Граматика на македонската книжовна норма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съдържание

Звукова система[редактиране | edit source]

Звуковата система на македонския литературен език (македонската езикова норма) се състои от 31 (тридесет и един) звука и в азбуката за всеки един от тях съществува отделен знак (буква):

А, Б, В, Г, Д, Ѓ, Е, Ж, З, S, И, Ј, К, Л, Љ, М, Н, Њ, О, П, Р, С, Т, Ќ, У, Ф, Х, Ц, Ч, Џ, Ш

Правопис[редактиране | edit source]

Македонският правопис е фонетичен, но в ред случаи има разлика между това как се пише и това как трябва да се изговаря. Например, пише се леб, град, мраз, а се изговаря леп, грат, мрас.

Деление на звуковете[редактиране | edit source]

Гласни[редактиране | edit source]

гласните звукове са: а, е, и, о, у.

Сричкотворно р[редактиране | edit source]

Звукът р е в службата на гласна в случаи като: крв, дрво, срце и т.н. В началото на думата: ’рж, ’рѓа, ’рска, ’рнка, ’рга, ’рбет.

Думи с представка, завършваща на гласен звук: за’ржи, на’рга.

С представка, завършваща на съгласна: сржи, срска. Така буквата "р" понякога се явява като гласна.

Тъмната гласна[редактиране | edit source]

Македонските езиковеди наричат "ъ" тъмната гласна. Поради липса на буква "ъ", звукът се бележи с  : с’клет, к’смет, но в литературния македонски: саклет, касмет. Един от създателите на македонския литературен език - Венко Марковски, настоявал в азбуката да бъде вписана и буквата "ъ", но заради това бил репресиран.

Съгласни звукове[редактиране | edit source]

Останалите звукове образуват групата на съгласните.

Изпускане на гласни[редактиране | edit source]

е[редактиране | edit source]

  • При съществителните:
    • При съществителните на -ец
      • старец, старецот - старци; скакулец, скакулецот - скакулци; големец, големецот - големци, но: подлец - подлеци; мудрец - мудреци
    • При съществителните на -ел:
      • котел, котелот - котли; кобел, кобелот - кобли; орел, орелот - орли, но жител - жители; изстрел - истрели
    • При съществителните на -ен:
      • ражен, раженот - ражни;
      • камен, каменот - камни, но и камења;
      • скорен, скоренот - скорни
      • но: остен, остенот - остени (и: остење)
    • При други съществителни:
      • јарем, јаремот - јарми (два јареми)
      • пес, песот - пци (два песа)
      • ден, денот - денови
    • При думи от чужд произход на -ер:
      • министер, министерот - министри и т.н.
  • При прилагателните на -ен: гладен, гладна, гладниот и т.н.; радосен, радосниот и т.н., но: дрвен, дрвена и т.н. (но: дрвна индустрија)

о[редактиране | edit source]

  1. При съществителните:
    1. При съществителните лакот - лактот, лакти; нокот - ноктот, нокти;
    2. При съществителните на -ок: потомок - потомци, но: четврток - четвртоци
  2. При прилагателните: редок - ретка; сладок - слатка; близок - блиска, но: висок - висока, широк - широка
  3. В дублетни форми: собере - збере

а[редактиране | edit source]

  1. При думи от чужд произход -изам: комунизам - комунизмот, фашизам - фашизмот
  2. При прилагателните с наставка -ар: бодар - бодриот, добар - добриот и т.н.
  3. При съществителните на -ар: ветар - ветрот, ветрови. При думи от чужд произход на -ар: метар - метри и т.н.


За някои съгласни[редактиране | edit source]

ќ, ѓ:[редактиране | edit source]

Различават се от съгласните к и г не само пред задни гласни (а, о, у), но също и пред предни гласни (е, и):

  • куќа : кука; лаѓа : лага
  • куќи : куки; лаѓи : лаги

s:[редактиране | edit source]

Звучното съответствие на ц се среща в доста ограничен брой случаи:

  • ѕид, ѕидар; ѕвезда; ѕвер и др.

