Граф Монте Кристо

Граф Монте Кристо
Le Comte de Monte-Cristo
Автор	Александър Дюма - баща
Първо издание	1844 - 1846 г. Франция
Жанр(ове)	приключенски
Вид	роман

„Граф Монте Кристо“ (на френски: Le Comte de Monte-Cristo) е псевдоним на главния герой от едноименния роман на френския писател-романист Александър Дюма - баща. Творбата е завършена през 1844 година.

„Граф Монте Кисто” е приключенски роман от Александър Дюма. Често се смята, че трябва да се нарежда заедно с Тримата Мускетар, най – популярната творба на Дюма. Той завършва творбата през 1844г. Както много от новелите му, тя е разширение на сюжета предложен от сътрудничеството му с Огюст Маке. Действието се развива във Франция, Италия, острови в Средиземно море и Ливан, по време на историческите събития от 1815 – 1838 (от непосредствено преди Стоте дни до царуването на Луи - Филип). Историческата рамка е основен елемент от книгата. Приключенска история главно ангажирана с темите са надеждата, справедливостта, възмездието, милостта, прошката. Фокусира са на човек, който е несправедливо хвърлен в затвора, бяга, придобива състояние и се подготвя да отмъсти на тези, които са отговорни за задържането му. Но плановете му имат опустоши телени последствия, както за виновните, така и за невинните.

Главен герой на романа е Едмон Дантес, деветнадесетгодишен моряк и капитан на търговския кораб „Фараон“. Влюбен в красивата каталанка (испанка) Мерседес, която споделя чувствата му, той решава да се ожени за нея. В деня на сватбата обаче Дантес е обвинен несправедливо и пратен в затвора, зловещия замък Иф, за четиринадесет години. В затвора той се запознава със смятания за луд абат Фариа, с когото по-късно съставят план за бягство. Веднъж избягал, Дантес приема името и титлата на измисления граф Монте Кристо, както и забуленото в тайна богатство на абат Фариа. След като вече е на свобода, новопоявилият се граф е готов да отмъсти на виновниците за изгнанието му, каквото и да му струва това.

Замъкът Иф

Историята се развива в два тома, като място на действието в първия том е предимно Франция (главно Марсилия). Във втория том се споменава за пътешествия на героите из Италия, Англия, Испания, Нормандия, Гърция и Близкия изток.

Други герои на романа: Мерседес (по-късно графиня Дьо Морсер), Фернан (по-късно граф Дьо Морсер), Барон Данглар, г-н Кадрус, съдия г-н Дьо Вилфор, абат Фариа, абат Бузони, г-н Ноартие и др.

Сюжет:

Едмон Дантес

През 1815 г. Едмон Дантес, млад и успешен моряк на търговски кораб, наскоро поел управлението от покойния си капитан, се завръща в Марсилия, за да се ожени за своята годеница – Мерседес. Льоклер, поддръжник на изпратеният в изгнание Наполеон I, кара Дантес да достави две неща: пакет до маршал Бертрант (заточен с Наполеон Бонапарт на Елба) и писмо от Елба до неизвестен човек в Париж. В деня на женитбата си с Мерседес, Фернанд (братовчед на Мерседес и претендент за любовта й) и Данглар (завистник на Дантес, заради бързото му израстване в капитан) изпращат анонимна бележка обвиняваща Дантес, че е предател – Бонапартист. Вильфор, заместник – прокурор в Марсилия, макар първоначално съпричастен на Дантес, унищожава писмото от Елба, когато открива, че е адресирано до неговия баща, който е Бонапартист. За да потули случая и да запуши устата на Дантес, той го осъжда без съд на доживотен затвор. По време на четиринайсет годишното си затворничество в замъкът Иф, Дантес се сприятелява с абат Фариа (“Лудият Свещеник”), затворник опитващ се да прокопае тунел до свобода си, който твърди, че знае къде е скрито голямо съкровище и непрекъснато предлага награда на пазачите, ако го освободят. Фариа се заема да обучава Дантес. Също така обяснява на Дантес как Данглар, Фернан и Вильфор са имали всеки за себе си причини да искат да е затворен. След години приятелство и след инцидент знаейки, че ще умре скоро, Фриа казва на Дантес къде е скрито съкровището – на остров Монте Кристо. Когато Фариа умира Дантес използва момента и заема мястото на трупа му. След като бива хвърлен във водата той успява да се измъкне и да избяга до близък до Иф остров и скоро бива спасен от контрабандистки кораб. След няколко месеца работейки като контрабандист той отива на Монте Кристо. Дантес инсценира нараняване и убеждава контрабандистите временно да го оставят на Монте Кристо и открива скритото съкровище. След като взима част от него, той се връща в Марсилия, Там научава, че баща му е умрял в крайна бедност. Купува яхта, скрива остатъка от съкровището на борда и купува острова Монте Кристо както и титлата Граф от правителството на Тоскана. Връщайки се в Марсилия, Дантес планува своето отмъщение, но първо помага на няколко човека, които са били добри с него преди да влезе в затвора. Пътувайки като абат Бусони, той среща Кадрус, сега живеещ в бедност, чиято намеса можеше да спаси Дантес от затвор. Дантес научава, че другите му врагове са забогатели след като са го предали. Той дава на Кадрус диамант който може да е или шанс да се поправи, или капан който ще доведе до гибелта му. Научавайки, че старият му работодател Морел е на ръба ба банкрута, Дантес в образа на главен банкер, купува всички просрочени дългове на Морел и му дава още три месеца да изпълни задълженията си. В края на трите месеца и без начин да върне дълговете си, Морел е на път да се самоубие, когато научава, че всичките му дългове са мистериозно платени и един от изгубените му кораби се е върнал с пълно карго, тайно построен на ново и натоварен от Дантес.

