Гранична полиция на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Граничар пренасочва насам. За други значения вижте Граничар (пояснение).

Гранична полиция се наричат военизираните сили на полицията за охрана на държавната граница. Понастоящем Главна дирекция „Гранична полиция“ е част от структурата на Министерството на вътрешните работи на Република България.

История[редактиране | edit source]

Гранична стража (1887 - 1946)[редактиране | edit source]

На 22 декември 1887 г. Народното събрание приема първия Закон за пограничната стража. Законът предвижда охраната на границите да се „извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разделени на младши и старши“. На всеки стражар се пада за охрана отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра.

Пограничната стража участва в Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918 г.), съвместно с частите на Българската армия.

Съгласно чл. 69 от Ньойския мирен договор от 1919 г. : "България ще може да образува гранична стража, която ще се набира чрез доброволно постъпване и не надминава 3000 души, от тях не повече от 150 офицери и 200 подофицери".

В периода 1940-1944 г. се формират нови гранични поделения, които се разполагат в района на българо-турската граница и черноморското крайбрежие в готовност да отразят евентуална агресия.

Гранични поделения вземат участие във Втората световна война при отбраната на границата срещу немските войски (септември 1944 г.) и в Нишката и Косовска операции (октомври-ноември 1944 г.)[1]

Гранична милиция, Гранични войски (1946 - 1997)[редактиране | edit source]

След Втората световна война държавните граници на България се охраняват от 6 гранични сектора към съответните дивизиони области, разделени на 25 участъка, 75 подучастъка и 463 поста, от които 33 морски и 12 гранични контролно-пропускателни пункта.

На 10 август 1946 г. е утвърден Закон за създаването на Граничната милиция. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и при Министерството на вътрешните работи се учредява Управление на граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на войската. На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски.

От 1948 г. до 1957 г. функционира Гранична школа за подготовка на кандидат-подофицери (сержанти), а от 1950 г. до 1955 г. - Народно военно гранично училище, което подготвя младши офицери за нуждите на Граничните и Вътрешните войски. През 1948 г. се създава Централен развъдно-дресировъчен пункт, в който се подготвят също и квалифицирани водачи на служебни кучета. По-късно пунктът се реорганизира в школа.

През периода голямо внимание се отделя на инженерно-техническото оборудване на границата. От 1959 г. в експлоатация са електронни съоръжения, които през следващите няколко десетилетия се налагат като основно средство в охранителната дейност. Ефикасно контролиращо средство е контролно-следовата полоса (КСП). Важен дял от силите и средствата на Граничните войски са и военно-инженерните, сигнализиращите, контролиращите и възпрепятстващите съоръжения, сигналните средства, автомобилната техника. Чрез тях се охраняват значително по-големи участъци от границата.

Полагат се грижи, за да се подобрят отглеждането и дресировката на служебните кучета и да се осигури тяхното по-широко използване в борбата с престъпността и в защитата на границите. Като съставна част от силите и средствата на Граничните войски те се използват в граничните наряди. Добре подготвените служебни кучета със своето поведение своевременно предупреждават нарядите за приближаването на нарушителите и оказват голяма помощ при претърсване на местността за издирването и задържането им. По времето на граничната стража служебното куче е верен помощник на граничаря.

Преди снабдяването на Гранични войски с моторни превозни средства ездитните коне са единственото средство за бързо придвижване между подразделенията и населените места. По-късно те се използват за патрулиране на граничните наряди и за бързо изнасяне на резервите.

През 1947 г. на Граничните войски се предават първите морски единици - 2 катера тип „МО-4“, а през 1949 г. граничното морско подразделение се попълва с корабна техника. На 9 и 10 октомври 1950 г. моряците граничари старши лейтенантите Стефан Славков и Никола Димитров - командири на стражеви катери № 301 и 304, задържат 7 души с моторна лодка, извършили тежки престъпления.

От 1 януари 1948 г. паспортните бюра се преименуват в гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП - сухоземни, пристанищни и на аерогарите) и организационно се подчиняват на Управление „Гранични войски“. От 1962 до 1972 г. Граничните войски са на подчинение на Министерството на народната отбрана, но ГКПП остават към МВР. От 1989 до 1991 г. Граничните войски са обединени с Вътрешните войски (жандармерията) под общо командване и общо наименование - Войски на МВР.

В средата на 20 век обстановката на държавната граница е усложнена. За периода 1947 г. - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1 446. През следващите 2 години граничните наряди срещат още 218 въоръжени нарушители. През този период се осъществява организирано включване на местните жители в помощ на Граничните войски. През 1947 г. се създават групи за съдействие, които се попълват от граничното население. През 1960 г. те се преобразуват в доброволни отряди на трудещите се (ДОТ). От по-късен етап са специализираните отряди “Млад граничар”.

От 1950 г. до 1997 г. излиза вестник “Граничар” като седмичен печатен орган на Граничните войски. В сложно и динамично време той изпълнява професионално целите си и спомага за успешното решаване на задачите по охраната на държавната граница на България.

Гранична полиция (от 1997 г.)[редактиране | edit source]

През 1997 г. Национална служба „Гранична полиция“ (НСГП) е изведена от състава на Въоръжените сили и е обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим. Функциите и задачите на Гранична полиция и правомощията на органите включват наблюдението на зелената и синята граница и граничният (вкл. паспортен) контрол на ГКПП. В състава на граничните сектори, които охраняват морската и речната граница, са включени звена гранични кораби.

С приемането на новия Закон за МВР през 2006 г. Граничната полиция е включена в състава на Национална служба „Полиция“. Днес Главна дирекция „Гранична полиция“ е подчинена пряко на министъра на вътрешните работи.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://sites.google.com/site/granicaclub/--/istoria/ucastie-vv-vtorata-svetovna-vojna