Гран При по мотоциклетизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гран При по мотоциклетизъм (на английски: Grand Prix motorcycle racing) е първия мотоциклетен пистов шампионат. Разделен в три отделни класа от сезон 1990 г. насам — 125 куб. см., 250 куб см. и кралски клас. Световният пистов шампионат за Гран При е утвърден от спортното ръководство на Международната Федерация по мотоциклетизъм и е най-стария моторен световен шампионат.

История[редактиране | edit source]

Когато започва шампионатът през 1949 г., е имало четири класа: 500 куб. см., 350 куб. см., 250 куб. см. и 125 куб. см. 50-кубиковият клас е въведен през сезон 1962. В резултат на нарастващите разходи, редица производители напускат шампионата, федерацията ограничава 50-кубиковите мотори до един цилиндър, 125 и 250-кубиковите са ограничени до два цилиндъра, а 350 и 500-кубиковите — до четири цилиндъра. 350-кубиковият клас е премахнат през 1982 г., две години по-късно 50-кубиковият бил сменен от 80-кубиков клас, който е премахнат през 1989 г. През 2002 г. 990-кубиковите мотоциклети заместват 500-кубиковите и класа е преименуван на MotoGP. 660-кубиковите мотоциклети заменят 250-кубиковите през сезон 2010, чиито клас е преименуван на Moto2.

Шампиони[редактиране | edit source]

Джакомо Агостини е спечелил най-много световни титли — 15. Анхел Нието е втори с 13 световни титли, а Валентино Роси, Майк Хейлууд и Карло Юбиали са на трето място с по 9 световни титли. Агостини държи рекорд за най-много световни титли в 500-кубиковия/кралския и 350-кубиковия клас със съответно 8 и 7 световни титли. Фил Рийд и Макс Биаджи са спечелили най-много световни шампионата в 250-кувиковия/Moto2 клас с по 4 световни титли. Нието е спечелил най-много шампионати в 125-кубиковия и 50-кубиковия/80-кубиковия клас със съответно 8 и 6 световни титли.