Граменци
| Граменци Γραμμένη | |
| — село — | |
  Граменци  Граменци  Граменци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 125 m |
| Население | 186 души (2021 г.) |
Грамѐнци също и Рамѐнци или Рамѐнце, Ромѐнце (на гръцки: Γραμμένη, Грамени, до 1927 Γραμέντζα, Грамедза[1]) е село в Гърция, дем Просечен.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 125 m надморска височина,[2] в южното подножие на планината Щудер в северната част на Драмското поле. Отстои на два километра южно от село Нови Калапот (Ангитис).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името Граменци идва вероятно от *Гръменци от гръм, храст.[3] Същевременно Иванов дава друга етимология на Раменци: жителско име от местното име *Рамен от равен. Жителското име е рамѐнчанин, рамѐнчанка, рамѐнчане. Според Йордан Заимов е от изчезналото лично име *Рамен от Рам(о) и -ен, вероятно от Аврам. Това се подкрепя от формите Враменци, Авраменци.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано под името Рамниче с 6 стари и 21 нови джизие ханета (домакинства).[5]
В края на XIX век Граменци е чифлик в Зъхненска каза на Османската империя. Според Георги Стрезов към 1891 година в Раменце живеят и българи.[6] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Грамендза (Γραμέντζα) е село със 150 жители българи православни.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Граменца (Gramentza) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.[8]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Граменца като чифлик с 26 български къщи.[9]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Граменци брои 200 българи-християни.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Граменци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци.[12] Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско със 77 бежански семейства и 253 души.[13] По-късно в селото са заселени още бежанци.[12]
В 1927 година селото е прекръстено на Грамени.[14]
След 60-те години жителите масово се изселват към големите градове. Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 144[2] | 199[2] | 391[12] | 701[12] | 678[12] | 676[12] | 295[12] | 375[12] | 311[12] | 460 | 320 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Граменци
Сотир Петров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[15]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Граменци на сайта на Дем Просечен Архив на оригинала от 2007-04-11 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 152. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 104.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564 и 874.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 153. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564.
| ||||||||||||||||||||||||
