Григорий VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григорий VII
Pope Gregory VII Illustration.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Хилдебранд ди Соана
Начало понтификат 22 април 1073 г.
Край понтификат 25 май 1085 г.
Предшественик Александър II
Наследник Виктор III
Роден ок. 1020 г.
Соана, Италия
Починал 25 май 1085 г.
Салерно, Италия

Григорий VII е римски папа в периода 22 април 1073 г. до смъртта си на 25 май 1085 г. Светското му име е Хилдебранд ди Соана.

Григорий VII[редактиране | edit source]

Времето, прекарано начело на римската църква той посвещава на две основни неща: борба за отстояване на моралната чистота на свещениците и борба, със светската власт, за налагането на християнско управление в Западна Европа. Може би най-известното му дело е конфликт със свещения римски император Хенри IV, който бива два пъти отлъчен от католическата църква. Успехът му и в двете посоки предопределя последвалото развитие на Запада. Папата завършил т.нар. Клюнийска реформа, чиято основна цел е да стегне институционално системата на католическата църква. Той определя железният закон на безбрачието (целибат), за католическите духовници. Мярката е оправдана в христологически и в социален план. Хората се нуждаели от отдадени на паството си духовни пастири, които не слагат семейството си на първо място. Целибатът, дава изключителна обществена подкрепа за папството и лично за Григорий във войната му със светската власт. Заради своите постижения Григорий VII е обявен за един от най-велики понтифици на католическата църква, но си спечелва и редица врагове още приживе. Бено от Майсен го обвинява публично в използване на черна магия, изтезания на бивш приятел върху легло от пирони, опити за убийство, екзекуции без съд и присъда, неоснователно отлъчване от църквата, поставяне под съмнение реалното съществуване на Евхаристията и дори нейното изгаряне. Тези обвинения се повтарят през годините от противници на католическата църква. Григорий VII бива провъзгласен за блажен от Григорий XIII през 1584 и канонизиран за светец през 1728 от Папа Бенедикт XIII.

Ранни години[редактиране | edit source]

Григорий VII е роден в Хилдебранд, днешна Тоскана. Смята се, че е роден в скромното семейство на ковач под името Бониций Хилдебранд. Според непотвърдени източници, като младеж той е изпратен да учи в Рим, където чичо му е бил игумен на манастир на хълма Авентин. Сред учителите му е и самият Григорий VI, който по-късно е заточен в Германия от император Хенри III. След смъртта на Григорий VI Хилдебранд придружава абат Бруно до Рим, където същият е избран за папа под името Лео IX, Хилдебранд става дякон и папски администратор. Лео IX изпраща Хилдебранд като делегат във Франция в навечерието на задаващ се конфликт. След смъртта му новият папа Виктор II потвърждава статуса на делегат на Хилдебранд, но наследникът му го изпраща в Германия, за да получи потвърждение от императрица Агнес. След като се завръща в Рим той е едно от главните действащи лица при преодоляването на създадената от аристокрацията криза чрез избора за антипапа на Бенедикт Х, който благодарение на помощта на императрица Агнес е заменен от Николай II, епископ на Флоренция.С помощта на 300 нормандски рицари , изпратени от Ричард от Аверса , Хилдебранд лично ръководи завладяването на замъка Галерия, където Бенедикт държал заложници. Между 1058 и 1059 г. той е провъзгласен за архидякон на Римската църква, с което се превръща в най -важната фигура в папската администрация. Той е и най-силната фигура, стояща зад избора на Анселм Лука Стари за папа под името Александър II при папските избори през октомври 1061. Новият папа излага реформационна програма, разработена от Хилдебранд и негови последователи. През годините, в които е папски съветник, Хилдебранд заема важна роля при помирението с Нормандското кралство в южна Италия , при анти-германския съюз със северноиталианското движение Патария и преди всичко при въвеждането на закон, който дава на кардиналите изключителни права , отнасящи се до избора на нов папа.

Начало на понтификат[редактиране | edit source]

В деня на погребението на папа Александър II, 21 април 1073, в Латеранската базилика много вярващи, а и свещеници, изказват на глас своето желание Хилдебранд да бъде новият папа. По-късно , на същия ден, Хилдебранд е въведен в църквата Свети Петър и избран за папа, съгласно каноничните заони, със съгласието на кардиналите и римските духовници и под натиска на тълпата. Спорен е въпросът дали тази реакция от страна на тълпата и римските духовници е била спонтанна и породена от нещо свещено или просто предварително уговорено споразумение между страните. Едно е сигурно, начинът на неговото избиране бива сурово критикуван от опонентите му. Много от обвиненията може би са породени единствено от лична неприязън и подлежат на съмнение, защото не са повдигнати веднага след неговото повишение, а едва няколко години по-късно. Ясно е обаче, че начинът, по който е избран за папа е наистина нетрадиционен, а законовите форми, издадени за неговото назначаване не са издавани никога преди. Още повече , изискването на папа Николай II Светия римски император да бъде консултиран по въпроса с назначаването на нов папа е пренебрегнато . Това, което в крайна сметка обръща хода на събитията в полза на валидността на избора на Григорий за папа е признанието на римския народ. В този смисъл , избирането му е своеобразна ретроспекция към най-ранните векове на Римската църква, пренебрегвайки каноничното законодателство. На 22-ри май, 1073 г. Григорий е ръкоположен за свещеник и става папа на 30 юни съшата година.

Поклонението в Каноса[редактиране | edit source]

През 1077 г. отношенията между папа Григорий VII и немския император Хайнрих IV се изострят. Папата иска да си възвърне ръководната роля в Западна Европа, като по този начин да принуди немския император да се признае за негов васал. Папата освобождава от васалната клетва поданиците на императора. Той изпада в трудно положение и е принуден да отиде при Григорий VII, който да го помилва. Императорът отива в резиденцията на папата в Каноса. Принуден е няколко дни да чака папата необлечен и гладен. След няколко дни Григорий VII го приема и му дава опрощение.

Победата над императора е победа на духа над меча. Западът налага истинско християнско управление във всички сфери на обществото и доказателство за това, е изумителната подкрепа за кръстоностните походи. Те са немислими без доверието на хората към църквата, която го заслужава през предходния период. Като част от заслугата се пада на Григорий VII, най-вече в твърдото отстояване на реформата.


Александър II римски папа (22 април 1073 – 25 май 1085) Виктор III