Градец (Област Сливен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

---

Градец
Градец
42° с. ш. 26° и. д.42.783° с. ш. 26.533° и. д. 42.783, 26.533
Общи данни
Население	4 089 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	46,099 km²
Надм. височина	680 m
Пощ. код	8990
Тел. код	04582
МПС код	СН (Сл)
ЕКАТТЕ	17436
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    - кмет	Котел Христо Киров (ДПС)
Кметство    - кмет	Градец Вичо Братунов (ДПС)

Големият скок.

Градец е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, Област Сливен.

География

Село Градец се намира в Източна Стара планина, по поречието на река Луда Камчия. Частта от Стара планина, която обгръща селото от югозапад, се нарича Стидово. Близките населени места са Котел, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Ичера.

История

Препис от книгата на Хр. В. Димитров "с. Градец (Котленска околия)", издадена от Градецката културна дружба “СЪГЛАСИЕ” в София, 1933 г.

"Заселване на с. Градец:

Професорът историк И. К. Иречек в “Пътуване из България” част II, стр. 733 пише, че половина час от с. Медвен на изток имало плоска височина Новачка, обрасла с подивели овощни градини. Там, според околните предания, се намирал стар град с около 80 бакърджийски дюгени. След завладяването околността от турците жителите му се изселили в Котел, Медвен и Градец. Виждат се следи от зидове и място на стара черква. За Новачка пише в “Български орел” (1846, брой 1); Ив. Богоров, че жителите на това село били разпъдени и преселени в околните местности около 1545 год. – Така се образували новите селища Котел, Градец, Медвен и Жеравна. В книгата на В. Аврамов “Плиска Преслав”, 1929 г., стр. 106-107, е писано, че г. Новачка е наречен по името на легендарния хайдутин, съперник в юнашката слава на Крали Марка – Новак Дебелич. От разселването на този град се образували околните села в котленско.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Название и местонахождение на Градец

С име Градец има три села в нашата страна: едно – в Софийска околия, друго – в Новозагорска и това – в Котленска околия. Това, както и подобни на него имена на селища и местности, са почти винаги във връзка с видими исторически останки от крепостни постройки или защитени места. Градец дължи името си на “Градището” или “Калето” – на върха върху хълма над реката във “Вазовата кория” – 60 м. високо над реката. Градец е на С. И. от Сливен на 40 км. по шосето от Стралджа, а по новото, недоправено още през с. Ичера шосе; - на 30 км. от Стралджа. На 16 км. от Градец в същата С. З. посока е гр. Котел. Близките до Градец села: Катунища, Медвен, Жеравна и Ичера са на разстояние от него – 3-12 км. Разстоянието от Сливен през Мараш до Градец 56,5 км.

Докато преди Освобождението най-важната съобщителна линия за селото е била тази: през Котел към Добруджа, днес този път има вече по-второстепенно значение, най-вече до Котел, като околийски център, а пътят Градец – Стралджа доби жизнена важност, не само за Градец, но и за този край, като най-къса и удобна връзка с железния път през Стралджа.

Селото е около пресечката на меридиана (от Гринвич) 26’ и 32’ източна дължина и паралел 42’ и 48’ с. ш. На близка до тази дължина са градовете Ямбол и Разград (малко на запад) и Ески-Джумая и Одрин (малко на изток). На същата ширина е една точка на морския бряг на север от гр. Месемврия и Емине, близо до с. Гьозикен. София, пък е няколко минути на юг от тази ширина."

Селото днес

Днес в Градец има седем магазина за хранителни стоки, повечето от които отлично заредени. Има и магазини за домашни потреби, инструменти, ВиК части и др., аптека, компютърен клуб, игрална зала с билярд и други развлекателни игри. В селото работят две бензиностанции и газостанции, автомивка. Двата хотела в битов стил посрещат гости целогодишно.

Обществените институции са детската градина, началното и основното училище, читалището и здравната служба.

За местните избори на 28 октомври 2007 г. са регистрирани общо 9 кандидати за кметското място. Трима от тях са роми, останалите - българи. Още на първия тур с 537 гласа или 57.99% печели Андон Вандаков - потомък на един от най-старите и големи ромски родове в Градец - този на Вандаците.

На последните избори за селски кмет - 23 октомври 2011-а г, кандидатите са осем - петима българи и трима роми. На първи тур печели българинът Вичо Братунов, издигнат от ДПС.

Население

По брой на населението Градец превъзхожда много от малките градове в България. Самото название "градец" е категория, която е била използвана в края на 19 и началото на 20 в. (подобно на "паланка"-та), за обозначаване на някои по-големи села, доближаващи се по своя облик и функции до градските селища (градовете).

В началото на 20 век в селото е имало не повече от 20-ина ромски къщи. Не е сигурно кога, защо и как ромите са се настанили масово в селото, но има мнение, че са били изкуствено заселени "по партийна линия" през 50-те години на миналия век. Към 2008 г. над 80% от жителите на Градец са роми. По абсолютен брой и по относителен дял на ромското население, селото няма аналог в тази част на страната. Въпреки численото преимущество на ромите, Градец е запазил българския характер и типичната възрожденска атмосфера. Десетки български семейства от Сливен, Ямбол, Бургас, София имат къщи и вили в селото. Благодарение на това през лятото и по време на празници българското население се увеличава няколко пъти.

Поминък

Преди демократичните промени хората в селото са работили предимно в местния АПК, както и в малки промишлени цехове, а жените - в килимарската работилница, произвеждала тогава основна част от легендарните котленски килими.

