Графство Женева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графство Женева
IX век – 1401
      
Герб
Герб
Арелат (жълто) с Женева, през 1200 г.
Арелат (жълто) с Женева, през 1200 г.
Континент
Графство Женева в Общомедия

Графство Женева (на френски: Comté de Genève; на немски: Grafschaft Genf) е графство от 10 век до 1401 г. в бургундското Kралство Арелат, което през 1032 г. влиза в състава на Свещената Римска империя. Намира се в Североизточна Франция в провинция Женевоа, Савоя.

География[редактиране | редактиране на кода]

Около 6 век Женева става център на пагус: pagus major Genevensis или Comitatus Genevensis, включващ част от диоцеза на Женева.[1] Френският историк Пол Гишоне припомня в статията си, посветена на Дом Женева, че преводът на comes gebennensis е „Граф на Женева“, а не „Граф на Женевоа“, което, въпреки че е широко разпространено, е неточно.[2][3] В рудолфийския период пагусът се състои от: pagus Albanensis или Албанè (Albanais), pagus Caput lacensis, съответстващ на Старо Шабле, pagus Verrumensis или Verromeis (Валроме), pagus Equestricus или Графство Нион и pagus Dumbensis или Брес.

Правата на графовете на Женева се простират по левия бряг на река Рона между град Женева и градчето Сесел. Територията съответства на околностите на Женева, териториите на Семин (Semine), Албанè, долината на езерото Анси, както и долините на Тон (Thônes) и района на Рош сюр Форон. Учредителният устав на Приората на Шамони (бенедиктински манастир) от 1090 г. свидетелства и за правата върху Фосини, а Договорът от Сесел от 1124 г. – за вероятните права върху Земите на Жекс (Pays de Gex), разположени по десния бряг на реката.[4]

Графство Женева става апанаж на Женевоа след придобиването на графството от Савойския дом, като това съответства на границите на графството през 1401 г., като обаче са отнети кастеланствата Рюмии, Отвил и Салньов, и градът, особено Женева и околностите му (в частност кастеланствата Терние, Вири и Гайар).[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на първия comes Gebennensis е съмнителен, но е засвидетелстван от 11 век.[6] Споменаването на „графство Женева" (pagus или comitatus Genevensis) е от 9 век.[7] С поделянето на Империята (Договор от Вердюн, 843 г.) Женева е дадена на кралството на Лотар I, чийто син Лотар II преотстъпва през 859 г. правата заедно със съседните градове Лозана и Сион на император Лудвиг Немски.[7][8] От 1034 г. графството попада в рамките на Свещената Римска империя.[7]

Графовете на Женева контролират важна територия от днешните Швейцарски Предалпи. Но това тяхно господство е относително. Временната власт над град Женева им е отнета в полза на епископите на Женева,[9] поставени под сюзеренитета на императора на Свещената Римска империя. Той е и върховен феодал на графството. Господарите на Женева, които имат само два бейливика (района) в покрайнините на Женева: Гайар и Терние, притежават само властта на „граждански и въоръжен защитник на Църквата“ и тази за изпълнение на наказателни присъди (висше правосъдие).[10] Все пак обаче те имат имоти в града със замъка на Женева, наречен Бур де Фур (изчезнал в днешно време).[11]

Поради това положение на нещата възникват голямо напрежение между двете власти с разпоредбите между 1124 и 1219 г., когато графовете се опитват неуспешно да си възвърнат временната власт над града.[12] На 10 октомври 1219 г. в Дезенжи прелатът Аймон дьо Гранзон получава признанието на Вилхелм II Женевски за графството, докато Хумберт Женевски – неговият по-голям брат все още е граф.[12] Така той конфискува властта и я предава на синовете си, докато синовете на брат му – Петър и Ебал емигрират в Англия и умират бездетни. Изглежда, че по онова време графът окончателно установява столицата си в град Анси.[13]

През 1369 г. император Карл IV обявява, че Графство Женева, един principatus, е феод на империята, изключвайки всички други феодални отношения.[14] Без да го признава официално, графът е възприеман като имперски княз.[14] Императорът обаче вече го е нарекъл illustratis през 1358 г.[14]