џ:[редактиране | edit source]

  1. џ по произход от ж: џвака, џгура и т.н.
  2. При думи от чужд произход: Риџвеј, џин, џигер и т.н.
  3. От ч пред звучна съгласна: лиџба < *личба
  4. При наставката -џија: тутунџија, џамџија и т.н.

њ:[редактиране | edit source]

  1. На края на думите: коњ, сињсин) (цвят)
  2. В мн.ч. на съществителните на -ен: пламење, камење и т.н.
  3. При отглаголните съществителни на -ње: барање, движење и т.н.
  4. В няколко съществителни на -ња: бања, диња, свиња и т.н.
  5. В събирателните съществителни (вместо мн.ч.): ремен - ремење, корен - корење и т.н.
  6. В наставката -иња за мн.ч. на някои съществителни от среден род на -е: име - имиња; прасе - прасиња и т.н.

љ:[редактиране | edit source]

  1. В началото на думата, само в корена љуб-: љуби, љубов, Љубе, Љубен, Љупка, Љубица, Љубојно и т.н. В други случаи няма љ: лубеница, луѓе, клун, клуч и т.н.
  2. В други случаи: вљубен и т.н.; Иљо, Кољо; Иљка; фељтон, фељтонист.
  3. Не се пише љ, а лј в думите: зелје, илјада, крилје, полјак, фотелја, Силјан, релјеф, Бастилја и т.н.

х:[редактиране | edit source]

В литературния език не е взето от народните говори:

  • хемија, хигиена, Хајнрих Хајне итн.; храброст, поход, доход и т.н.; Охрид, Пехчево.

В ограничен брой случаи служи за различаване на думи: дух, воздух, но: задув; поход, доход, но: оди, наоѓа; храна (за разлика от рана!), но: ранениче. В други случаи не се изговаря и пише в началото на думите: леб, арно, ајдутин, армоника, убав, убавина и т.н.

В средата и в края на думата х или се е загубило или е преминало в друг звук:

  • в, ф < х:
  1. От хв-: фрла, фали, фати, фрка;
  2. От х: дојдов, бев, бевме, но: беа; нивни, јавне и т.н.; орев - оревот; пазува; мува; уво

в, ф:[редактиране | edit source]

  1. вистина, вистински; внатре; втор; внук (не: мнук); влезе (не: флезе), но: земе, зеде, зел, презема;
  2. ливче (от лисче), мовче од мост и т.н.

В някои диалекти се е загубило: тетоски вместо тетовски, чоек вместо човек и т.н., или е преминало в ј: зборој вместо зборови и т.н.

Удвоени съгласни[редактиране | edit source]

В македонския език се срещат и удвоени съгласни. Като удвоени се явяват съгласните т, д, ц, з, ј, л, м, в и р. За повече подробности вижте: Удвоени съгласни во македонския език.

Мястото на ударението[редактиране | edit source]

Правилата за мястото на ударението на самостойните думи в литературния език са прости:

  1. При двусричните думи ударението пада на втората сричка отдясно наляво. Например: дé-те, мáј-ка, тáт-ко и т.н.
  2. При трисрични и многосрични думи ударението пада на третата сричка също отдясно наляво. Например: тáт-ко-то, тáт-ков-ци, тат-кóв-ци-те, ма-кé-до-нец и т.н.

Изключения то третосричното ударение[редактиране | edit source]

  1. В деепричастието: викáјќи, одéјќи и т.н.
  2. В чужди думи: клишé, генéза, литератýра и т.н.

За формите и употребата им[редактиране | edit source]

Групи от думи[редактиране | edit source]

Съществително име[редактиране | edit source]

Определеност и неопределеност на съществителните[редактиране | edit source]

Членът в македонския език е задпоставен, т.е. употребява се като наставка на съществителното.

  • Членът -ов, -ва, -во - за указване на предмети близки до говорещият: човеков (тоя тук)
  • Членът -он -на, -но - за указване на по-отдалечени предмети, но в обсегат на сетивата: човекон (оня там)
  • Членът -от -та, -то - се явява най-често като общо определителност, без значение на местоположението в пространството, но правилно е: на ти ја книгава (тая до мене), дај ми ја книгана (оная, дето я гледаме двамата малко по-натам); и от друга страна: дај ми ја книгата (тая, дето е до тебе, тая, дето я държиш) (членът -от изразява и пространствено определителност в случаите, когато се говори за предмет, който се намира близо до събеседника).

