Григориански календар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григорианският календар е календарът, който днес се ползва в Европа, бившите европейски колонии и в голяма част от останалия свят. Календарът е наречен на папа Григорий XIII, който го въвежда през 1582 г. На български език понякога се среща и изписването "грегориански календар".
[редактиране] Описание
Това е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната година при григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“.
Григорианският календар се дели на 12 месеца по следния начин:
- януари, 31 дни;
- февруари, 28 или 29 дни;
- март, 31 дни;
- април, 30 дни;
- май, 31 дни;
- юни, 30 дни;
- юли, 31 дни;
- август, 31 дни;
- септември, 30 дни;
- октомври, 31 дни;
- ноември, 30 дни;
- декември, 31 дни.
Всеки период от седем дни се казва седмица и дните се наричат така:
Годините в календара започват с годината, за която средновековните схоластици грешно са предположили, че е година на раждането на Исус Христос. (Според евангелията на Матей и на Лука, Исус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е.) Епохата, започваща с тази дата се нарича „новата ера“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се бележат с "сл.Хр." (след Христа) или с "н.е." (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с "пр.Хр." (преди Христа) или с "пр.н.е." (преди новата ера). В Западноевропейската традиция новата ера се бележи със съкращението "AD" (Anno Domini, Лето Господне) или също е без уточнение.
[редактиране] Григорианската промяна
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.
В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.
За да приведе календара в съответствие с равноденствието, нов вариант е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.
Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
- годината е кратна на 100;
- и годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.
Трябва да се отбележи, че Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция,... ), съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция за да приеме през 1917 г., и се оказва че „Октомврийската революция“ всъщност е станала в началото на ноември!
Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на същата дата (23 април 1616), но не в същия ден! Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската "поправка" може да е различен брой дни през различните векове.
Важно е да се отбележи, че не е имало година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:
- последният ден от старата ера е бил 31 декември от първата година преди новата ера;
- първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто - от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21-ви век и Третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.
Може още да се допълни, че и Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Слънцето, 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.
[редактиране] Вижте също
- Високосна година
- Знаете ли, че има и високосни секунди?
- Приемане на григорианския календар в различните страни
- Целогодишни календари
- Юлиански календар
 |
Тази страница е производна работа на страницата „Calendrier grégorien“ от Уикипедия на френски (или са ползвани части от нея), към дата 21 септември 2004. Оригиналната страница, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. |
Забележка: при ползване на производни версии на тази страница във външни сайтове, от издатели, различни от Фондация Уикимедия, би следвало да се посочат съавторите както на оригиналната страница (от създаването до 21 септември 2004), така и на тази страница (от създаването до момента, в който се взема). История на промените на тази версия и списък на съавторите.
