Граничар (Област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Граничар (Област Добрич).

Граничар
България
Red pog.png
Граничар
Област Бургас
Red pog.png
Граничар
Общи данни
Население 26 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 25,97 km²
Надм. височина 350м. m
Пощ. код 8347
Тел. код 05556
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 17779
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Средец
Иван Жабов
(ГЕРБ)

Граничар е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, Област Бургас.


География[редактиране | edit source]

Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район — на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток - село Евренозово; на запад - с. Белеврен и с. Кирово; на север - с. Тракийци и с. Близнак.

Релеф

Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).

Климат

Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист,свеж,приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.

Води

Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).

Животински свят

дива свиня, сърна, заек, лисица, вълци, язовец, таралеж, дива котка.

Птици

лястовици, врабчета, врани, гълъби, чучулиги, орли, соколи, щъркели (обикновено са бели но се срещат и черни), др.

Влечуги

пепелянка, усойница, гущери, смоци и костенурки.

Риби

пъстърва, мряна, речен кефал.

История[редактиране | edit source]

Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско.

Религии[редактиране | edit source]

В селото се изповядва само източно-православната религия. В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел библията, а десетте божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре - че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на турското робство не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. В миналото хората от Граничар са вярвали много в сънища, врачки, баячки, самодиви, караконджули и други подобни. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Кметско наместничество.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките.С.Граничар е едно от малкото селища в България където са намират долмени.Те датират от второто и първото хилядолетие пр.Хр.) най вероятно от 18 - 19 век пр.н.е.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Панаир на 24 май.

Личности[редактиране | edit source]

Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар"

Литература — книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар"

Други[редактиране | edit source]

Жилища

До наалото на 20 век жителите на селото са ползвали къщи останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор. След 1920г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновенно две - едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.

Традиционно облекло

Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни - те са били тронско и загорско. Мъжкото облекло - потури; веленче (елече); салтамарка; пояс ( близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели смо младите по време на празник. Женското облекло - два чумка ( долният - дълъг до петите, а горният - до кръста); пояс около кръста ( за младите - зелен или червен, а за старите - черен); вълнена престилка; забрадка - за младите бяла, за старите - черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията ( в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.

Външни препратки[редактиране | edit source]