Само определени са собствените имена и те не се членуват (Петре, Скопје, Вардар и т.н.), но: Совчето, Марето, Надето (с нотка на интимност); Вардарот.

Преглед на формите на съществителните[редактиране | edit source]

Мъжки род:[редактиране | edit source]
  • на съгласна: стол, леб, рид;
  • на гласна -а: слуга, студија;
  • на гласна -о: татко, дедо;
  • на гласна -е: вујче, Јане, Миле

Звателната форма се образува от основната форма на съществителното с наставка -у или-е: мажу, ќелешу, коњу, крају и т.н.; бику, волку, смоку, човеку, јунаку, но: боже, друже, оче; господине, пријателе, мајсторе (при многосрични съществителни); от съществителното господ: господи, наред с господе.

Мъжки имена и съществителни, означаващи лица от мъжки пол:

  • на съгласна: Стојан;
  • на -е: Јане;
  • на -о: Велко,
  • на -а: Коста,
  • на -и: Методи (в народния език обикновено Методија).

Примери: Зборував со Стојана, со Петрета, со Велка; Го видов Стојана и т.н.

Форми за мн.ч. като: Петревци, Велковци и т.н.

Означаващи лица:

  • на съгласна: брат, братучед, девер, зет, маж, син, свекор;
  • на -е: вујче, тате, чиче, брате. Тия съществителни са умалителни със силен израз на интимност;
  • на -о: вујко, дедо, стрико, татко, чичко
  • на -а: шура

Форми за множествено число: Бройни форми: три денови, неколку денови; два петли; два кладенци и т.н.

Обикновено множествено число: Македонец - Македонци; граѓанин - граѓани, селанец - селани, скопјанец - скопјани, но Германец - Германци; Турчин - Турци; старец - старци; театар - театри; Грк - Грци; ден - дни, денови; смок - смоци, смокови; крст - крстови; леб - лебови; нож - ножеви; крај - краеви, но: кеј - кејови; крал - кралеви и кралови; зет - зетеви и зетови; меч - мечови; ветар - ветрови; оган - огневи и огнови;

Събирателно множествено число: дол - долишта; крај - краишта; роб - робје; кол - колје; друм - друмје; камен - камење, камења; ремен - ремење, ремења и т.н.; град - градје; рид - ридје; пат - патје; паќе (=патови).

Женски род[редактиране | edit source]

Звателна форма

  1. При трисричните и многосричните съществителни на -ица: Горице, мајчице, но и: лисицо, биволицо, кукавицо;
  2. При личните имена на -ка: Ратке; Бослике; Василке, но и: Велико, Љубико и т.н.
  3. Съществителните на -ја: Марија - Марије, Маријо;
  4. сваќа - сваќе; попаѓа - попаѓе
  5. Всички други съществителни на -а образуват звателна форма само с наставка -о: душо, жено, Ангелино итн.; кума-лисо

Ограничената употреба на звателна форма е характерна за имената от мъжки род на -а (војвода), но и за имената от женски род (Емилија, Мимоза, Лиза; Вера место Веро).

Форми за множествено число:

  • Обикновено множествено число: на -и: жена - жени; ноќ - ноќи; Особени форми: раце, нозе;
  • Събирателно множествено число: вода - водје, воѓе; ливада - ливадје, ливаѓе и т.н.
Среден род[редактиране | edit source]
  1. на -о: село, вретено;
  2. на -е: поле, лице, лозје.

Форми за множествено число: на -а: села, лета, вретена;

  • Особени форми: рамо - рамена; око - очи; уво - уши; небо - неба; чудо - чуда;
  • Събирателни форми: крило - крила, крилје;

Образуване на множествено число при съществителните на -е: на -је, -ие, -це: мн.ч. на -а: лозје - лозја, влијание - влијанија, лице - лица; останалите съществителни на -е в мн.ч. получават наставката -иња: пиле - пилиња; име - имиња; море - мориња; дете - деца, дечиња;

Прилагателно име[редактиране | edit source]

Сравнителни степени (положителна, сравнителна и превъзходна)

  • добар - подобар - најдобар; добраподобра - најдобра; доброподобро - најдобро; добриподобри - најдобри.

