Графство Холандия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графство Холандия
880 – 1795
      
Герб
Герб
Континент
Столица
Официален език
Религия
Графство Холандия в Общомедия

Холандия (на нидерландски: Graafschap Holland; на немски: Grafschaft Holland) е първоначално графство в средновековната Франкска империя и по-късно в Свещената Римска империя във Фризия между Рейн и Амстел в днешна Нидерландия. Дълго време историческа област Холандия е наричана Графство Холандия. Столица е Харлем, 1248 г. Хага.

Графството Холандия е управлявано от династиите: Герулфинги, от 1299 г. – Авенските, от 1356 г. – Вителсбахите, от 1433 г. – Бургундия, от 1477 г. – Хабсбургите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Графствата Холандия и Зеландия през 1400 г.

Графството е основано през началото на 10 век от вожда на фризите Дитрих на отново завоюваната от викингите територия. През 922 г. Дитрих е признат от крал Карл III. Холандия е била част от Племенното херцогство Лотарингия и попада с него през 925 г. към Източното франкско кралство.

Основани са градовете, в скоби – годината на основаване:

Териториите на Бургундска Нидерландия и другите Хабсбургски завоювания Гронинген, Фризия, Утрех, Гелдерн са причислени от Карл V първо към новообразувания Бургундиски имперски окръг и 1548 г. към държавната общност Седемнадесет провинции.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Aryeh Grabois: Illustrierte Enzyklopädie des Mittelalters, Athenäum 1981, S. 281.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]