Гречи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Румъния. За селото в Южна Италия вижте Гречи (Италия).

Гречи
Greci
— село —
45.1833° с. ш. 28.2333° и. д.
Гречи
Страна Румъния
ОкръгТулча
Надм. височина27 m
Население4692 души (1 декември 2021 г.)
Пощенски код827080

Гречи или Греча (на румънски: Greci) е село, център на община в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1940 година Гречи е с преобладаващо българско население. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Гречи е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] Българското население на Гречи се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година Крайовска спогодба.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Гречи
  • Милан Кръстев Шарбанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[2]
Свързани с Гречи
  • Димитър Драгомиров Димитров (1872 – след 1943), роден в трансилванското село Аполд (Аполду де Сус или Аполду де Жос), преселва се в Гречи, взет войник в Румънската армия и вследствие на тормоз, тъй като е българин, дезертира и се установява в Ямбол, България,[3] при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в I рота на V одринска дружина, носител на бронзов медал,[3][4] на 18 април 1943 година, като жител на Ямбол, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 249 и 840.
  2. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 200, л. 30
  3. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 180.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 249.