Числително име[редактиране | edit source]

  1. Числителни бройни:
  • еден, една, едно; два, две; три; четири; пет; шест; седум; осум; девет; десет; единаесет; дванаесет... дваесет; дваесет и еден; дваесет и два... триесет; четириесет; педесет; шеесет; седумдесет; осумдесет; деведесет; сто; сто и еден; сто и два... двесте; триста; четиристотини; петстотини; шестотини; седумстотини; осумстотини; деветстотини; илјада; две илјади; милион; милијарда;
  1. Числителни редни:
  • прв, први, првиот; прва, првата; прво, првото итн.; втор, втори; трет, трети; четврт, четврти; петти; шести; седми; осми; деветти; десетти; единаесетти... дваесетти; дваесет и први... стоти, стотен; илјаден; две илјаден; милионити;
  1. Числителни за лица:
  • двајца, тројца, четворица, петина, петмина... осмина, осуммина, деветмина, десетмина, стомина, двестемина, илјадмина;
  1. Приблизителен брой
  • два-три, три-четири; седум-осум; сто-двесте; две-три стотини; от числителните десет и сто се образуват форми за приблизителен брой с наставката -ина: десетина; дванаесетина; дваесетина; педесетина; стотина и т.н.

Местоимения[редактиране | edit source]

Лични местоимения[редактиране | edit source]

Число Лице Именителен падеж Винителен падеж Дателен падеж
Род Пълна Кратка Пълна Кратка
Ед.ч. I јас мене ме мене ми
II ти тебе те тебе ти
III м. р. тој него го нему му
ж. р. таа неа ја нејзе ѝ
ср. р. тоа него го нему му
Множ I ние нас нè нам ни
II вие вас ве вам ви
III тие нив ги ним им

Лично-предметни местоимения[редактиране | edit source]

Въпросителни местоимения

  • кој, која, кое, кои; кого, го; кому, му;
  • чиј, чија, чие; чии;
  • што; колкав; каков

Относителни местоимения: којшто, кој; чијшто, чиј;

Неопределителни местоимения:

  • некој, некого; на некого (некому); некојси; секој; нешто, сешто; сèнешто; сето (синоним на цялото, в такава функция не може да стои сè: за сето тоа)
  • кој било; кој да е; кој-годе; што било и т.н., каков-годе и т.н., колкав-годе и т.н.

Отрицателни местоимения: никој; ништо;

Показателни местоимения:

  • За посочване на близки предмети: овој, оваа, ова, овие
  • За посочване на по-отдалечени предмети: оној, онаа, она, оние
  • За посочване на предмети без оглед на положението в пространството (освен в някои случаи): тој, таа, тоа, тие.

За посочване на признаци:

  • таков, таква, такво, такви; ваков... онаков... инаков...
  • секаков... некаков... никаков...
  • толкав... олкав... онолкав

Наречие[редактиране | edit source]

Наречия за количество и степен: колку, толку, олку, неколку, многу, малку, уште, доста, дури, веќе, одвај, двојно, стократно;

Наречия за време: кога, сега, некогаш, вчера, утре, другден, лани, летоска, зимоска...

Наречия за место: каде, овде, онде, некаде, горе, долу, оздола, озгора, дома, близу, далеку, високо, ниско, напред, назад, лево, десно и т.н.

Наречия за начин: како, вака, така, инаку, некако, редум, молкум, весело, смешно, тешко и т.н.

