Григорий Калидис
| Григорий Калидис Γρηγόριος Καλλίδης | |
 | |
| Роден |
Кумбаг, Сюлейманпаша, Турция |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Атински университет |
| Канонизация | |
| Почитан | Източноправославна църква |
| Празник | 25 юли[1] |
| Григорий Калидис в Общомедия | |
Григорий Калидис (на гръцки: Γρηγόριος Καλλίδης) е гръцки православен духовник и светец.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Григорий е роден на 24 януари 1844 година в Кумвао (Кумбаг), Одрински вилает, Османската империя, днес Турция. Работи при силиврийския, а по-късно серски митрополит Мелетий, който го ръкополага за дякон на 26 февруари 1862 година.[2] Учи в Сяр при Йоанис Пантазидис, после в Ризарио и в Богословския факултет на Атинския университет. В Атина митрополит Теофил Атински го прави архидякон. В 1873 година преподава в Родосто по покана на митрополит Панарет Ираклийски,[3] който го ръкополага за свещеник на в 1873 година.[2] На следната 1874 година става протосингел на митрополит Панарет. На 24 март 1875 година е избран и на 30 март ръкоположен за назиански епископ, викарен епископ в Ираклийската митрополия.[2][1] Ръкополагането е извършено от митрополит Захарий Силиврийски в съслужение с епископите Григорий Мириофитски и Доситей Метрески.[2]
През март 1879 година[2] е изпратен от Цариградската патриаршия в Одринската епархия като екзарх, тъй като митрополит Дионисий заминава за Цариград да се лекува.[1][2]
След тримесечен престой в Одрин е избран на 12 май 1879 година за митрополит на Трапезундската епархия при патриарх Йоаким III Константинополски.[2] В Трапезунд взима мерки за защита на паството си от новозаселените турци бежанци, както и за намаляване на данъчното му облагане. Успява да поема управлението и на трите дотогава ставропигиални манастира „Света Богородица Сумела“, Вазелон и Перистереота.[1]
Митрополит Калиник Солунски влиза в конфликт със Солунската гръцка община, още в 1882 година. В 1883 година този конфликт се засилва, като митрополитът е обвиняван, че забавя развитието на гръцко учебно дело в града. Въпреки посредничеството на серския и драмския митрополит, Патриаршията е принудена да замени Калиник с Григорий.[4][2] На 29 декември 1884 година Григорий е избран за солунски митрополит срещу Григорий Пловдивски и Герман Драмски,[2] а на 20 март 1885 година интронизиран в Солун. В Солун Григорий също се сблъства с търговската патрия в общината, която се оплаква от него в Цариград. Григорий заминава за Цариград, където на 29 април 1889 година е оправдан, но не се връща в Солун.[1]
На 25 септември 1889 година е избран за янински митрополит. Заминава за Янина, но в 1892 година отново се установява в Цариград, където е председател на Управителния съвет на печатницата, председател на Управителния съвет на манастирските имоти, член на Управителния съвет на Семинарията в Халки и председател на църковния съд. През май 1894 година отново се установява в Янина. По време на Гръцко-турската война в 1897 година заедно с гръцкия генерален консул успява да запази Янина от разграбване.[1]
На 22 май 1902 година е избран за ираклийски митрополит със 7 гласа срещу митрополитите Антим Амасийски (4 гласа) и Константий Берски (1 глас).[2]
След Гръцко-турската война, в 1922 година бяга от Източна Тракия и се установява в Солун.[2] След кратко боледуване умира на 25 юли 1925 година в Солун и е погребан в солунската църква „Света София“.[1]
На 22 май 2003 година с патриаршески и синодален акт е вписан сред светците на Православната църква.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Όσιος Γρηγόριος Καλλίδης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 1 септември 2014 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Ηρακλείας και Ραιδεστού κυρός Γρηγόριος. (1844-1925) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 27 декември 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Γρηγόριος Καλλίδης (1844 - 1925) Μητροπολίτης Ηρακλείας και Ραιδεστού // Ενωμένη Ρωμηοσύνη. Посетен на 21 април 2017.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 602.
| Герасим | → | назиански епископ (30 март 1875 – 12 май 1879) |
→ | Панарет |
| Константий | → | трапезундски митрополит (12 май 1879 – 20 декември 1884) |
→ | Григорий ΙΙΙ |
| Калиник | → | солунски митрополит (20 декември 1884 – 25 септември 1889) |
→ | Софроний |
| Софроний | → | янински митрополит (25 септември 1889 – 22 май 1902) |
→ | Софроний |
| Йероним | → | ираклийски митрополит (22 май 1902 – 25 юли 1925) |
→ | Филарет |
|
