Графство Хоя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Хоя
Графство Хоя (жълто) ок. 1400 г.

Графството Хоя (на немски: Grafschaft Hoya; von (der) Hoyen) е територия на Свещената Римска империя в Долнорейнски имперски окръг (Вестфалски имперски окръг) в Долна Саксония, Германия от 1202 до 1582 г.

Намира се главно западно от р. Среден Везер. Ретиденции са дворец Хоя и Нинбург, управлява се от фамилията Дом Хоя и от 1582 г. Каленберг или Курхановер. Територията на графството е 1 400 км² (ок. 1800) и има 60 000 жители (ок. 1800).

Първият граф на Хоя през 1202 г. според документи е Хайнрих I († 1235), който е в свитата на архиепископa на Бремен Хартвиг II фон Утледе. През 1215 г. графовете купуват свободното графство Нинбург, разширяват се на юг, през 1338 г. те купуват графство Алтбруххаузен. Графството обхваща почти цялата територия на Средния западен Везер регион с площ от 2 250 км², голямо почти колкото днешен Саарланд.

Дворец Хоя
Св. Мартинус към Хоя, гробното место на графовете на Хоя

През 1345 г. графството е разделено между двама братя графове на горно графство (Нинбургска линия) и долно графство (Хоянска линия). Графството е заедно управлявано. През 1497 г. измира линията Хоя и попада на Нинбург.

От 1351 до 1359 г. графството Хоя има т.нар. „Конфликт Хоя“ с ханза-град Бремен. Бремен загубва през 1358 г. при сражение на Алер и трябва да плати високи суми за освобождението на своите пленници.

През началото на 16 век започва залезът на графството. Графовете на Хоя са с големи финансови задължения главно заради военните им предприемания. През 1512 г. графството е завладяно от херцозите на род Велфи и графската фамилия отива при роднините си в Източна Фризия. През 1519 г. те могат да си върнат графството обратно след заплащането на висока сума и се подчиняват на съседните могъщи херцози от Херцогство Брауншвайг-Люнебург.

На 25 февруари 1582 г. умира последният граф на Хоя, Ото VIII, в резиденцията си дворец Хоя. Графството Хоя е поделено между линиите на Велфите. Те стават по-късно като курфюрсти и крале на Хановер господари на Графство Хоя. През 1866 г. графството заедно с Хановер попада на Прусия. От 1932 до 1977 г. съществува Окръг графство Хоя с главен град Сике. От 1946 г. Окръг графство Хоя е към Долна Саксония.

Източници[редактиране | edit source]

  • Köbler, Gerhard: "Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart", München 1995, S. 277/78
  • Nienburg/Hoya - Fusion

Литература[редактиране | edit source]

  • Gernot Erler: Das spätmittelalterliche Territorium Grafschaft Hoya (1202–1582). Universität (Philosophische Fakultät), Göttingen 1972 (Dissertation).
  • Heinrich Gade: Historisch-geographisch-statistische Beschreibung der Grafschaften Hoya und Diepholz. 2 Bände. Schaper, Hannover 1901 (Nachdruck. Leseberg, Nienburg 1980–1981, ISBN 3-920244-08-7 (Bd. 1), ISBN 3-920244-09-5 (Bd. 2)).
  • Klaus Giesen: Die Münzen der Grafen von Hoya. Geld- und Münzgeschichte, Münzfunde, Geprägekatalog. Numismatischer Verlag Künker, Osnabrück 2004, ISBN 3-9801644-6-2.
  • Wilhelm von Hodenberg (Hrsg.): Hoyer Urkundenbuch. 8 Bände u. Registerband. Jaenecke, Hannover 1848–1856.
  • Bernd Ulrich Hucker: Die Grafen von Hoya. ihre Geschichte in Lebensbildern (= Schriften des Instituts für Geschichte und Historische Landesforschung, Vechta 2). Verlag für Regionalgeschichte, Bielefeld 1993, ISBN 3-927085-84-7.
  • Museum Nienburg (Hrsg.): Die Grafschaften Bruchhausen, Diepholz, Hoya und Wölpe. Ein Streifzug durch die Geschichte (= Schriften des Museums Nienburg, Weser 18). Museumsverein für die Grafschaften Hoya, Diepholz und Wölpe, Nienburg 2000, ISBN 3-9802844-7-6.
  • Dieter Riemer: Grafen und Herren im Erzstift Bremen im Spiegel der Geschichte Lehes. Mauke, Hamburg 1995, ISBN 3-923725-89-2, S. 131–137 (Zugleich: Oldenburg, Univ., Diss.).

Външни препратки[редактиране | edit source]