След смъртта през 1394 г. на граф Роберт (който като Климент VII е антипапа в Авиньон) Графство Женева преминава към фамилията на господарите на Тоар и Вилар.[2] Хумберт от Тоар и Вилар наследява титлата през 1394 г., а през 1400 г. тя отива у Отон от Вилар и Тоар.[2][15] Отон продава графството за 45 хил. златни франка на граф Амадей VIII Савойски на 5 август 1401 г., като Савоя го включвт окончателно в техните апанажи.[2][15][16] Графът на Савоя не възстановява всички кастеланства до 1411 г. поради спорове за тази продажба.[15] През 1659 г. Графство Женева или Женевоа е обединено със Савоя.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Организацията на графството в кастеланства, наричани още mandamentum, датира от 13 век.[17] Изчислено е, че техният брой е около 30 в рамките на графството, като се знае, че графовете също са имали кастелани в Бюже, Грезиводан или дори в Дофине.[18] По този начин графът е представен от кастелан за управлението на неговите феоди[17] и той наистина натрупва юридически и военни атрибути, и представлява принципа на суверенитета.[19]

В тази организация се прави разлика между графските кастеланства, принадлежащи директно на Графа на Женева,[18] господарските кастеланства, принадлежащи на големите господари,[20] и смесените кастеланства като напр. Кастеланство Дюан, отчасти управлявани от графа и от господаря.[21]

Списъкът на кастеланствата варира в зависимост от периодите. Савойският историк Леон Менабреа в своята работа Des Origines Feudales dans les Alpes Occidentales (1865)[22] дава следната номенклатура на кастеланствата през 12 век:

Графски кастеланства[редактиране | редактиране на кода]

Списък на графските кастеланства през 14 век век според френския историк Пиер Дюпарк:[18]

Господарски кастеланства[редактиране | редактиране на кода]

Списък на графските кастеланства през 14 век според френския историк Пиер Дюпарк:[18]

Имоти[редактиране | редактиране на кода]

Непълен списък на притежанията, държани от свое име или като феоди на графовете на Женева:

Графове на Женева[редактиране | редактиране на кода]

Графовете на Женева са феодали, които през Средновековието и в Модерната епоха управляват територията на Женева (контадо-то на град Женева, т.е. неговата селска територия) и първоначално и самия град Женева. От 1124 г. по силата на Договора от Сесел и други последващи договори град Женева започва да се управлява от собствен епископ и след това става напълно независим.

От средата на 11 век се редуват 17 графа, въпреки че по-рано се споменават някои графове, без обаче да могат да докажат родството с онези, които формират династията на Гералдианците, по-често наричана Дом Женева.[2][24] Последният Роберт, антипапа през 1378 г., наследява титлата през 1392 г., преди да умре две години по-късно.[25][26] Неговият племенник Хумберт от Вилар и Тоар поема титлата до смъртта си. Хумберт няма потомци и чичо му Отон от Вилар и Тоар наследява титлата, и я препродава на савойския херцог Амадей VIII за 45 хил. златни франка.[2]

Сред големите васали на графовете на Женева са господарите на Вири, Жекс, Ла Рош, Морнекс, Терние, Гайар и Етрембиер.[27] Една поговорка гласи: Терни (Teрние), Вири, Компе са най-добрите домове в Женевоа, Салнов и Мантон нека не се страхуват от тях/нека не им се поддават“.

История на титлата[редактиране | редактиране на кода]

Титлата „граф на Женева“ се предава от 11 век по наследствен начин от мъж на мъж и по ред на първородството в Дом Женева, като по този начин се зачита Салическият закон, който изключва жените. Освен comes Gebennensis намираме следните споменавания: comes de Gebenna/de Gebennis/Gebennarum.[28]

Около 890 г. е споменат граф Манас, вероятно от Женева.[29][30][31] Втори Манас се споменава в дарение от 1002 г. на краля на Бургундия Рудолф III.[29][32][33] Този служител на последния крал на Бургундия Рудолф III се споменава и засвидетелства с титлата му (Ego in Dei nomine Manasse comes) в Графство Женева.[34] Не е известно никакво негово роднинство освен с Роберт, споменат в акта от 1002 г. като негов племенник и който може да бъде идентифициран в два акта от 1012 и 1019 г.[29][29]

Семейство, наречено „Женевско“ – това на Геролдианците се появява през същия този период,[32][35] но не е споменато никакво негово роднинство.[30] Първият споменат граф е някой си Гералд, засвидетелстван в средата на 11 век. Той е споменат през 1034 г. като „княз на региона“.[36] Изглежда, че е бил поставен като граф от последния крал на Бургундия Рудолф III.[36] Дом Женева принадлежи към обкръжението и семейството на Рудолфините.[36]