Глагол[редактиране | edit source]

Спомагателен глагол сум[редактиране | edit source]

Сегашно време Минало св. и несв. време Минало неопределено време Повелително наклонение
сум бидам бев сум бил -
си бидеш беше си бил биди
е биде беше бил -
сме бидеме бевме сме биле -
сте бидете бевте сте биле бидете
се бидат беа биле -

Прости глаголни форми[редактиране | edit source]

Сегашно време[редактиране | edit source]
а-група и-група е-група
Ед.ч. 1 л. викам носам предам пијам
2 л. викаш носиш предеш пиеш
3 л. вика носи преде пие
Мн.ч. 1 л. викаме носиме предеме пиеме
2 л. викате носите предете пиете
3 л. викаат носат предат пијат
Повелително наклонение[редактиране | edit source]
а-група и-група е-група
Ед.ч. 2 л. викај носи стој преди кажи пиј
Мн.ч. 2 л. викајте носете стојте предете кажете пијте
Минало време[редактиране | edit source]
а-група и-група е-група
Ед.ч. 1 л. извикав износив избројав остарев паднав реков умрев измив
2 л. извика износи изброја остаре падна рече умре изми
3 л. извика износи изброја остаре падна рече умре изми
Мн.ч. 1 л. извикавме износивме избројавме остаревме паднавме рековме умревме измивме
1 л. извикавте износивте избројавте остаревте паднавте рековте умревте измивте
3 л. извикаа износија избројаа остареа паднаа рекоа умреа измија
а-група и-група е-група
Ед.ч. 1 л. викав носев предев пиев
2 л. викаше носеше предеше пиеше
3 л. викаше носеше предеше пиеше
Мн.ч. 1 л. викавме носевме предевме пиевме
1 л. викавте носевте предевте пиевте
3 л. викаа носеа предеа пиеја
Л-форма на глагола[редактиране | edit source]

Глаголи от несвършен вид:

  • земал, носел, броел, стоел, плачел, пеел, пиел, одел, наоѓал

Глаголи от свършен вид:

  • зел, донел, избројал, станал, заплачал, испеал, допил, дошол, нашол

Л-формата в основата си е минало деятелно причастие. Служи за формиране на минало неопределено време.

Миналото неопределено време служи за преизказ на действия, на които не сме били свидетели, а са ни съобщени от друг. В преизказването най-често се явяват формите за трето лице (Но малу по малу започнаа разговор и таа разбра оти тој бил од Прилеп). Преизказването с минало неопределено време в това значение е най-обичайно в народните приказки. В него ни въвеждат и началните думи (си бил еден... ) (Си биле двајца браќа, едниот - постариот - женет, а другиот неженет; работата им била трговци.).

Друг случай е, когато вземаме лично (иронично или друго) отношение към това, което някой е казал за нас (Јас сум му ги зел парите!). Доста често се срещат случаи, в които преизказната форма във второ или трето лице се комбинира с форма за първо лице, която вече не е преизказна, а значи директно съобщаване (Ти си дошол, ама јас не сум бил дома.)

Формите за преизказване не се противопоставят само на формите за минало свършено и несвършено време, а могат да служат и за преизказ на действия, които в директния изказ са в сегашно време (Тој вели не јадел сега).

Глаголно прилагателно[редактиране | edit source]

Глаголното прилагателно се образува от всички глаголи: преходни (женет, насмеан) и непреходни (паднат, дојден, беган, шетан), затова терминът “минало страдателно причастие” не му подхожда. То се свързва със спомагателния глагол има, нема в различни времеви конструкции: го имам земено, имам дојдено, немам шетано и т.н. (тук се губи разликата по род и число - тия форми се употребяват само с формата за среден род ед.ч.).

Наставките за образуване на глаголни прилагателни са две:

-н (-на, -но, -ни); -т (-та, -то, -ти) (втората при глаголите с корен на н, њ: станат, бањат).

Основните гласни са а и е.

Основната гласна а се среща при глаголите от а-група и от е-група, а-раздел:

  • викан, набран, напишан, станат

Глаголни прилагателни от глаголи с корен на н:

  • станат; бањат; гонет, ранет, женет, ценет; викан, беган;

Дублетни форми при глаголни прилагателни от глаголи с корен на н:

  • женет - женат; сменет - сменат

Дублетни форми при глаголните прилагателни от глаголи, чиято коренова гласна изпада в минало свършено време:

  • бран - берен; дран - дерен; клан - колен; млен - мелен;
  • бројан - броен; сеан - сеен; кројан - кроен; пеан - пеен итн.

