Гражданска добродетел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Терминът е формулиран за първи път от древногръцкия философ Аристотел (384-322 пр. Хр.). Гражданската добродетел се отнася към качествата на добрия гражданин. Същността на тези качества е готовността за участие в политическия процес и активна дейност за осигуряването на върховенството на правото в обществото. Гражданската добродетел изключва апатията.

Съвременно разбиране[редактиране | edit source]

Конкретното измерение на гражданската активност се изменя в зависимост от културния и исторически контекст. Днес отново е актуално разбирането за гражданска добродетел от времето на гръцките полиси – тя се възприема като достойнството на активно участие в демократичните процедури. Качествата, които изисква съвременната гражданска добродетел, са различни и понякога дори противоположни. Демократичният принцип за народа като суверен на властта се базира на убеждението, че всеки гражданин има право да участва в изработването на законите, по които живее. Този принцип изисква активно участие на гражданите в публичната сфера и същевременно – отговорност от страна на държавата към гражданите. За активното политическо и гражданско участие на индивида обаче е необходим минимум от права в икономическата, социалната, здравната и образователна сфера. Тези права са записани в законови актове, които оформят образа на социалната държава. Но социалната държава често предразполага гражданите към по-слабо участие в публичната сфера поради наличието на твърде много регулации на инициативата. Така се създава противоречие между нуждата от гражданска активност и държавната грижа.

Глобализацията и съвременните наднационални форми на управление като ЕС също поставят въпроса за това какви ценности са необходими днес за гражданската добродетел. Поради тази сложност и особености на съвременното общество апатията е широко разпространена. Затова за насърчаване на гражданската добродетел се използват различни публични кампании.

Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.