Според различните изследвания, макар че графовете господстват стабилно в Графство Женева, техните права върху град Женева са под въпрос. Някои историци смятат, че те никога не са ги притежавали и че само епископът е получавал тези права от императора и е бил господар на града. Други смятат, че графовете на Женева имат такива права до Договора от Сесел през 1124 г., когато граф Аймон I признава независимостта на светската власт на епископа на Женева, по онова време Хумберт дьо Грамон.[37] Този договор е последван от тези от Сен Симон през 1156 г., от Екс ле Бен през 1184 г. и от Дезанжи през 1219 г., където е потвърдено надмоществото на епископа.

Първи графове на Женева[редактиране | редактиране на кода]

Според Genève, origin et développement de cette république някои древни източници споменават като първи графове между втората половина на 8 век и първата половина на 9 век:[38]

Histoire de la Savoie съобщава, че между края на 9 и началото на 10 век графове на Женева са:[41]

  • ок. 890: Манас, възможен граф на Женева и праотец на Гералд II,[41] за когото има документ в Cartulaire du Chapitre de Notre-Dame de Lausanne с несигурна дата (891 или 915 г.) относно дарение на граф Манас (Manasseus comes) на въпросната църква в Лозана.[42]
  • ...
  • ок. 1002: Друг Манас е споменат с титлата на граф заедно с неговия племенник Роберт (Manasæus comes, Rotbertus nepos eius) в документ № 144 на Regeste genevois, ou Répertoire chronologique et analytique des documents imprimés relatifs à l'hiville et du diocèse de Genève avant l'année 1312, датиран от 1002 г. като свидетел на дарение от краля на Кралство Арелат Рудолф III.[43] Това дарение на манастира Роменмьотие от Рудолф III със свидетели Манас и Роберт се съобщава и в документ № REG 0/0/1/144 на Archives de l'Abbaye de Saint-Maurice.[44]
  • ок. 1012: Роберт, племенник на предходния, споменат заедно с него,[43][44] който според Bibliotheca sebusiana, sive variarum chartarum, diplomatum, fundationum като граф на Женева (Roberto genevensi comite) прави дарение през 1019 г.[45]

Френският историк Самюел Гишенон публикува в своята работа Histoire généalogique de la royale maison de Savoie през 1660 г. генеалогична таблица на Дом Женева:[46]

Герб на Амадей I
  • 880 (?): Ратберт (* 870/880, † 901), който според Le Grand dictionnaire historique Vol. 5 се жени за Рихилда[47]
  • 931 (?): Албиций (* 900, † 931/932), син на предходния, граф на Женева, благодетел на Приората на Нантюа, който се жени за Ода[47]
  • ?: Конрад I (* 930, † ок. 963), син на предходния[47]
  • ок. 963-974 (?): Роберт († 974), граф на Женева, споменат като благодетел на църквата/приората на Peillonnex, чиято харта датира от 1012 г.[48] Макар че авторите на Régeste genevois напомнят, че „хартата не споменава от кое семейство е Роберт и в коя държава е бил граф“, те не оспорват констатациите на Гишенон, че той е бил граф на Женева.[49] Има двама сина: Конрад, който фигурира в предишното дарение,[50] и Алберт.
  • 974-1001 (?): Алберт, син на предходния, граф на Женева, жени се за Елдегарда, основателка на църквата във Версоа
  • 1001 - 1004 (?): Риналд, син на предходния, граф на Женева
  • 1004 - 1016 (?): Аймон, брат на предходния
  • 1016-1034: Гералд I, брат на предходния, граф на Женева, също и граф на Мориен и на Виен, съпруг на Берта от Егисхайм, дъщеря на графа на Фландрия. През 1034 г. е победен от Конрад II Стари – император на Свещената Римска империя и крал на Бургундия.
  • ок. 1060: Роберт, граф на Женева, син на предходния, починал без потомство
  • ок. 1080: Гералд II, брат на предходния, граф на Женева, жени се за Гизелда (от Бургундия?) и впоследствие за Тетберга/Титбурга от Райнфелден, дъщеря на Рудолф фон Райнфелден – херцог на Швабия. Родоначалник на Дом Женева.