Днес тези организации са закрити и трудоспособното население се е насочило главно към добива на прочутия градешки камък - специфични варовикови плочи, ползвани в строителството за облицовка и настилка, така също и за водни точила. Местни майстори на градешкия камък са били, от големият род Божилови, изработвали са Паметници и Каменни мостове със сводове от петолъчката до Град Омуртаг. Повечето семейства продължават да отглеждат животни - прасета, кози, овце, крави, кокошки. В дворовете растат домати, боб, картофи, чушки, тиквички, патладжани.

Религии

Населението, включително и ромското, в основната си част е източноправославно. От средата на 90-те години на миналия век в Градец са популярни и Евангелските църкви. Бившата сграда на Килимарската работилница в селото е купена от семейството на френски пастор и е дарена за нуждите на местната Евангелска църква.

Православен свещеник в църквата "Св.Илия" към момента (юни 2006 г.) няма.

Личности

Генерал Радко Димитриев

Родени в Градец

• Васил Рахнев, четник
• Димитър Ганев (1898 - 1964), български политик, комунист, председател на Президиума на Народното събрание (1958-1964)
• Петър Гудев (1862 - 1932), политик
• Петър Пармаков (1850 - 1876), революционер
• Радко Димитриев (1859 - 1918), български военен деец
• Симеон Русков (1920), инженер
• Стефан Цанев (1881 - след 1944), български военен деец, генерал-лейтенант
• Шибил (?-19 век), разбойник
• Жени Божилова-Патева (1878-1955), правозащитничка

Градец е свързан и с името на известния виенския лекар Йохан фон Бренер.

Културни събития и природни забележителности

От минали векове до днес Градец е будно село с богат духовен живот. Културната дейност на читалището не стихва и за миг - още от основаването си през 1869 година до ден днешен театралната трупа и самодейната певческа група не прекъсват своите сценични изяви. Читалището разполага с богата - за селските реалности - библиотека.

Всяка година читалищното ръководство организира поне по една традиционна "Среща на поколенията", обикновено през лятото. На нея присъстват както местни жители, така и потомци на стари градечани, отдавна изселили се от селото. Всички се събират заедно да се повеселят и да побъбрят, има музика на живо, играят се хора, пие се и се яде до насита.

Градешката архитектура е в уникалния възрожденски стил. Старите дървени къщи и уютните калдъръмени улички оформят един своеобразен музей под небето, съхранил множество архитектурни шедьоври.

Възвишенията, ридовете и загадъчните силуети на Стидовската планина носят приятния романтично-носталгичен дух, пропит с дъха на стари времена. Тук се носят легенди за славни средновековни битки, за заровени хайдушки съкровища, за турски бирници замръкнали в селото, но неуспели да се събудят живи... Все още стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността. Под него си вие притихналата лятно време, но наистина луда напролет, Луда Камчия, чиито дълбоки вирове са благодат не само за риби и раци, но и за разхлаждане в горещите знойни дни.

Сборът в Градец

Градец, Съборът

Сборът е най-големият и почитан празник в Градец. Той се празнува всяка година на 2 август. За покровител на селото обикновено се смята светецът, чието име носи местната църква. В Градец това е храмът „Св.Илия“, затова селският сбор се отбелязва на Илинден (по стар стил).

Подготовката за сбора започва много преди 2 август. Всяка къща и двор трябва да са подредени и почистени, продуктите за празничната трапеза трябва да са в обилно количество. Особено внимание се обръща на запасите от ракия и вино. Гостите, които по традиция идват на сбора като на родова среща, се посрещат като нещо повече от царе. Градечани се обиждат, ако някой гост откаже почерпка и се дърпа от масата.

На селския площад дни преди самия сбор са разпънати десетки сергии и павилиони — продават се дрехи, обувки, детски играчки, сладолед, захарен памук, всякакви стоки. Отвсякъде звучи музика, свирят оркестри. Цари всеобщо оживление и веселба.

Кухня

Градечани са отлични кулинари. Постни или с месо, манджите винаги са ароматни, вкусни и неустоими. Ако веднъж си опитал, никога не можеш да забравиш превъзходния вкус на типичните за този край гозби: гола чорба, смесена манджа, пипер и домати каша, сборенска манджа, ярешко, агнешко... През зимата, покрай коленето на прасетата, се приготвят различни вкусотии, но най-неустоим е бахурът. Тестените десерти и закуски са на особено голяма почит: милинки, тиганици, катми.

ГОЛА ЧОРБА

Приготвя се от зелен боб, картофи, домати, кисели трънки и зелени подправки. Всичко се вари и не се добавя никаква мазнина. Най-вкусна е студена.

Външни препратки

Репетиция на детския танцов състав "Стидовче" към Читалище "Надежда"

Снимки от Градец

• 

  Градец, Главната улица

• 

  Градец, читалище "Надежда" - първото селско читалище в България, основано 1869 г.

• 

  Градец, Плочата на Читалището

• 

  Градец, Кметството

• 

  Градец, Училище "Капитан Петър Пармаков"

• 

  Градец, Паметника на Ген. Радко Димитриев

• 

  Градец, Парлапановата чешма

• 

  Градец, Уличка

• 

  Градец, Реката в селото

• 

  Градец, Механата

• 

  Градец, Малкият скок над „Караджейката“

• 

  Градец, поглед към Галата и Горната махала от пътя към гробищата