, манджите винаги са ароматни, вкусни и неустоими. Ако веднъж си опитал, никога не можеш да забравиш превъзходния вкус на типичните за този край гозби: гола чорба, смесена манджа, пипер и домати каша, сборенска манджа, ярешко, агнешко... През зимата, покрай коленето на прасетата, се приготвят различни вкусотии, но най-неустоим е бахурът. Тестените десерти и закуски са на особено голяма почит: милинки, тиганици, катми.
ГОЛА ЧОРБА
Приготвя се от зелен боб, картофи, домати, кисели трънки и зелени подправки. Всичко се вари и не се добавя никаква мазнина. Най-вкусна е студена.
[редактиране] Селото днес
Днес в Градец има седем магазина за хранителни стоки, повечето от които отлично заредени. Има и магазини за домашни потреби, инструменти, ВиК части и др., аптека, компютърен клуб. В селото работят две бензиностанции и газостанции, автомивка. Двата хотела в битов стил посрещат гости целогодишно.
Обществените институции са детската градина, началното и основното училище, читалището и здравната служба.
[редактиране] Поминък
Преди демократичните промени хората в селото са работили предимно в местния АПК, както и в малки промишлени цехове, а жените - в килимарската работилница, произвеждала тогава основна част от легендарните котленски килими. Днес тези организации са закрити и трудоспособното население се е насочило главно към добива на прочутия градешки камък - специфични варовикови плочи, ползвани в строителството за облицовка и настилка. Повечето семейство продължават да отглеждат животни - прасета, кози, овце, крави, кокошки. В дворовете растат домати, боб, картофи, чушки, тиквички, патладжани.
[редактиране] Други
За местните избори на 28 октомври 2007 г. са регистрирани общо 9 кандидати за кметското място. Трима от тях са роми, останалите - българи. Още на първия тур с 537 гласа или 57.99% печели Андон Вандаков - потомък на един от най-старите и големи ромски родове в Градец - този на Вандаците.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Снимки от Градец
 Градец, Главната улица |
 Градец, читалище "Надежда" - първото селско читалище в България, основано 1869 г. |
 Градец, Плочата на Читалището |
 Градец, Кметството |
 Градец, Училище "Капитан Петър Пармаков" |
 Градец, Паметника на Ген. Радко Димитриев |
 Градец, Парлапановата чешма |
 Градец, Уличка |
 Градец, Реката в селото |
 Градец, Механата |
 Градец, Семеен хотел "Стидово" |
 Градец, Хан „Караджейката“ |
 Градец, Малкият скок над „Караджейката“ |
 Градец, Трапеза |
 Градец, поглед към Галата и Горната махала от пътя към гробищата |
 Градец, Галата |
 Градец, Главната улица - 2 |
 Градец, Поглед от задната страна на Кметството към Стидово |
 Градец, Традиционна годишна Среща на поколенията, 18 юли 2008 |