Дом Женева[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща 17 графа:

  • ок. 1023 - ок. 1061/пр. 1080: Гералд II († ок. 1080), първи граф от Дом Женева, споменат през 1032 г.[30][31][51][52]
  • ок. 1061 - ок. 1080: Конон († ок. 1080), син на предходния[53][54]
  • ок. 1080 – пр. 1128: Аймон I, доведен брат на предходния
Герб, приет от Амадей II от 1288 г. нататък
  • ок. 1128 – 1178: Амадей I († 1178), син на предходния
  • 1178 – 1195: Вилхелм I († 1195), син на предходния
  • 1195 – пр. 1225: Хумберт († пр. 1225), син на предходния
  • пр. 1225 – 1252: Вилхелм II († 1252), брат на предходния
  • 1252 – 1265: Рудолф/ Раул (* ок. 1220, † 1265), син на предходния
  • 1265 – 1280: Аймон II († 1280), син на предходния
  • 1280 – 1308: Амадей II († 1308), брат на предходния
  • 1308 – 1320: Вилхелм III (* 1286, † 1320), син на предходния
  • 1320 – 1367: Амадей III (* ок. 1311, † 1367), син на предходния
  • 1367 – 1367: Аймон III († 1367), син на предходния
  • 1367 – 1369: Амадей IV († 1369), брат на предходния
  • 1369 - 1370: Йоан († 1370), брат на предходния
  • 1369 – 1392: Петер († 1392), брат на предходния
  • 1392 – 1394: Роберт III (* 1342, † 1394), брат на предходния, антипапа в Авиньон като Климент VII.

Дом Тоар-Вилар[редактиране | редактиране на кода]

През 1394 г. след смъртта на последния граф от Дом Женева титлата преминава чрез брак у Дом Тоар и Вилар.[30]

Герб на Дом Тоар и Вилар

През 1401 г. Отон продава графството на савойския херцог Амадей VIII Савойски за 45 хил. златни франка. Неговите наследници оспорват тази продажба с правен процес, продължил до 1422 г., когато император Сигизмунд Люксембургски, който го е взел за империята през 1411 г., го дава официално на Амадей VIII Савойски с писмо от 25 април 1422 г.[55]

Дом Савоя[редактиране | редактиране на кода]

От 1401 г. Графство Женева е продадено на Савойския граф/херцог и изчезва.[56] От 1424 г. то е обединено със савойските владения, поради което често е гарантирано като апанаж, известен като Женевоа, на членовете на кадетските клонове на семейството, като по-специално титлата „Граф на Женева“ е давана на второродните синове на Савойския херцог.

