Григор Пърличев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григор Пърличев
български възрожденец, писател и преводач
Григор Пърличев 
Роден: 18 януари 1830
Охрид, Османска империя
Починал: 25 януари 1893
Охрид, Османска империя

Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, писател и преводач.

Биография[редактиране | edit source]

Родната къща на Пърличев в Охрид

Григор Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е тежко, а дядо му го научава на гръцка азбука. Учи в Охрид — в килийно училище, по-късно при Димитър Миладинов, който по това време живее в тяхната къща. Григор Пърличев за кратко работи като шивач, а през 1848 година е учител в Тирана. През 1850 година по съвет на Ангел Групчев се записва да учи медицина в Атинския университет, но прекъсва поради финансови затруднения на следната 1851 г. Учител е в село Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 година се прехвърля във Филологическия факултет. Жени се за Анастасия Узунова, дъщеря на учителя Димитър Узунов[1].

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Григор Пърличев е третият седнал от ляво на дясно.

През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „О Арматолос“ (Сердарят, Войводата), посветена на Кузман капитан. Поемата получава широк отзвук в гръцката преса и правителството му предлага стипендия за обучение в Оксфордския университет, която той отказва. На следващата година той отново се подготвя за участие в конкурса с поемата „Скендер бей“, също написана на гръцки (преведена на български език в проза 1967 г. и 1970 г. в стихове), но се отказва след арестуването на братя Миладинови, предизвикало обрат в творческите и обществените му възгледи.[2]

Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство и да се бори за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във вестник „Время“ (6-17 август 1866 г.).

Григор Пърличев и Димитър Узунов (седнали)

През 1868 година се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура при учителя Иван Найденов. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Мелетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Свети Климент“. Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солунската българска мъжка гимназия.

Григор Пърличев е баща на революционера Кирил Пърличев и прадядо на писателя Кирил Пърличев.

Творчество[редактиране | edit source]

„Сердарят“, 1860
Пърличев на стари години.

С първите си поетически опити — „Сердарят“ и „Скендер бей“ Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“ (около 1870).

Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и други, на дописки във вестниците „Время“, „Македония“ (1866 – 1872), „Право“ (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува обява, че е подготвил за печат книжка под заглавие „Възпитание или 12 нравствени песни“. През 1884 година пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и да е остро критикуван от автори като Христо Ботев и Нешо Бончев.[2]

Източници[редактиране | edit source]

Епитафия върху гроба на Пърличев.
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.558.
  2. а б Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 257-258.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.