Гражданска война на Цезар

Голямата римска гражданска война (49–45 пр.не.), известна като гражданска война на Юлий Цезар, е един от последните военно-политически конфликти във времето на Римската република и една от първите стъпки към империя. Тя започва като серия от политически и военни конфронтации между Юлий Цезар (100 - 44 пр.н.е.), неговите политически поддръжници и неговите легиони срещу оптиматите, съюзна фракция на оптиматите в римския Сенат, която е подкрепена от Помпей и неговите легиони.

След продължила четири години (49 - 45 пр.н.е.) военно-политическа борба, водена в Италия, Елада, Египет, Африка и Испания, Цезар побеждава последните оптимати в битката при Мунда и става dictator perpetuo (пожизнен/"вечен" диктатор) на Рим. Промените в римското държавно устройство, съпътстващи гражданската война на Цезар до голяма степен премахват политическите традиции на Римската република (509 - 27 пр.н.е.) и водят до установяването на Римската империя (27 пр.н.е. - 476 от н.е.)