Гранулоцит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гранулоцит

Гранулоци́т или Зърнест левкоцит е подгрупа бели кръвни клетки характеризиращи се с наличието на едро сегментирано ядро и наличие в цитоплазмата на специфични гранули видими под светлинен микроскоп при обичайно оцветяване. Гранулите представляват едри лизозоми и пероксизоми, а така също и видоизменени органели.

Гранулоцитите са най-многочислената група от левкоцитите като тяхното количество съставя около 50—80 % от всички бели кравни клетки. Размерите варират от 9 до 13 μm. Нормално в кръвта на човек гранулоцитите са от 2 до 9 хиляди броя на кубически милиметър.

Гранулоцитите се образуват в костния мозък от обща клетка-предшественик. В кръвния ток клетките се разделят на два типа - активно циркулиращи и пристенни.

В зависимост от от особеностите на възприятие и стандартно оцветяване на натривки гранулоцитите се делят на:


Кръв - Кръвна плазма
Плурипотентни хемопоетични стволови клетки - Еритроцити (Ретикулоцити, Нормобласти) - Левкоцити
Лимфоцити (Лимфобласти)
Т клетки (Цитотоксични - Хелпери - Регулаторни) - В клетки (Плазмоцити - B клетки на паметта) - Естествени клетъчни убиици
Миелоцити (Миелобласти)
Гранулоцити (Неутрофили, Еозинофили, Базофили) - Мастоцитни прекурсори - Моноцити (Хистиоцити, Макрофаги, Дендритни клетки, Лангерхансови клетки, Микроглия, Купферови клетки, Остеокласти) - Мегакариобласти - Мегакариоцит - Тромбоцити