Гражданска война на Цезар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гражданска война на Юлий Цезар
Конфликт: Римски граждански войни
Период 10 януари 49 – март 45 пр.н.е
от пресичането на Рубикон до Мунда
Място Испания, Италия, Гърция, Египет, Африка
Резултат Решителна победа на Цезар
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Популари Vexilloid of the Roman Empire.svg Оптимати
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римски сенат
Командири
Юлий Цезар
Гай Курион
Марк Антоний
Децим Брут
Публий Корнелий Сула
Гней Домиций Калвин
Публий Вациний
Авъл Габиний
Гай Азиний Полион
Квинт Фуфий Кален
Гай Дидий
Помпей Велики
Тит Лабиен
Марк Калпурний Бибул
Метел Пий Сципион
Катон Млади
Гней Помпей Младши
Секст Помпей
Марк Юний Брут
Публий Атий Вар
Луций Афраний
Марк Клавдий Марцел

Голямата римска гражданска война (49 – 45 пр.не.), известна като гражданска война на Юлий Цезар, е един от последните военно-политически конфликти във времето на Римската република и една от първите стъпки към империя. Тя започва като серия от политически и военни конфронтации между Юлий Цезар (100 – 44 пр.н.е.), неговите политически поддръжници и неговите легиони срещу оптиматите, съюзна фракция на оптиматите в римския Сенат, която е подкрепена от Помпей и неговите легиони.[1]

След продължила четири години (49 – 45 пр.н.е.) военно-политическа борба, водена в Италия, Елада, Египет, Африка и Испания, Цезар побеждава последните оптимати в битката при Мунда и става dictator perpetuo (пожизнен/"вечен" диктатор) на Рим.[2] Промените в римското държавно устройство, съпътстващи гражданската война на Цезар до голяма степен премахват политическите традиции на Римската република (509–27 пр.н.е.) и водят до установяването на Римската империя (27 пр.н.е. – 476 от н.е.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Kohn, G.C. Dictionary of Wars (1986) стр. 374
  2. Hornblower, S., Spawforth, A. (eds.) The Oxfrod Companion to Classical Civilization (1998) стр. 219–224