Граница на Рош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поведение на „течен“ спътник: на голямо разстояние от централното тяло формата му е почти сферична.
При приближаване към границата на Рош спътникът се деформира от приливните сили.
На разстояне, равно на границата на Рош приливните сили и силата на гравитацията на спътника се изравняват, и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника.
Орбиталните скорости зависят от радиуса на орбитата (червените стрелки), затова при разрушаването на спътника парчетата му се разпръскват по дължината на орбитата му.
Впоследствие от парчетата се образува пръстен.

Границата на Рош е радиус на кръгова орбита на едно тяло, движещо се около друго тяло, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника. Ако спътник е на по-ниска орбита от границата на Рош, то централното тяло предизвиква приливи със сила, по-голяма от гравитацията на спътника. Тоест, приливните сили ще разкъсат спътника на части. Наблюдаваните пръстени около някои планети се намират по-близо от тази граница. а бе хора, да бяхте казали и дума за рош?

В научните разработки около Зоната на Рош се открояват и двама българи - Мартин Караниколов (по това време студент в Технически университет - София) и Светослав Веселинов, който е ст. ас. в Софийски университет, катедра "Обща Физика". Те предполагат, че след като в Зоната на Рош около големите планети се образуват пръстени, би трябвало това да става и около по-малките (като Земята например). Според тях, големината на парчетата, образуващи пръстена, са твърде малки и ненагъсто, което означава, че отразената светлина е съвсем малка, което затруднява реалното им наблюдение. В подкрепа на това свое твърдение учените дават за пример американски спътници, които, попаднали в Зоната на Рош, са се разрушили точно в момента, в който са пресичали зоната. Друг аргумент в защита на твърдението им е това, че няколко космонавти и астронавти са отбелязали в докладите си, че в определени моменти от полетите си са забелязали слабо сияние, приличащо на пръстен около Земята.

С идеята си Мартин Караниколов е участвал в конкурс за експериментални проекти на Европейската космическа агенция, в който той предлага да открие пръстена с помощта на балони-сонди, които ще бъдат изстреляни от Международната космическа станция.

CNN излъчва репортаж за конкурса . Подобна идея споделят и бразилски астрономи през Август 2011, но за пръстен на Плутон.


Светослав е син, а Мартин внук на известния български детски писател и литературен критик професор Георги Веселинов.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]