Григорий VII

Григорий VII
Рождено име	Хилдебранд ди Соана
Начало на понтификата	22 април 1073
Край на понтификата	25 май 1085
Предшественик	Александър II
Наследник	Виктор III
Роден	ок. 1020 Соана, Италия
Починал	25 май 1085 Салерно, Италия

Григорий VII е римски папа в периода 22 април 1073 г. до смъртта си на 25 май 1085 година. Светското му име е Хилдебранд.

Управление

Времето, прекарано начело на римската курия той посветил на две основни неща: борба за отстояване на моралната чистота на свещениците и борба, със светската власт, за налагането на християнско управление в Западна Европа. Успехът му и в двете предопределил последвалото развитие на запада. Папата завършил т.нар. Клюнийска реформа, чиято основна цел е да стегне институционално системата на католическата църква. Той определил железният закон на безбрачието (целибат), за католическите духовници. Мярката била оправдана в христологически и в социален план. Хората се нуждаели от отдадени на паството си духовни пастири, които не слагат семейството си на първо място. Целибатът, дал изключителна обществена подкрепа за папството и лично за Григорий във войната му със светската власт.

Поклонението в Каноса

През 1077 година отношенията между папа Григорий VII и немския император Хайнрих IV се изострят. Папата иска да си възвърне ръководната роля в Западна Европа, като по този начин да принуди немския император да се признае за негов васал. Папата освобождава от васалната клетва поданиците на императора. Той изпада в трудно положение и е принуден да отиде при Григорий VII, който да го помилва. Императорът отива в резиденцията на папата в Каноса. Принуден е няколко дни да чака папата необлечен и гладен. След няколко дни Григорий VII го приема и му дава опрощение.

Победата над императора била победа на духът над меча. Запада наложил истинско християнско управление във всички сфери на обществото и доказателство за това, е изумителната подкрепа за кръстоностните походи. Те са немислими без доверието на хората към църквата, която го заслужава през предходния период. Като част от заслугата се пада на Григорий VII, най-вече в твърдото отстояване на реформата.