Григор Кондов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григор Кондов
български общественик

Роден
Починал
1913 г.

Григор Иванов (Йованов) Кондов е български просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григор Кондов е роден в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония в семейството на родолюбиви българи. Брат е на Даме Кондов и Йосиф Кондов. Кондов по професия е книжар и търговец. Отвлечен е от дома си от сръбските власти заради патриотична дейност и е убит.[1]

Синът му Никола е офицер в Българската армия.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Кондов
Чакрев
 
Бела Мара
Кондова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Мърмев
 
Илия Кондов
 
Найдо Беломарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован
Кондов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин
Кондов
 
Тана
Шопчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Кондов
 
Бомболова
 
Йонка Крапчева
(1839 - 1939)
 
Никола Крапчев
(1838 - 1915)
 
Григор Кондов
(? - 1913)
 
Йосиф Кондов
(1868 - 1944)
 
Райна Саздова
(1878 - 1975)
 
Никола Кондов
(1850 - 1910)
 
Елисавета Лепавцова
(1878 - 1975)
 
Цона Бутлева
 
Никола Бутлев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Кондов
(1874 - 1929)
 
Георги Кондов
(1888 - 1935)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 128.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 87.