Граница (област Кюстендил)

Граница
	Граница
	; Сградата на кметството
	Граница Координати: 42°15′22.3″ с. ш. 22°44′38.09″ и. д. / 42.256196° с. ш. 22.743914° и. д. Граница
Общи данни
Население	519 души (15 март 2024 г.); 36,3 души/km²
Землище	14,3 km²
Надм. височина	584 m
Пощ. код	2589
Тел. код	07911
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	17751
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)
Кметство; – кмет	Граница; Лъчезар Гергов; (ГЕРБ)
	Граница в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Граница.

Грани́ца е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Граница се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Селото е разположено в полите на Брезовски рид, в източния дял на Осоговската планина, в хълмистия дял на Кюстендилската котловина. Почти през средата му го пресича Сараовския дол, който на север продължава към село Багренци и в който тече маловоден поток, който през лятото и есента почти пресъхва. Разстоянието до гр. Кюстендил е 5.423 км.

Крупно село, включващо родовете Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Граница (1878 – 1978), Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година	1866	1880	1887	1892	1900	1905	1910	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2009
Население	616	940	1012	1026	1236	1335	1394	1419	1510	1570	1499	1272	1091	1078	919	559

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Умленски, подкрепен и от Чолева, извежда името от диалектната дума грани́ца – вид разклонен дъб. В популярния си смисъл името бележи граничната межда между владенията на възстановената от Асеневци българска държава и тези на Византия, а впоследствие между търновските и онези западните – на Неманичите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Граница възниква като селище през Средновековието.

През първата четвърт на XV век Велбъжд окончателно попада под османска власт, след като румелийският бейлербег Турхан паша събаря крепостта му. В града пристигат като заселници около 60 семейства от гр.Кония, Мала Азия, а след тях и още много други из краищата на новата империя. Според възрожденската историографска традиция, част от местното българско население на селото и околността било насила помохаеданчено, друга част която отказала да приеме новата вяра била избита, а трета се спасила с бягство в околните планински села. Местния болярин и бъдещ крупнишки епископ Яков заедно със семейството си намерил пристан в Грани́ца. Яков станал свещеник, а след като овдовял, приел монашество станал епископ на Крупник, южно от днешния гр. Благоевград. Той имал трима синове – Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, също последвали примера на баща си. Тримата братя първоначално се установили в малкия манастир „Свети Лука“, над село Грани́ца, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 г. – 1466 г.). Впоследствие по тяхна инициатива през 1469 г. в манастира били върнати от късносредновековната българска столица Търново мощите на Иван Рилски.

Името на село Граница се среща в османски регистър от 1576 г. под името Граниче, а първото споменаване на селото е в повестта на Владислав Граматик от 1448 г. за обновлението на Рилския манастир. В средата на XIX век по-голямата част от землището на селото била включена в богати чифлици. Чифликсайбии били кюстендилските турци Лиман ага, Даут бег и евреина Сари Бохор.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 12 117 декара землище, от които 5586 дка ниви, 3833 дка гори, 63 дка естествени ливади, 2277 дка лозя, 329 дка овощни и зеленчукови градини с 813 овце, 249 кози, 389 говеда и 143 коня. Основен поминък на местните селяни били земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото имало мелница, сарачница, шивачница, коларо-железари.

На 08 ноември 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „Свети Симеон“ (ДВ, ХХХІІІ, 16 март 1911 г., бр.58, с.39), което през 1922 г. е преобразувано в кредитна кооперация „Трети март“. През същата тази 1910 г. е построено училището, а през 1920 г. се създава и читалище „Просвета“. При избухването на Балканската война 5 души от Граница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Селото е водоснабдено през 1934 г. и електрифицирано през 1941 г. През 1948 г. е ообразувана лозаро-винарска кооперация „Памид“. През 1948 г. също е учредено ТКЗС „Харалампи Аничкин“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил. Изграждат се микроязовир, тютюносушилни, кравеферма, складова база в стопанския двор, тракторен стан и ремонтна работилница за автотранспортния парк.

През 1959 г. в селото е открита пощенска станция. Построени са нов читалищен дом (1968 г.), здравна служба със стоматологичен кабинет, детски ясли и детска градина (1973 г.), административни сгради, кооперативен дом.

До днес селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението на селото намалява почти наполовина. Перспективите за развитие на селото са свързани с възраждането на лозарството и винопроизводството, отглеждането на овощия и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Възрожденска църква „Свети Илия“. Църквата се намира в центъра на селото. Представлява трикорабна, триапсидна псевдобазилика със странични декаративни псевдоконхи. Построена е през 1856 – 1857 г. от майстор Миленко от с.Блатешница, Радомирско. Църквата е ценен исторически паметник от епохата на Възраждането. Изградена е от дялан ломен камък и червени тухли. Нуждае се от спешни възстановителни работи.
Границка къща. Жилищна отбранителна кула в центъра на селото. Реставрирана през 1979 г. Понастоящем е ограбена, нуждае се от спешни възстановителни работи. Половината от дворното място е реституирано.
Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
Гранички манастир „Свети Лука“. Граничкият манастир „Свети Лука“ е разположен в северното подножие на Осоговска планина, на около 2 км югозападно от селото. Манастирът е основан през Х в., многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.). Манастирът „Свети Лука“ представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна църква, на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. Иван Рилски. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от с. Граница. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ.
Средновековна крепост Граница. Останки от крепостта са запазени на около 4 км югозападно от селото, в близост до манастира „Свети Лука“ в местността „Градището“.
Защитена местност „Вековна букова гора“. Вековната букова гора се намира в землището на с. Граница, на площ от 1,30 хектара, обявена е за защитена местност със Заповед No 420 от 14.11.1995 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Граница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметство Граница.
Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 218 в Министерство на културата на Република България. Дейности: клуб Традиция и съвременност; клуб Приятели на книгата; библиотека – 7500 тома.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Яков – кюстендилски болярин, прогонен от Велбъжд след превземането му от турците.
Йоасаф, Давид и Теофан – синове на Яков, родом от с. Граница, възобновители и игумени на Рилския манастир.
Йордан Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов^[4]
Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков.
Павел Яначков (неизв.), опълченец
Стефан Границки (1856 – 1910), учител и общественик, народен представител в IX народно събрание (1896 – 1899)
Стоян Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Ной Димитров^[5]
Харалампи Аничкин (30.1.1918 – 7.VI.1944), участник в антифашистката съпротива, партизанин, АБПФК.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото се казва „Славия“ – Граница. Отборът е многократен първенец в селската група на Кюстендилска община.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Има ежегоден събор на който се колят овце и има курбан.

Празник на селото е първата събота на месец юни.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира основната производствена мощност на „Винпром“ Кюстендил.

Единственото село в България, в което има Църква, Манастир и Винпром.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Входът на селото от север
Сградата на читалището
Паметник на загиналите във войните
Коритото на реката
Паметникът на загиналите във войните и училището
Типична къща в центъра на селото
Границката къща
Църквата „Свети Илия“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 127.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 151.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 151.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.

[4] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38

[5] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]