От 1514 до 1659 г. титлата „граф“, а след това и „апанажиран херцог на Женевоа“, която също се среща под формата „граф на Женева и на Женевоа“, преминава към кадетския клон Савоя-Немур, наричан още Женевоа-Немур.[56]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ За това и подразделение и организация вж. книгатаÉtude historique et géographique sur la Savoie. Paris, Le Livre d'Histoire - Res Universis, 1993, [1896]. ISBN 978-2-7428-0039-1. p. 137. Посетен на 19 février 2016. (на френски).
  2. ↑ а б в г д е Шаблон:DHS
  3. ↑ Article d'Édouard Mallet, "Du pouvoir que la Maison de Savoie a exercé dans Genève" (Шаблон:Dabbr 177-290), paru dans Mémoires et Documents de la Société d'Histoire et d'Archéologie de Genève, Tome VII, 1849 (lire en ligne).
  4. ↑ Histoire de Savoie, 1984 , стр. 33.
  5. ↑ Laurent Perrillat. Les apanages de Genevois au Шаблон:S-. quelques résultats de recherches sur les institutions et les hommes // Etudes savoisiennes (halshs-01023760). 2015.
  6. ↑ Duparc 1955 , стр. 51 lire en ligne.
  7. ↑ а б в Histoire de Genève, 2014 , стр. 11 (lire en ligne).
  8. ↑ Duparc 1955 , стр. 359 lire en ligne.
  9. ↑ По този начин епископите на Женева притежават regales, тоест правомощия за забрана, правосъдие, господството над всички жители, права на жилище, общо удоволствие, слагане на вино в бурета, брегове,прехвърляне на сгради след смъртта, пазар, пътни такси, валута, конфискация на престъпно имущество. (Plait de Seyssel, de 1124)
  10. ↑ Article d'Édouard Mallet, "Du pouvoir que la Maison de Savoie a exercé dans Genève" (Шаблон:Dabbr 177-290), paru dans Mémoires et Documents de la Société d'Histoire et d'Archéologie de Genève, Tome VII, 1849 (онлайн).
  11. ↑ Châteaux de l'ancien diocèse de Genève. Т. 7. Société d'histoire et d'archéologie de Genève, [1956]. p. 486. Посетен на 29 janvier 2016. (на френски).
  12. ↑ а б Histoire de Genève, 2014 .
  13. ↑ Regat, Christian, Aubert, François. Châteaux de Haute-Savoie. Cabèdita, 1999. ISBN 978-2-88295-117-5. p. 193. (на френски).
  14. ↑ а б в Katharina Koller-Weiss, « Comment devient-on prince d'Empire? L'exemple peu étudie de Louis de Chalon-Arlay », Шаблон:Dabbr 311-329 in J.-D. Morerod, D. Tappy, C. Thévenaz-Modestin et F. Vannotti, La Suisse occidentale et l’Empire. Actes du colloque des 25-27 avril 2002, Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire de la Suisse romande, 2004.
  15. ↑ а б в Histoire des communes savoyardes, 1981 .
  16. ↑ Le comté de Savoie du Шаблон:S mini- au XV. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05-101676-3. p. 496. (на френски).
  17. ↑ а б Pierre Duparc 1955, p.413-414 (онлайн архив).
  18. ↑ а б в г Pierre Duparc 1955, p.415-416
  19. ↑ Claude-Antoine Ducis, «  », Revue savoisienne, vol. 33,‎ 1892, p. 45 (онлайн архив)
  20. ↑ Pierre Duparc 1955, p.420-423
  21. ↑ Pierre Duparc 1955, p.423-430
  22. ↑ Menabrea, Léon. Des origines féodales dans les Alpes occidentales. Imprimerie royale, 1865. p. 596. (на френски).
  23. ↑ а б През втората половина на 15-ти век тя включва общините, разположени от двете страни на потока Форнан – приток на Юсе, т.е. Контамин, Минзие, Епани, Жонзие, Савини, Денжи ан Вюаш, енорията Мюзиеж, цялата засадена с лозя, на юг; на запад: Шезна, Ванзи, Кларафон, може би Арсин и Елоаз, и от двете страни всички големи и малки махали, съществуващи днес [1891] в кантон Франжи"
  24. ↑ Histoire de la Savoie, 2005 , стр. 17.
  25. ↑ Histoire des communes savoyardes, 1981 , стр. 11, « Généalogie simplifiée des comtes de Genève ».
  26. ↑ Histoire de Savoie, 1984 , стр. 38.
  27. ↑ Histoire d'Annemasse et des communes voisines : les relations avec Genève de l'époque romaine à l'an 2000. Montmélian, La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 978-2-84206-342-9. p. 439. Посетен на 17 juillet 2016. (на френски).
  28. ↑ Jean-Joseph Hisely, Les comtes de Genevois dans leurs rapports avec la maison de Savoie jusqu'à l'établissement définitif de la domination savoisienne dans la Comté de Vaud: soit jusqu'à la fin du treizième siècle, Institut national genevois, 1854, 104 pages, Шаблон:Dabbr 19 (lire en ligne).
  29. ↑ а б в г Duparc 1978 .
  30. ↑ а б в г д Histoire des communes savoyardes 1981 .
