Грациан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Грациан
67-ти император на Римската империя
158 Gratianus.jpg

Монетно изображение на имп. Грациан
Лични данни
Управление 375383
Роден 18 април/23 май 359
Сирмия, дн. Сремска Митровица
Починал 25 август 383
Лугдунум, в дн. Франция
Семейство
Династия Валентинианова династия
Баща Валентиниан I
Майка Марина Севера
Брак Констанция

Флавий Грациан (на латински: Flavius Gratianus) е римски император на Западната римска империя, управлявал в периода 375 - 383 г. Заедно с източния император Теодосий I, Грациан окончателно налага християнството като единствена държавна религия на Римската империя.

Син на Валентиниан I и Марина Севера, Грациан е роден в Сирмия (днес Сремска Митровица, Сърбия) в Панония. На 4 август 367 г. западният император Валентиниан I обявява първородният си син Грациан за свой съвладетел, давайки му титлата Augustus.

Управление[редактиране | edit source]

На 17 ноември 375 г., след смъртта на баща му Валентиниан I, 16-годишният Грациан наследява трона като император на Запада, и съвладетел заедно с чичо си Валент, император на Изтока. По същото време, армиите в Панония издигат за император Валентиниан II, малолетния полубрат на Грациан. Той също е приет за съвместен владетел от Грациан, което предотвратява избухването на междуособна война. В резултат, Западната империя е поделена - Грациан контролира Галия, Испания и Британия, а Валентиниан II формално управлява в Италия, Илирик и Африка.

Религиозна и вътрешна политика[редактиране | edit source]

Грациан ревностно покровителства християнството и застава срещу римското езичество. Отнема имуществото и привилегиите на нехристиянските храмове. Отхвърля традиционните политеистични атрибути на императорите и премахва Олтара на Победата от Римския Сенат. Отказва се от традиционната титла на императорите "pontifex maximus" (Върховен жрец) в полза на Римския папа. Издава едикти против ересите арианство и донатизъм.

Повлиян от християнското духовенство, младият император облагодетелства интересите на Църквата и едрите земевладелци, за разлика от Валентиниан I, който е привличал подкрепата на народа. Политиката на Грациан го прави популярен сред висшите класи, но не и сред простолюдието и обикновените войници. Неговият твърдо про-християнски курс засяга интересите и на част от сенатското съсловие в Рим, което все още подкрепя старата римска религия.

Войни и сваляне от власт[редактиране | edit source]

В първите години след възкачването си Грациан е активен военачалник и с помоща на франките побеждава в битка алеманите по река Рейн (май 378 г.). През август 378 г., легионите на източната империя претърпяват катастрофално поражение от готите при Адрианопол, а император Валент, чичо на Грациан, загива. В трудната ситуация западното правителство решава за по-удачно да назначи Теодосий I като суверен на изток през януари 379 г. Докато Теодосий отбранява Тракия от нахлуването на готските нашественици, Грациан ги изтласква от Панония.

Солид с изображение на Грациан

Според летописците, Грациан бил образован човек, пишел стихове и говорил красиво. Амиан Марцелин пише също, че младия Грациан имал симпатична външност и прекрасни качества на ума. Впоследствие Грациан губи интерес към държавните дела, отдавайки се на лов и забавления. Той настройва срещу себе си повечето пълководци, отчасти и защото толерирал твърде много варварските наемници в армията, особено личната си охрана от алански конници, които дори имитирал с облеклото си, за голямо разочарование на римските войници.

През 383 г. избухва метеж в Британия начело с военачалника Магн Максим, който прехвърля силите си в Галия и предизвиква Грациан. Последният е изоставен от войската в Париж и бяга към Лион където скоро бива заловен с предателство и убит.

Външни препратки[редактиране | edit source]



Римски императори
Валентиниан I
(364-375)
Грациан
(375-383)

Съимператор с Валент и Валентиниан II

Теодосий I (379-395) и Магн Максим
Римска империя