Грамофонна плоча

Грамофонната плоча е аудионосител, най-често изработен от поливинилхлорид, който се използва за репродуциране на звук от грамофон. Първите грамофонни плочи са създадени около 1870 година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които са се слушали при честота на въртене 70 оборота в минута. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се шумът, оборотите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 и 33 оборота в минута.

Начин на действие

Дискът се върти с постоянни обороти от порядъка на 78", 45,1" или 33⅓", в зависимост от радиуса на плочата. Върху диска има бразда, която е насочена спирално към центъра на диска (плочата); тази бразда представлява записа. Когато плочата е поставена на грамофона и се върти със определените обороти, върху плочата се поставя иглата, която е закрепена на тонрамото, иглата влиза в браздата "канала" на плочата и започва да трепти, тези механични трептения на иглата се трансформират в електричен сигнал посредством дозата, който се усилва през усилвател и се подава на високоговорителя.

Производство

Грамофонните плочи се изработват на матричния принцип, като това позволява неограничен брой копия без разлика. Матрицата представлява кръгла форма, направена от мек материал, например восък с примеси, издържащи на висока температура. Матрицата се върти с определените обороти, над матрицата има резец с точно определен профил, който нарязва концентричен канал "бразда" по въртяща се матрица, тоест тази бразда представлява записа преобразувания електрически сигнал.

Записването става като от например микрофон или друг източник се подаде електрически сигнал и се усили многократно, след което аналоговият електрически синалсе трансформира в механични трептения на резеца: получава се грапава бразда върху матрицата, вървяща спирално към центъра. Постъпващият електрически сигнал със определена амплитуда "мах" кара резеца да копира точно всяка крива от сигнала, в резултат на което се получава точно копие на сигнала без изменение.

От готовата вече матрица се изработва огледално копие от по-твърд материал, което се нарича "майка". От "майката" се изработват матрици, които се наричат "синове", поставя се материалът поливинилхлорид, предварително загрян до определена температура, и започва пресоването под определено налягане, в резултат на което нагрятият мек материал навлиза в браздата на матрицата. Материалът придобива кръглата форма на матрицата и на спиралната бразда, плочата е готова и може да бъде чут записът вурху нея на грамофон.

Предимства и недостатъци

Недостатъците на грамофонните плочи са трудоемкото им производство, изискването за високо качество на материала и спазването на технология на производство, трудното съхранение (предпазване от запрашване, драскане), малката продължителност на записа - около 25 минути при диаметър на плочата 300 мм, големите им размери, диаметър и маса.

Предимствата на плочите са издръжливостта, дълготрайността при добро съхранение (вечния звуконосител), добри динамични характеристики, добра честотна лента на записа, приближаваща се максимално до реалното звучене, за разлика от съвременните компактдискове, правещи ги по-добри от всички лентови носители на запис като аудиокасети и др. През последните няколко години интересът към грамофонната плоча се завръща поради най-реално възпроизвеждане на записания звук. Възражда се и производството на съвременни грамофони и грамофонни дози, които имат много по-добри качества и по-дълъг живот.