Монте Кристо

Дегизиран като богатия граф Монте Кристо, Дантес отмъщава на тримата мъже, виновни за несправедливото му хвърляне в затвора: Фернанд, сега граф Дьо Морсер и съпруг на Мерседес; Данглар, сега барон и богат банкер и Велфорт, сега прокурор – всички живеещи в момента в Париж. Графът се появява първо в Рим, където се запознава с барон Франц Д’Ипинай и висконт Алберт Де Морсер, синът на Мерседес и Фернанд. Дантес урежда младият Морсер да бъде отвлечен от бандита Луиджи Вампа, за да го спаси. След това Дантес се премества в Париж и след представянето му от Алберт Де Морсер, се превръща в сензация за града. В резултат на познанието му и словесното му обаяние, дори враговете му, които не го разпознават, го намират очарователен и желаят приятелството му. Графът заслепява глупавия Данглар с безкрайното си богатство и го убеждава да му отпусне кредит от шест милиона франка, като изтегля 900 000. По силата на споразумението, Графът може да поиска достъп до остатъка по всяко време. Графът манипулира чрез фалшиво телеграфно съобщение облигационния пазар и бързо унищожава голяма част от състоянието на Данглар. Остатъка започва бързо да изчезва чрез мистериозни банкрути, прекратявания на плащания и още лош късмет на Фондовата Борса. Велфорт в миналото е имал афера с мадам Данглар. Тя забременява и ражда в къщата, в която той е живеел по онова време. След като задушава новороденото, Вильфор се опитва тайно да го зарови в кутия в основите на къщата, но бива наръган от своя заклет враг Бертуцио, който спасява. Снахата на Бертучо отглежда детето и го кръщава „Бенедето”. Графът научава тази история от Бертучо, който по – късно става негов слуга. Той купува същата къща и прави вечерно парти, на което сред другите гости кани Вильфор и мадам Данглар. По време на вечерята, Графът съобщава, че по време на разкопки р намерил закопана кутия с останките на новородено и е съобщил за това на властите. Това озадачава Вильфор, който знае, че кутията е била махната и затова историята на Графа не може да е истина и го кара да мисли, че може би знае за аферата му с мадам Данглар и се опитва да го порицае. Междувременно Бенедето е пораснал и се е превърнал в престъпник, осъден да гребе в галерите, заедно с Кадус. След като двамата са освободени от „лорд Уилмор”, Бенедето е спонсориран от Гафа да заеме самоличността на „виконт Андреа Кавалканти” и бива представен от него на парижкото общество именно на това вечерно парти, като нито Вилфорт, нито мадам Данглар подозират, че Андреа е считаният за мъртъв техен син. Андреа след това си спечелва благоразположението на Данглар, който сгодява дъщеря си Еугени за него след като разтрогва годежа и за Алберт, син на Фернанд. Междувременно Кадус изнудва Андреа, заплашвайки да разкрие миналото му. Хванат от „абат Бусони ” докато се опитва да обера къщата на Графа, Кадрус моли да му бъде даден още един шанс, но Дантес мрачно отбелязва, че последните два пъти го е правел, Кадрус не се е променил. Той кара Кадрус да напише писмо до Данглар, разобличаващо Cavalcanti, като мошеник и пуска Кадру да напусне къщата. Напускайки имота, той е наръган в гърба от Андреа. Кадрус успява да сиздиктува и подпише свидетелско показание изобличаващо убиеца му и Графът разкрива истинската си самоличност на Кадрус моменти преди Кадрус да умре. Години преди Али Паша, владетеля на Жанина, е бил предаден на Турците от Фернанд, След смъртта на Али, Фернанд продал жена му, Василики и дъщеря му, Хайде в робство. Хайде е била намерена и купена от Дантес и става опекуна на Графа. Графът манипулира Данглар да разследва събитието, което е публикувано във вестник. Като резултат Фернанд е изправен на съд заради престъпленията си. Haydée свидетелства против него и Фернанд е опозорен. Мерседес, все още красива, е единственият човек, който разпознава Графа, като Дантес. Когато Алберт обвинява Графа за падението на баща си и публично го предизвиква на дуел, Мерседес отива тайно при Графа и го моли да пощади живота на сина й. По време на разговора им тя научава цялата истина за ареста и хвърлянето му в затвора. По – късно