Гризачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гризачи
Baby squirrel in tree 2.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
Научно наименование
Уикивидове Rodentia
Bowdich, 1821
Разпространение
Rodent range.png
Ареал на разпространение на гризачите
Семейства

Вижте текста.

Обхват на вкаменелости
шеландий – настояще, 61.7–0 Ma

Гризачи (Rodentia) е най-многобройният разред в класа Бозайници. Това, което отличава гризачите от останалите бозайници е наличието на силно развити зъби-резци, които нарастват постоянно. Именно постоянния растеж на резците налага необходимост от постоянно износване чрез гризане. Според различни специалисти, разреда наброява над 2 000 вида, което е над 1/3 от общия брой на всички видове бозайници. Гризачите се срещат на всички континенти с изключение на Антарктика. По известните представители на разреда включват мишките, плъховете, катериците, морски свинчета, бобри, хамстери и бодливи свинчета. Някой от видовете се считат за вредители, тъй като се хранят с важни земеделски култури [1] и са преносители на редица заболявания [2].

Видово многообразие[редактиране | edit source]

Като брой представители, но не задължително и като брой индивиди, гризачите представляват най-големия разред бозайници. Описани са над 2 277 отделни вида [3] или около 40% от всички бозайници [4] и нови видове се откриват и днес. Сред факторите за многообразието на гризачите са малкият размер, късия жизнен цикъл и способността да намират храна сред разнообразни източници. Това е способствало до появата на разнообразни поведенчески и морфологични приспособления за живот. Освен наземни видове се срещат и такива водещи живот в подземни ходове, други са дървесни като дори са развили приспособления за планиране. Много видове са пригодени към воден начин на живот, а други към сурови пустинни условия.

Разпространение[редактиране | edit source]

Гризачите са широко разпространени на всички континенти, както и на повечето острови. Те са единственият разред плацентни, освен прилепите, които са достигнали Австралия без помощта на човека. Живеят навсякъде освен в океана и в Антарктика. Преди интродуцирането им от хора гризачи не са се срещали и в Нова Зеландия и изолирани острови.

Катерица (Sciurus vulgaris)

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Повечето гризачи са дребни като Африканската мишка пигмей (Mus minutoides), дълга само 6 cm и с тегло 7 g. Най-голяма сред съвременните видове е капибарата (Hydrochoerus hydrochaeris), която може да достигне 45 kg, а за изчезналия вид фоберомис (Phoberomys pattersoni) се смята, че е тежал около 700 kg. Характерен белег за гризачите са резците, които са силно развити, издадени напред и растат непрекъснато. Те трябва да бъдат изпилявани, което представителите на разреда правят, гризейки различни по-твърди храни и материали, откъдето идва и името им.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Плашливи и потайни животни, много от видовете водят нощен начин на живот. Някои гризачи, като домашните мишки (Mus) и плъховете (Rattus) са неизменен спътник на човека навсякъде по света. Повечето видове са растителноядни, но има всеядни и насекомоядни.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гризачите носят малките сравнително кратко време, те се раждат голи, слепи и безпомощни и майката ги храни с мляко, подобно на другите бозайници. Малките се развиват изключително бързо и половата им зрялост настъпва доста рано.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Много гризачи, например мишките и плъховете са смятани за вредители, унищожаващи зърнените култури, разнасящи различни заразни болести и унищожаващи други дребни видове птици и бозайници. Други видове, като хамстерите и чинчилата са се превърнали в домашни любимци или са отглеждани заради кожата.

Еволюция[редактиране | edit source]

Masillamys sp. фосил от меселското находище, Германия

Фосилните записи за гризачоподобни бозайници започва скоро след масовото изчезване на динозаврите преди 65 милиона години, в ранния Палеоцен. Все пак има данни предполагащи, че съвременните гризачи (членове на разред Rodentia) вече са се появили през късна креда, но определянето чрез молекулна дивергенция подкрепя тезата базирана на фосилния запис.[5][6] Към края на еоцен се появяват и родствени на бобъра, съсела, катерицата както и на други групи. Те произхождат от Лавразия, суперконтинет съставен от днешните Северна Америка, Европа и Азия. Някои видове колонизирали Африка, дават началото на ранния инфраразред Hystricognathi. От Африка хистрикогнатите се разселват в Южна Америка, които остава изолиран по време на олигоцен и миоцен. През миоцен, Африка се сблъсква с Азия като позволява гризачи като бодливо свинче да заселят Евразия. През плеоцена, фосили на гризачи се появяват и в Австралия. Въпреки че двуутробните са господстващите бозайници на континента, гризачите съставляват почти 25% от животинските видове (немалка част от тях са донесени от човека). По същото време америките се свързват посредством Панамския провлак като някои гризачи участват в така наречения Голям американски обмен на видове. В резултат представители на подсемейство Sigmodontinae настъпват на юг, а тези от Caviomorpha на север.

