Григор Белокапов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григор Белокапов
български революционер
Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Григор Стоименов Белокапов
1883 г.
Починал
4 юли 1913 г. (30 г.)
Семейство
Братя/сестриДимитър Белокапов

Григор Стоименов Белокапов е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григор Белокапов е роден в 1883 година в Кюстендил в семейството на опълченец. Брат е на Димитър Белокапов. Влиза във ВМОРО, през 1905 година е четник при Петър Ангелов.[1] Работи като чиновник.[2]

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в Струмишка чета, 2 рота на 15 шипска дружина.[2]

Загива през Междусъюзническата война на 4 юли 1913 година в 15-а македоноодринска опълченска дружина в село Дулица, където е и погребан.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  2. а б >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 83.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 146