Градински охлюв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Градински охлюв
Helix pomatia 89a.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Lophotrochozoa
тип: Mollusca Мекотели
подтип: Conchifera
клас: Gastropoda Коремоноги
подклас: Orthogastropoda
надразред: Heterobranchia
разред: Pulmonata
надсемейство: Helicoidea
семейство: Helicidae
род: Helix
вид: Helix
pomatia
Градинския
охлюв
Научно наименование
Уикивидове Helix pomatia
Linnaeus, 1758
Градински охлюв
Helix pomatia

Градинският охлюв (Helix pomatia) е сухоземен белодробен охлюв, най-едрият в Европа. Черупката му е с височина до 4 cm. Живее в градини и залесени места. Храни се с листа. Вреди на селско-стопанските култури. В природата той живее средно 7-8 години, могат да живеят и до 20 години. Месото му се яде и съдържа 70 % протеини 30 % аминокиселини.

Други видове - голям охлюв, Бургундски охлюв, Римски охлюв, лунен охлюв.

Смята се, че родното място на охлювите е Централна и Югоизточна Европа. Още от древността хората са ги използвали за достъпна и здравословна храна.

Този любим герой на басни, гатанки и приказки се среща навсякъде в България до около 1 200 m. надморска височина. Има заоблена куполообразна „къща”, която лесно може да се види по земята или храстите, по влажни и сенчести места, в дворове и градини.

Градинският охлюв се храни с листа, които захваща чрез рогова челюст и специален режещ устен апарат, наречен радула. Радулата наподобява ренде със 150 реда зъбчета, по 100 във всеки ред. Върховете на зъбчетата са насочени назад, радулата се движи напред-назад и така настъргва листата.

Градинският охлюв е хермафродит-притежава мъжка и женска полова жлеза. Оплождането се предхожда от предбрачна церемония. Двата охлюва продължително пълзят един върху друг, допирайки телата си. След това се обгръщат един друг с мускулестия си крак-прегръдката може да продължи няколко часа. През това време обменят сперматозоиди, които оплождат яйцеклетките им. С крака си всеки от охлювите издълбава в рохкава почва малка ямичка, където снася оплодените яйца. От тях се развиват малки охлювчета.

Охлювът зимува в почвата. Изкопава с крак малка дупка, настанява се в нея и я запушва с пръст. Прибира тялото си в черупката, запушва отвора ѝ с „тапа” от втвърдяващ се на въздуха секрет и изпада във вцепенено състояние (хибернация). В този период охлювът не се храни, жизнените му процеси се забавят и той губи до 20 % от теглото си.

Охлювът хеликс лукорум е почти близнак на градинския охлюв. Черупките им са почти еднакви, но при лукорума спиралните ивици са тъмнокафяви, почти черни. За разлика от градинския охлюв лукорумът се среща и в по-сухи места.

В България се срещат над 372 вида охлюви-сухоземни, морски, сладководни. Някои от тях са без черупка, наричат се голи охлюви или плужещи. Черупката им е закърняла и скрита в мантията. Сред голите охлюви от рода Милакс има ендемити за България. Един от тях е дълъг до 25 mm, на цвят е гълъбовосивкав на черни мрежовидно разположени петънца. Среща се по Черноморското крайбрежие на Странджа, в Родопите и край река Ерма при град Трън.

Черупката на градинския охлюв е голяма, спирално навита, почти еднакво широка и висока и достига дължина до 5 cm.

Черупката e надеждна защита за мекото тяло на охлюва, съставено от глава, „торбичка” с вътрешните органи (висцерум), мантия и мускулест крак. На главата има два чифта нежни пипала с по едно миниатюрно око на върха. Зрението на охлюва е слабо – той различава само светлината, но двете по- къси пипалца му служат като органи на вкуса, обонянието и осезанието, чрез които намира храната си. Охлювите пълзят чрез съкращаване на мускулите на крака. Жлеза, разположена в него, отделя секрет, улесняващ движението.

Красивата черупка на най-големия ни черноморски охлюв – рапаната, се продава като сувенир. Черупката е висока до 12 cm. и широка до 8 cm. Този охлюв е пренесен случайно през 40-те години на 20 в. в Черно море от източната част на Тихия океан и бързо се е разпространил масово. Рапаната нанася щети, тъй като се храни с черна мида, като отваря черупката ѝ.

Източници[редактиране | edit source]

  1. [IUCN Red List of Threatened Species http://www.iucnredlist.org/apps/redlist/details/156519/0]