Гревена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияГревена
Γρεβενά
Часовникова кула в града.
Часовникова кула в града.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Гревена
Гревена на картата на Гърция
Dimos Grevenon - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Гревена
Гревена на картата на дем Гревена и област Западна Македония
Координати: 40°04′59.88″ с. ш. 21°25′00.12″ и. д. / 40.0833, 21.4167
Данни
Област Западна Македония
Дем Гревена
Население 10 177 (2001)
Надм. височина 530 m
Пощ. код 511 00
Тел. код 24620

Гревена или Гребена (на гръцки: Γρεβενά, на арумънски: Grebini) е град в Гърция, център на дем Гревена, административна област Западна Македония. Населението на града е 10 177 жители (2001). Градът е център и на Гревенската епархия на Църквата на Гърция.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира на около 400 километра от Атина и на около 180 километра от Солун. Гъстотата на населението е най-малка през 1990-те години. Гревена е свързан посредством магистралата Егнатия Одос на запад с Игуменица и на изток с Дедеагач (Александруполи) на границата с Турция. През Гревена преминава Гревенската река, приток на река Бистрица (Алиакмонас).

История[редактиране | edit source]

Градът съществува още от Средновековието. През 11 век той става център на епархия на Охридската архиепископия, вероятно отделена от Костурската.[1]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гребена (Гревена) брои 1 550 жители, от които 500 турци, 600 гърци християни, 200 гърци мохамедани, 150 власи и 100 цигани.[2] Според гръцка статистика от 1904 година в Гревена живеят 850 гърци елинофони, 745 гърци влахофони, от които 260 румънеещи се и 260 валахади.[3]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война в 1912 година в града влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гревена остава в Гърция.

На 13 май 1995 година става земетресение от 6,6 степен по скалата на Рихтер, като са нанесени само материални щети. Друго сериозно земетресение близо до Гревена става на 5 януари 2005 година с магнитуд 4,9 по скалата на Рихтер, без разрушения.

В 2007 година общинският съвет в града решава да му даде официано прозвището Градът на гъбите (Πόλη των Μανιταριών).[4]

Данни за населението[редактиране | edit source]

Население на дем Гревена.

Година Население Промяна Население на дема Промяна Гъстота
1981 7 739 —/km²
1991 9 345 +1 606/+20.75% 14 986 32.48/km²
2001 10 177 +4 832/8.90% 15 481 +495/3.32% 34/km²

Статистика на населението, 1981-2001.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

В Гревена е роден гръцкият политик Александрос Ладас. Други известни гревенци са гръцкият андартски капитан Николаос Цолакис, гръцкият революционер, участник във Войната за независимост и печатар Константинос Димидис и други.

Литература[редактиране | edit source]

  • Σαράντης, Θεοδ. Κ.Π., "Τα Γρεβενά", Μακεδονικά 26, Θεσσαλονίκη 1988.
  • Παπαϊωάννου Μ.Ι., Το Γλωσσάριο των Γρεβενών, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1976.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 191.
  2. Васил Кънчов. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.265
  3. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  4. Γρεβενά, η πόλη των μανιταριών, Μακεδονία, Νοε 29, 2007.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.