Градски права в Ниските земи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Градските права са явление в средновековната история на Ниските земи. Един сеньор, обикновено граф, херцог или друг висш благородник, давал на някои от притежаваните от него селища градски права, каквито другите селища са нямали.

В Белгия, Люксембург и Нидерландия едно селище, често с гордост, се нарича „град“, ако в някакъв момент от своята история е получило градски права. Тъй като сегашният брой жители няма връзка с това, съществуват много малки градове. Най-малкият е Ставерден в Нидерландия с 40 жители. В Белгия най малкият град е Дурбуѝ.

Обща информация[редактиране | edit source]

За да стимулират образуването на градове, феодалите започват да дават привилегии на селища около 1000 г. Целият пакет от привилегии се нарича „градски права“. Градските права правели едно селище интересно за търговците. Това водело до икономически растеж на градовете. Сеньорът печелел от това чрез данъци. Градски права са давани и в замяна на допълнителна подкреп за сеньора на града. Тази подкрепа често се състояла от допълнителни данъци, крайно необходими за скъпите средновековни войни. Първоначално сеньорът съставял управлението на града. Когато градовете натрупват привилегии обаче, и мощта им нараства, няколко града с годините успяват да придобият достатъчна автономия (особено след като е дадена привилегията да строят и защитават градски стени). Някои градове дори успяват да се развият до градове-държави. Нарастващата икономическа и военна мощ, концентрираща се в градовете, води до създаването на много влиятелна класа на заможни търговци.

Общи градски права[редактиране | edit source]

Привилегии[редактиране | edit source]

  • Градски стени (правото да се строи и защитава стена около обитаема площ)
  • Пазарно право (правото да се прави пазар и да се получават доходи от пазарите)
  • Складно право (правото да се складират и монополно да се търгуват определени стоки, често давано само на ограничен брой градове)
  • Таксно право (право да се събират такси за използване на пътища, мостове, пристанища и др.)
  • Монетно право (право да се секат градски монети)

Свободи[редактиране | edit source]

  • Лична свобода (гражданите имали относителна лична свобода в сравнение с негражданите: те не са били субекти на сеньора и притежавали свобода на придвижването) — Оттам и старата поговорка „Stadslucht maakt vrij“ („Градският въздух освобождава“).

Самоуправление[редактиране | edit source]

  • Градско самоуправление (заможните граждани понякога можели да избират членове на местната управа)
  • Правосъдие и създаване на закони (в своите граници градът можел да притежава голяма степен на автономия)
  • Облагане с данъци (правото да се събират данъци)

Права, дадени на градовете в територията на днешна Белгия[редактиране | edit source]

Едно от последните селища, станало град, в Белгия е Генк

Права, дадени на градовете в територията на днешен Люксембург[редактиране | edit source]

Права, дадени на градовете в територията на днешна Нидерландия[редактиране | edit source]

Първото поселение в Нидерландия, получило градски права е Девентер през 956 г. Може да се спори, че някои градове имат по-стари права, например Неймеген, който може да е получил градски права още по време на Римската империя. Друг случай е Ворбург, който е построен на мястото на римското селище Форум Адриани, което получило градски права около 151 г., но Форум Адриани е изоставен в края на 3 век, така че сегашното селище не се смята за непрекъснато продължение на римския град. С края на Средновековието броят на даваните градски права паднал рязко. Голямата роля на търговците позволява Нидерландия да стане първата модерна република през 16 век. Когато няколко важни селища (основно Хага) искали право да се наричат градове, старият обичай бил романтично възроден в началото на 19 век. Последното селище в Нидерландия, получило градски права, е Делфсхавен през 1825 г.

Край на градските права[редактиране | edit source]

Институцията на градските права постепенно загива с развитието и централизацията на националното управление. В Нидерландия последният град, получил реални градски права, както са дефинирани по-горе, е Вилемстад през 1586 г. По време на Република Съединени провинции само Блокзейл получава градски права (през 1672 г.) След Батавската революция през 1795 г. се формират общини по френски модел и градските права са премахнати със закон. Въпреки че те са частично възстановени след 1813 г., градовете не получили отново правомощията, които имали преди: писането на закони и правосъдието са вече част от държавата. След конституцията от 1848 г. и Общинския закон от 1851 г. разликата между градове, градчета и села е заличена завинаги.

Градските права, които са дадени в началото на 19 век (последните на Длефсхавен през 1825 г.) не могат да се сравняват с правата, давани през Средните векове, и са само символични. Градове като Хага и Асен попадат в тази категория, получили правата си през френския период.

Даване на градски права в хронологичен ред[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]