Грамофонна плоча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Грамофонната плоча е аудионосител, най-често изработен от поливинилхлорид, който се използва за репродуциране на звук от грамофон. Първите грамофонни плочи са създадени около 1870 година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които вече са се слушали при честота на въртене 70 оборота в минута. те са били направени предимно от шеллак, твърд и чуплив материал наподобяващ бакелит. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се шумът, оборотите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 оборота при свръх-качествено възпроизвеждане и 33 оборота в минута при дългосвирещите плочи, но със по-ниско изразен честотен диапазон.

Начин на действие[редактиране | edit source]

Дискът (плочата) поставен на грамофона, се върти с постоянни обороти от порядъка на 78"; 45,1" ; 33⅓" или 16 , в зависимост от радиуса на плочата. Върху диска има бразда, която представлява улей, канал и тази бразда е насочена спирално към центъра на диска (плочата); тази бразда представлява записа. Когато плочата е поставена на грамофона и се върти с определените обороти, върху плочата се поставя иглата, която е закрепена на тонрамото. Трептящата игла е свързана към звукоотнемателя (дозата), по този начин иглата влиза в браздата "канала" на плочата и започва да трепти, тези механични трептения на иглата се предават на дозата и се трансформират в електричен сигнал. Звукоотнемателя (дозата), която може да претрансформира трептенята по два начина: по-електромагнитен или по-пиезоелектричен метод, след това електрическите трептения представляващи реалния сигнал се усилват през усилвател и се подават на високоговорителя, като неговите трептения възпроизвеждат сегнала слухово. В този случай сигналът се нарича аналогов (реален), защото трептенията на иглата от плочата към дозата преминали през усилвателя са равни на трептенията на весокоговорителя измелрвани в херци Hz.

Производство[редактиране | edit source]

Грамофонните плочи се изработват, чрез способа на матричния принцип, като това позволява неограничен брой копия без разлика. Матрицата представлява кръгла форма, направена от мек материал, например восък с примеси, издържащи на висока температура. Матрицата се поставя на записваща машина и се върти с определените обороти, над матрицата има резец с точно определен профил, който нарязва концентричен канал "бразда" по въртяща се матрица, тоест тази бразда представлява записа преобразувания електрически сигнал.

Записването става, като от например микрофон или друг източник се подаде електрически сигнал и се усили многократно, след което аналоговият електрически синал се трансформира в механични трептения на резеца, който трептйки чертое в конценрична-спирална окръжност браздата върху матрицата, вървяща спирално по-посока към центъра. Постъпващият електрически сигнал със определена амплитуда "мах" кара резеца да копира точно всяка крива от аналоговия сигнал, в резултат на което се получава точно копие на сигнала без изменение върху восъчната матрица.

От готовата вече матрица се изработва огледално копие от по-твърд материал, което се нарича "майка". А вече от "майката" се изработват матрици, които се наричат "синове", поставя се материалът поливинилхлорид, предварително загрян до определена температура, и започва пресоването под определено налягане, в резултат на което нагрятият мек материал навлиза в браздата на матрицата. Материалът придобива кръглата форма на матрицата и на спиралната бразда, след истиване на материала и проверка на качествато на изработката, плочата е готова и може да бъде чут записът върху нея на грамофон.

Предимства и недостатъци[редактиране | edit source]

Недостатъците на грамофонните плочи са трудоемкото им производство, изискването за високо качество на материала и спазването на технология на производство, трудното съхранение (предпазване от запрашване, драскане), малката продължителност на записа - около 25 минути при диаметър на плочата 300 mm, големите им размери, диаметър и маса.

Предимствата на плочите са издръжливостта, дълготрайността при добро съхранение и просвирвани на качествен грамофон (вечния звуконосител), добри динамични характеристики, добра честотна лента на записа, приближаваща се максимално до реалното звучене, за разлика от съвременните компактдискове, където звуковият сигнал преминал веднъш в цифрв формат при ,който значително се намаляват качествата на сигнала, които след това не магат да бъдат въстановени. Споменатите по-горе характеристики правят плочите по-добри в реалното звуково възпроизвеждане от всички носители на записи, като компакт дискове и лентови носители на запис, като аудиокасети и др. През последните няколко години интересът към грамофонната плоча се завръща поради най-реално възпроизвеждане на записания звук. Възражда се и производството на съвременни грамофони и грамофонни дози, които имат много по-добри качества и по-дълъг живот.

Други особенности[редактиране | edit source]

Върху всяка плоча в центъра има надпис, който представлява (лейбъла) върху него има изпис на следнита характерна информация например: Имената на испълнител оркестър и др.; Още изписан е тиража броя на копието D1404; Записващата компания; Продължителността на записа в минути 2'50"; Годината на записа P1965; Плочи HI-FI, при, които плочата е със свръх-високо качество на записа най-често при скорост 45" оборота. При тези плочи изработката е от по-качествен антистатичен материал при, което на (лейбъла) етикета има отличителен знак с исписан надпис например: True High Fidelity, New High Fidelity, Qualiton, и др.