Дублетни форми и при глаголните прилагателни, които се образуват от непрефигирани глаголи от и-група и е-група (а-раздел):

  • бројан - броен, кројан - кроен; пеан - пеен; сеан - сеен; (при префигираните глаголи единствено възможни: испеан, насмеан, посеан)
Деепричастие[редактиране | edit source]

Деепричастието (глаголно наречие) се образува от несвършени глаголи с наставка -јќи: викајќи, бегајќи, носејќи, смеејќи се и т.н. Формата бидејќи се употребява како съюз.

Основната гласна е аа-група) и е - в другите две групи.

а-група и-група е-група
префрлајќи одејќи пиејќи
доаѓајќи носејќи бришејќи
Отглаголно съществително[редактиране | edit source]

Отглаголното съществително се образува от несвършени глаголи (както и деепричастието) с наставка -ње: викање; бегање; дерење - драње; спиење - спање и т.н.

В македонския има и известен брой отглаголни съществителни на -ние от свършени глаголи (за абстрактни понятия) - решение, образование, издание.


Сложни глаголни форми[редактиране | edit source]

Форми със сум[редактиране | edit source]
    • Свършено
а-група и-група е-група
Ед.ч. 1 л. сум извикал сум износил сум минал сум измил
2 л. си извикал си износил си минал си измил
3 л. извикал износил минал измил
Мн.ч. 1 л. сме извикале сме износиле сме минале сме измиле
2 л. сте извикале сте износиле сте минале сте измиле
3 л. извикале износиле минале измиле
    • Несвършено
а-група и-група е-група
Ед.ч. 1 л. сум викал сум носел сум минел сум миел
2 л. си викал си носел си минел си миел
3 л. викал носел минел миел
Мн.ч. 1 л. сме викале сме носеле сме минеле сме миеле
2 л. сте викале сте носеле сте минеле сте миеле
3 л. викале носеле минеле миеле
Ед.ч. 1 л. бев дошол
2 л. беше дошол
3 л. беше дошол
Мн.ч. 1 л. бевме дошле
2 л. бевте дошле
3 л. беа дошле


Сложни форми с ќе[редактиране | edit source]
Отрицание:
Ед.ч. 1 л. ќе одам ќе влезам нема да одам нема да влезам
2 л. ќе одиш ќе влезеш нема да одиш нема да влезеш
3 л. ќе оди ќе влезе нема да оди нема да влезе
Мн.ч. 1 л. ќе одиме ќе влеземе нема да одиме нема да влеземе
2 л. ќе одите ќе влезете нема да одите нема да влезете
3 л. ќе одат ќе влезат нема да одат нема да влезат

Употребяват се и отрицателни форми с ќе: не ќе одам и т.н.


  • Бъдеще време в миналото
Отрицание:
Ед.ч. 1 л. ќе одев ќе влезев не ќе одев немаше да одам
2 л. ќе одеше ќе влезеше не ќе одеше немаше да одиш
3 л. ќе одеше ќе влезеше не ќе одеше немаше да оди
Мн.ч. 1 л. ќе одевме ќе влезевме не ќе одевме немаше да одиме
2 л. ќе одевте ќе влезевте не ќе одевте немаше да одите
3 л. ќе одеа ќе влезеа не ќе одеа немаше да одат


  • Бъдеще предварително време
Отрицание:
Ед.ч. 1 л. ќе сум одел ќе сум влезел не ќе сум одел немало да одам
2 л. ќе си одел ќе си влезел не ќе си одел немало да одиш
3 л. ќе одел ќе влезел не ќе одел немало да оди
Мн.ч. 1 л. ќе сме оделе ќе сме влезеле не ќе сме оделе немало да одиме
2 л. ќе сте оделе ќе сте влезеле не ќе сте оделе немало да одите
3 л. ќе оделе ќе влезеле не ќе оделе немало да одат
Условно наклонение[редактиране | edit source]
Ед.ч. 1 л. јас би донел јас би носел
2 л. ти би донел ти би носел
3 л. тој би донел тој би носел
таа би донела таа би носела
тоа би донело тоа би носело
Мн.ч. 1 л. ние би донеле ние би носеле
2 л. вие би донеле вие би носеле
3 л. тие би донеле тие би носеле
Сложни форми със спомагателния глагол има[редактиране | edit source]