  31. ↑ а б Leguay 2005 .
  32. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica|Die Urkunden der Burgundischen Rudolfinger (Шаблон:Latin), n°91, Шаблон:Dabbr 242-244.
  33. ↑ Régeste genevois, acte de 1002, « Шаблон:Latin », REG 0/0/1/144, на уебсайта на Fondation des Archives historiques de l'Abbaye de Saint-Maurice (Suisse) - digi-archives.org.
  34. ↑ Le Jan, Régine. La Royauté et les élites dans l'Europe carolingienne. Т. 17. Centre d'Histoire de l'Europe du Nord-Ouest, 1998. ISBN 978-2-905637-22-2. p. 530. Посетен на novembre 2014. (на френски).
  35. ↑ Article de Laurent Ripart, « Du royaume aux principautés : Savoie-Dauphiné, Xe-XIe siècles », Шаблон:Dabbr 1-2, paru dans Christian Guilleré, Jean-Marie Poisson, Laurent Ripart, Cyrille Ducourthial (dir.), Le royaume de Bourgogne autour de l’an mil, Chambéry, 2008, Шаблон:Dabbr 247-276, ainsi que sa thèse, Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du Шаблон:S mini au début du XIII). Т. 3. Université de Nice, 1999. p. 833. Посетен на 14 février 2016. (на френски).
  36. ↑ а б в L’An 888. Le Royaume de Bourgogne. Une puissance européenne au bord du Léman. Lausanne, Presses polytechniques et universitaires romandes, 2012. p. 142. Посетен на 28 octobre 2016. (на френски).
  37. ↑ Le Diocèse de Genève-Annecy. Éditions Beauchesne, 1985. ISBN 978-2-7010-1112-7. p. 331. (на френски).
  38. ↑ а б Genève, origine et développement de cette république, pag. 214
  39. ↑ Amédée Pierre Jules Pictet de Sergy, Genève, origine et développement de cette république: Genève monarchique et épiscopale, Ch. Gruaz, 1845, 463 pages, Шаблон:Dabbr 214 (Lire en ligne).
  40. ↑ Eusèbe Henri Gaullieur, « Mémoire sur la composition des Chroniques de Savoie et sur leurs rapports avec l'histoire de Genève et de la Suisse », Шаблон:Dabbr 39 (Note n°3) paru dans les Memoires, Institut national genevois, 1854, Volumes 1 à 2 (Lire en ligne).
  41. ↑ а б Histoire de la Savoie, pag. 20
  42. ↑ Шаблон:La Cartulaire du Chapitre de Notre-Dame de Lausanne, Mustinie. Lugrins, pagg. 283 - 287
  43. ↑ а б Шаблон:La Regeste genevois, doc. 144, pag. 41
  44. ↑ а б Шаблон:La Archives de l'Abbaye de Saint-Maurice, doc. REG 0/0/1/144
  45. ↑ Шаблон:La Bibliotheca sebusiana, sive variarum chartarum, diplomatum, fundationum, centuria I, caput XL, pagg. 80 - 83
  46. ↑ Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques, chez Jean-Michel Briolo, 1660, Шаблон:Pp. « Table XVIII. Extraction de Béatrix de Genève, comtesse de Savoie », Lire en ligne.
  47. ↑ а б в Le Grand dictionnaire historique, Volume 5, pag. 134
  48. ↑ Jean-Yves Mariotte « Du bon usage des faux » (Шаблон:Dabbr 346), paru dans l'ouvrage de Roth-Lochner, Barbara, Neuenschwander, Marc, Walter, François. Des archives à la mémoire : mélanges d'histoire politique, religieuse et sociale offerts à Louis Binz. Librairie Droz, 1995. ISBN 978-2-88442-007-5. p. 503. Посетен на 25 mai 2016. (на френски).
  49. ↑ Lullin, Paul, Le Fort, Charles. Régeste genevois. Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866. p. 542. (на френски).
  50. ↑ Lullin, Paul, Le Fort, Charles. Régeste genevois. Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866. p. 542. (на френски)
  51. ↑ Histoire de Savoie 1984 , стр. 38.
  52. ↑ Laurent Rippart, « La tradition d’Adélaïde dans la maison de Savoie », in Adélaïde de Bourgogne, genèse et représentations d’une sainteté impériale (Actes du colloque international du Centre d’études médiévales, Auxerre, 10-11 décembre 1999), a cura di P. Corbet - M. Goullet - D. Iogna-Prat, Dijon 2002, pp. 55-77 (Шаблон:Pdf Lire en ligne).
  53. ↑ Шаблон:Harvsp.
  54. ↑ Шаблон:Harvsp.
  55. ↑ Histoire de Savoie, pag 387, nota 2
  56. ↑ а б Laurent Perrillat. Les apanages de Genevois au XV×10{{{1}}} siècle. quelques résultats de recherches sur les institutions et les hommes // Etudes savoisiennes (halshs-01023760). 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Comté de Genève“ и страницата „Liste des comtes de Genève“ в Уикипедия на френски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Швейцария“         Портал „Швейцария“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Графство_Женева&oldid=12206823“.