Гранадска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гранадска война (1482-1492)
Конфликт: Реконкиста
Granada 1492 Detail.jpg
Падането на Гранада, картина от Франсиско Прадиля, 1882 г.
Период 28 февруари 1482 - 2 януари 1492
Място Емирство Гранада
Резултат завършване на Реконкистата
Воюващи страни
Banner of arms crown of Castille Habsbourg style.svg Кралство Кастилия и Леон
Кралство Арагон
Royal Standard of Nasrid Dynasty Kingdom of Grenade.svg Емирство Гранада
Командири
Исабела Кастилска и Фернандо Арагонски Боабдил

Гранадската война е завършващият етап на 780-годишната Реконкиста, която е освен освободителен, но и цивилизационно-културен конфликт. Кулминацията на този последен конфликт е падането на Гранада. Градът преминава под властта на Кралство Кастилия и Леон на 2-ри януари 1492 г. - след няколкомесечна обсада.

Предаването на града, респективно и края на тази последна религиозна война на Пиренейският полуостров през Средновековието, се осъществява въз основа на т.нар. Гранадски договор от 1491 г. Според клаузите на този договор за 3-годишен период се предоставяли пълна религиозна и гражданска свобода на оставащите в града предимно евреи. Независимо от това, по свирепото настояване на великият инквизитор Томас де Торквемада, евреите били незабавно напъдени от Испания, като се разрешавало да останат само онези които приемали християнството. Приелите, ако конвертирали, ги очаквало аутодафе.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Предходно, още с победата в битката при Игеруела на 1 юли 1431 г., кастилската корона в лицето на крал Хуан II Кастилски си осигурила за емир в Гранада свое протеже. Де факто, емиратът бил зависим от кастилската корона, но де юре това не било така. Ето защо, в 1482 г. започнали християнски провокации по границата, които прераснали във военно стълкновение. Едва през 1488 г. Гранада била напълно откъсната от външния свят и изолирана.[източник? (Поискан преди 9 дни)] През ноември 1491 г. започнала и обсадата на столицата на последното мюсюлманско владение на Иберийският полуостров, а на 2 януари войските под знамената с кръста стъпили в Гранада с което бил турен края на близо 8-вековните по давност ислямско-мавърски владения в тази най-западна част от стария свят. [1]

Изгонването на мориските от Испания, за разлика от евреите, станало едва в началото на 17 век, т.е. по времето на т.нар. испански златен век.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Барро, Михаил. История на инквизицията. Великият инквизитор Торквемада, стр. 64. книгоиздателство "Асеневци", 2006, руска, второ преработено издание; ISBN-10: 954-91670-5-4; ISBN-13: 978-954-91670-5-4.

Вижте също[редактиране | edit source]