Григор Пърличев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григор Пърличев
български възрожденец, писател и преводач
Григор Пърличев 
Роден: 18 януари 1830
Охрид, Османска империя
Починал: 25 януари 1893
Охрид, Османска империя

Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид. Пърличев един от най-дейните участници в борбите за въвеждане на български език в училищата и черквите в града през 60-те години на XIX век.[1][2][3] Преди да изиграе ключовата си роля като водач на българското движение срещу гърцизма в Охрид, печели ежегодния конкурс за гръцка поезия в Атина с поемата си „Ο Αρματωλός” (1860). Автор е на ценна автобиография, една от най-ранните в българската литература.[1][4]

Енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата го нарича „най-голямото име на македонската литература през XIX век”.[5] В творчеството си самият Пърличев се определя като българин.[6] Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот” с „огнен дар на словото”, чийто речи „текли като огън и лава“.[1][3]

Биография[редактиране | edit source]

Родната къща на Пърличев в Охрид

Григор Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е тежко, а дядо му го научава на гръцка азбука. Учи в Охрид — в килийно училище, по-късно при Димитър Миладинов, който по това време живее в тяхната къща. Григор Пърличев за кратко работи като шивач, а през 1848 година е учител в Тирана. През 1850 година по съвет на Ангел Групчев се записва да учи медицина в Атинския университет, но прекъсва поради финансови затруднения на следната 1851 г. Учител е в село Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 година се прехвърля във Филологическия факултет.

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Григор Пърличев е третият седнал от ляво на дясно.

През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Ο Αρματωλός“ (Сердарят, Войводата), посветена на Кузман капитан. Поемата получава широк отзвук в гръцката преса и правителството му предлага стипендия за обучение в Оксфордския университет, която той отказва. На следващата година той отново се подготвя за участие в конкурса с поемата „Скендер бей“, също написана на гръцки (преведена на български език в проза 1967 г. и 1970 г. в стихове), но се отказва след арестуването на братя Миладинови, предизвикало обрат в творческите и обществените му възгледи.[7]

Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство и да се бори за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във вестник „Время“ (6-17 август 1866 г.)[8].

Григор Пърличев и Димитър Узунов (седнали)

През 1868 година се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура при учителя Иван Найденов. След завръщането си в Охрид в началото на ноември 1868 г. със съгласието на охридчани заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Мелетий на 27 ноември същата година е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно откаран в дебърския затвор. Към средата на януари 1869 е освободен за кратко благодарение на застъпничеството на охридчани, които подкупват местните турски власти, и се завръща в Охрид. На 20 януари отново е задържан, този път в дебърската митрополия, и окончателно освободен през април същата година след допълнителен подкуп. След връщането на Григор Пърличев в Охрид отново е въведен българския[6]. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Свети Климент“. Скоро след като „правдата възтържествова“ (по негови думи) се жени за Анастасия Узунова, дъщеря на учителя Димитър Узунов[9].

През 1871 г. получава покана от Цариградското българско списание „Читалище“ да направи първия превод на Омировата „Илиада“ на български. Пърличев приема поканата и в „Читалище“ са публикувани първа песен и част от втора песен. Нешо Бончев публикува по-късно същата година остра критика към „Читалище“ и превода на Пърличев. Пърличев е силно засегнат и изгаря превода си. През 1874 г. по случай пристигането на Натанаил, първият български екзархийски митрополит в Охрид, Пърличев написва песента „Бога вишнаго да славим“. След скарване с Натанаил подава оставка като учител в Охрид и учителства една година в Струга (ок. 1877/1878 г.).

След това заминава за София, където според уверенията на Васил Диамандиев очаквал да бъде подпомогнат от „мнозина родолюбци“[6] в творческата си дейност. Тези очаквания не се оправдават и през есента на 1879 година Пърличев е назначен за класен ръководител и учител по гръцки в Габровската гимназия. На следващата година гръцкият и латинският отпадат от програмата и Пърличев постъпва на работа за няколко месеца в Народната библиотека в София. След това е изпратен като екзархийски учител в Битоля (1880-1882), Охрид (1882-1883) и Солунската българска мъжка гимназия (1883-1889). След пенсионирането си се прибира в Охрид, където умира на 25 януари 1893.

Григор Пърличев е баща на революционера Кирил Пърличев и прадядо на писателя Кирил Пърличев.

Творчество[редактиране | edit source]

„Сердарят“, 1860
Пърличев на стари години.

С първите си поетически опити — „Сердарят“ и „Скендер бей“ Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“ (около 1870).

Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и други, на дописки във вестниците „Время“, „Македония“ (1866 – 1872), „Право“ (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува обява, че е подготвил за печат книжка под заглавие „Възпитание или 12 нравствени песни“. През 1884 година пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и да е остро критикуван от автори като Христо Ботев и Нешо Бончев.[7]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Епитафия върху гроба на Пърличев.
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Матов, Димитър. Гр. С. Пърличев. Книжовно биографически чертици, сп. „Български преглед“, кн. 4-5, 1895 г.
  2. Кузман Шапкарев. Материали за възраждането на българщината в Македония от 1854 до 1884 г. Неиздадени записки и писма. София, 1984 г.
  3. а б Спространов, Евтим. По възраждането в град Охрид. Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, Софија, 1896.
  4. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2013
  5. Акад. Блаже Ристовски (редактор). „Македонска Енциклопедија”. Македонска Академија на Науките и Уметностите, Скопjе, 2009.
  6. а б в Гр. С. Пърличев. Автобиография. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 11, 1894 г.
  7. а б Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 257-258.
  8. в. „Время“ г. II, бр. 1-3, август 1866 г., Цариград
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.558.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.