Гриветка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гриветка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
семейство:Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae)
род:Гриветки (Chlorocebus)
вид:Гриветка (C. aethiops)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Гриветка в Общомедия
[ редактиране ]

Гриветката (Chlorocebus aethiops) са вид средноголеми бозайници от семейство Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae). Разпространени са главно в саваните в северната част на Източна Африка.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

В миналото гриветките са класифицирани в род Гвенони (Cercopithecus), но по-късно са обособени в отделен род Chlorocebus. Впоследствие в рода са идентифицирани още пет самостоятелни вида, смятани първоначално за част от вида на гриветките. В южната си част ареалът на гриветките се застъпва с ареалите на южноафриканската верветка (C. pygerythrus) и баленската зелена морска котка (C. djamdjamensis).[2] Хибридизацията между тези видове е възможна и може да представлява заплаха за уязвимата баленска зелена морска котка.[2]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лицето, дланите и стъпалата на гриветката са черни, като от двете страни на лицето има бели ивици над очите, а на бузите има дълги бакенбарди. Козината на гърба има маслиненозелен цвят, а на корема — бял. Дължината на главата и тялото е около 49 cm при мъжките и 43 cm при женските. Дължината на опашката на мъжките е около 56 cm. Масата обикновено е малко над 4 kg при мъжките и около 3 kg при женските.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Гриветките се срещат в централната и северозападна част на Етиопия, западните части на Еритрея и Джибути, и в Судан и Южен Судан на изток от река Нил, до Петия праг на север.[3] Основното им местообитание са саваните и смесените гористо-саванни местности, особено в близост до водоеми, от които се нуждаят през сухия сезон.[3] Те лесно се адаптират към присъствието на хора и често се заселват в околностите на села и дори на градове.[3]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Гриветките са най-активни сутрин и рано привечер. По-голямата част от деня прекарват на земята, където се хранят, а нощем спят на дърветата. Прекарват голяма част от времето си в пощене, игра, катерене и борба — дейности, които помагат за оцеляването им. Обикновено се придвижват на четири крака, освен когато носят нещо в ръцете си, но в тези случаи могат относително добре да ходят и тичат и на два крака. За изхранването си разчитат много на семената, цветовете, листата и смолата на акациите, хранят се също и с плодове,[3] а понякога и дребни бозайници, насекоми и птици, както и с човешки отпадъци.

Гриветките живеят на групи по 5 до 70 и повече екземпляра,[4] най-често по около 12,[3] като са сред малкото видове, при които в групата има повече от един мъжки. Женските обикновено раждат по едно малко след бременност, продължаваща 2 до 3 месеца. В началото малките се движат в близост до майка си, като се отбиват след 6 месеца.[4]

В границите на ареала си гриветките са относително често срещани. Техни естествени врагове са големите змии, леопардите, а понякога и павианите.[5] Понякога се ловят и от хората като източник на месо.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chlorocebus aethiops (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Kingdon, J. The Kingdon Guide to African Mammals. Academic Press Limited, London, 1997. ISBN 0-12-408355-2. (на английски)
  3. а б в г д Kingdon, J. & Butynski, T. M. Chlorocebus aethiops // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 януари 2009. (на английски)
  4. а б Cawthon Lang KA. Primate Factsheets: Vervet (Chlorocebus) Taxonomy, Morphology, & Ecology // 3 януари 2006. Посетен на 12 ноември 2008. (на английски)
  5. Rochester M. Chlorocebus aethiops // Animal Diversity Web. 1999. Посетен на 12 ноември 2008.