С помощта на спомагателния глагол има се установява даден момент (на говоренето или някой минал или бъдещ момент), до който се свежда извършването на дадено действие или предпоставката за неговото извършване: имам дојдено значи, че действието като цяло е извършено в миналото до момента на говоренето; имав дојдено значи, че действието е извършено до даден момент в миналото; ќе имам дојдено значи, че се предполага извършването на действието пак до даден момент в бъдещето. С времената, в които се употребява л-формата на спомагателния глагол, се предава преизказано действие. Поради близост в значението, формите с има/нема и тия на миналото неопределено време могат да се заменят взаимно (действие неопределено във времето) (Се немаме видено две години = Не сме се виделе две години). Замяната обикновено не е възможна, когато действието се свързва тясно с даден момент или период в миналото (Сум ти станал ноќеска. Не е прието “Ти имам станато ноќеска”).

  • Примери:
  • имам (немам) земено, влезено, носено, бегано; имаш (немаш) земено и т.н.
  • имав (немав) земено и т.н.
  • сум имал (немал) земено и т.н.
  • ќе имам (не ќе имам, нема да имам) земено и т.н.
  • ќе имав (не ќе имав) земено и т.н.
  • ќе сум имал (нема да сум имал, не ќе сум имал) земено и т.н.
  • (не) би (сум) имал земено и т.н.

Предлози[редактиране | edit source]

без, во, врз, до, за, зад, заради, кај, каде, како, кон, крај, меѓу, место, на, над, накај, накрај, наместо, наспроти, насред, низ, од, одовде, одонде, отаде, околу, освен, откај, по, под, покрај, помеѓу, поради, посред, патем, пред, преку, при, против, сред (е), според, спроти (в), спрема, со.

Съюзи[редактиране | edit source]

Съчинителни съюзи[редактиране | edit source]

  • Съединителни (копулативни): и, па, та, да, исто и, не само - туку и
  • Противопоставящи (адверзативни): а, ама, ами, туку, пак, а пак, но, меѓутоа, само што, камо ли
  • Разделителни (дизюнктивни): или, или - или, а - а, било - било, ем - ем, ја - ја, ни - ни (нити - нити, ниту - ниту), ту - ту
  • Изключващи (ексклузивни): само, само што, освен што, единствено, единствено што

Подчинителни съюзи[редактиране | edit source]

  • За цел: да, за да
  • За време: кога, кога што, кога да, а, дури, дури да, додека, пред да, откога, откако, штом, штотуку, тукушто
  • За начин или модалност: како што, како да, колку што, колку да, отколку, одошто, камо, а камо, камо ли, а камо ли, божем
  • За изказ: дека, оти, да, како, што
  • За причина: дека, за дека, оти, зашто, бидејќи, затоа што
  • За следствие: што, така што
  • Условни: ако, ако ли, да, ли
  • За допускане: ако, иако, макар да, макар што, при сè што
  • Относителни: што, кој, којшто, чиј, чијшто, каков што, колкав што

Частици[редактиране | edit source]

  • За изтъкване (подсилваща функция): съюзите и, пак, меѓутоа се явяват като частици; просто, дури, барем, само;
  • За отделяне: само, единствено, исклучиво, уште
  • За присъединяване: исто, исто така и т.н.
  • С количествено значение: речиси, скоро, токму, точно, одвај и т.н.
  • С определено значение: баш, имено, токму и т.н.
  • С показателно значение: еве, ене, ете, на, ја, еве ти го и т.н.
  • С утвърдително значение: да
  • С отрицателно значение: не, ни, нити, ниту
  • С въпросително значение: ли, дали, али, зар
  • С модално значение: нека, да

Модални думи[редактиране | edit source]

  • Реалност: сигурно, веројатно, се разбира, очигледно, навистина, можеби, неоспорно и т.н.
  • Емоционално отношение: белки, божем
  • Отношение: значи, а пак; на пример, то ест, освен тоа, впрочем, најпосле
  • Модални словосъчетания: за среќа, за големо чудо, без сомневање и т.н.

Междуметия[редактиране | edit source]

оф, еј, олеле! и т.н.

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.