тя разкрива истината на Алберт, което го кара да се извини публично на Графа. Алберт и Мерседес се отричат от Фернанд, който разбира за истинската самоличност на Дантес и се самоубива. Майката и синът заминават, за да търсят нов живот, чист от позора. Алберт се записва като войник и заминава за Африка, за да започне живота си на чисто и възстанови честта си, под ново име, а Мерседес започва самотен живот в Марсилия. Дъщерята на Вильфор от първата му жена, Валентина е наследница на състоянието на дядо си (Нойтиер) и на родителите на майка й (Сен-Меран), докато втората му жена, Елоиза, иска състоянието за сина си - Едуард. Графът е наясно с намеренията на Елоиза и „невинно” я запознава с техника на отравяне. Елоиза фатално отравя Сен-Меран, така че Валентина наследява тяхното състояние. Валентина е лишена от наследство от Нойтиер, в опит да предотврати предстоящия брак на Валентина с Франц д’Епине. Бракът е отменен, когато Франц д’Епине научава, че баща му (за който се вярва, че е убит от бонапартисти) е бил убит от Нойтиер в дуел. След това Валентина е върната в завещанието на Нойтиер. След неуспешен опит на убие Нойтиер, в който загива слугата на Нойтиер, Боро, Еоиза се прицелва във Валентина, така че Едуард, най – после да вземе състоянието. Обаче Валентина е главната заподозряна, в очите на баща си, за смъртта на Сен-Меран и Боро. Научавайки, че синът на Морел, Максимилян е влюбен в Валентина, Графът я спасява, като прави да изглежда сякаш планът на Елоиза, да отрови Валентина е успял и, че Валентина е мъртва. Вильфор научава от Нойтиер, че Елоиза е истинската убийца и я кара да избере публична екзекуция или да се самоубие със собствената си отрова. Бягайки след изобличаващто писмо на Caderousse, Андреа стига до Компиен преди да бъде арестуван и върнат в Париж, където е съден от Вильфор. Докато е в затвора, чакаш делото, Андреа е посетен от Бертуцио, който му казва истината за баща му. По време на делото си, Андреа разкрива, че е син на Вильфор и е бил спасен, след като Вильфор го е заробил жив. Удивен Вильфор признава вината си и разпуска съда. Той се втурва към дома си, за да предотврати самоубийството на жена си, но закъснява; тя е отровила и сина си. Дантес разкрива истинската си самоличност на Вильфор, но това заедно с шока от развоя на процеса и смъртта на съпругата и сина си го подлудяват. Дантес се опитва да съживи Édouard, но не успява и решава, че отмъщението му е стигнало твърде далеч. Едва след като отново посещава Замъкът Иф, Дантес се успокоява, че каузата му е справедлива и съвестта – чиста, че може да изпълни плана си , същевременно успявайки да прости както на враговете си, така и на себе си. След манипулацията на Графа на облигационния пазар, Дагларс остава само с разрушена репутация и 5 000 000 франка, които държи на депозит за болници. Графът иска тази сума, за да изпълни тяхното кредитно споразумение и Дангларс си присвоява болничните средства. Изоставяйки съпругата си, Дангларс бяга в Италия с разписката на Графа, надявайки се да живее във Виена в анонимно благоденствие. Докато напуска Рим, той е отвлечен от агентът на Графа, Луиджи Вампа и е тикнат в затвора, по същия начин, както беше и Алберт. Принуден да плаща безбожни цени за храна, Дангларс в крайна сметка подписва за всичко, освен 50 000 франка, от откраднатите пет милиона (които Дантес анонимно връща на болниците). Почти докаран до лудост, Дангларс се разкайва за престъпленията си. Дантес прощава на Данглас и му позволява да напусне свободен, заедно с парите, които са му останали. Максимилян Морел, вярвайки че Валентина е мъртва, мисли за самоубийство след погребението й. Дантес му разкрива истинската си самоличност и му обяснява, че е спасил бащата на Морел от банкрут, позор и самоубийство, преди години. То убеждава Максимилян да отложи самоубийството си. След месец на остров Монте Кристо, Дантес представя Валентина на Максимилян и му разкрива истинската поредица от събития. Намерил мир, Дантес заминава за неизвестна дестинация, да намери спокойствие и нов живот с Хайде, която му е засвидетелствала любовта си.