Праисторически представители на гризачите
Castoroides, гигантски бобър
Ceratogaulus, рогат гофер
Spelaeomys, голям по размери гризач от остров Флорез
Heptaxodontidae, Гигантски хутии, група гризачи от Карибите
Ischyromys, примитивен катерициподобен гризач
Leithia, гигантски съсел
Neochoerus pinckneyi, голяма северноамериканска капибара тежаща 100 kg
Josephoartigasia monesi, най-големия известен гризач, теглото му се оценява на над 1000 kg
Phoberomys pattersoni, втория по големина известен гризач 700 kg
Telicomys, гигантски южноамерикански гризач

Семейства[редактиране | edit source]

Разпределение на съвременните видове гризачи (2277 вида) по семейства. По Willson и Reeder 2005 г.
  • Подразред Anomaluromorpha (Bugge, 1974)
    • Семейство Anomaluridae (Gervais, 1849) Шипоопашати
    • Семейство Pedetidae (Gray, 1825) Дългокраки
  • Подразред Castorimorpha - Боброобразни
    • Надсемейство Castoroidea - Бобровидни
      • Семейство Castoridae (Hemprich, 1820) — Боброви
    • Надсемейство Geomyoidea
      • Семейство Geomyidae (Bonaparte, 1845) — Гоферови
      • Семейство Heteromyidae (Gray, 1868) — Хетеромииди, Кенгурови мишки
  • Подразред Hystricomorpha
    • Семейство Diatomyidae
    • Инфраразред Ctenodactylomorphi
      • Семейство Ctenodactylidae (Gervais, 1853) — Гребенопръсти
    • Инфраразред Hystricognathi
      • Семейство Bathyergidae (Waterhouse, 1841)
      • Семейство Hystricidae (G. Fischer, 1817) Бодливи свинчета
      • Семейство Petromuridae (Tullberg, 1899) Скални плъхове
      • Семейство Thryonomyidae (Pocock, 1922) Тръстикови плъхове
      • Парвразред Caviomorpha
        • Семейство Abrocomidae (Miller and Gidley, 1918) Чинчилови плъхове
        • Семейство Capromyidae (Smith, 1842) Хутиеви
        • Семейство Caviidae (Gray, 1821) Свинчета
        • Семейство Chinchillidae (Bennett, 1833) Чинчилови
        • Семейство Ctenomyidae - Туко-туко
        • Семейство Cuniculidae (Miller & Gidley 1918) Пакови
        • Семейство Dasyproctidae (Gray, 1821) Агутови
        • Семейство Dinomyidae (Troschel, 1874) Пакаранови
        • Семейство Echimyidae (Gray, 1825) Бодливи плъхове, Бодливи мишки
        • Семейство Erethizontidae (Bonaparte, 1845) — Дървесни бодливи свинчета
        • Семейство Myocastoridae — Нутриеви
        • Семейство Octodontidae (Waterhouse, 1840) Дегу (Лъжливи плъхове, Осемзъби, Осмозъби)
  • Подразред Myomorpha (Brandt, 1855)
    • Надсемейство Dipodoidea
      • Семейство Dipodidae (G. Fischer, 1817) — Скачащи мишки (Тушканчици)
    • Надсемейство Muroidea
      • Семейство Calomyscidae — Мишеподобни хамстери
      • Семейство Cricetidae — Хомякови
      • Семейство Muridae (Illiger, 1815) — Мишкови (Същински мишки)
      • Семейство Nesomyidae
      • Семейство Platacanthomyidae - Бодливи сънливци
      • Семейство Spalacidae - Слепи кучета
  • Надразред Sciuromorpha (Brandt, 1855)
    • Семейство Aplodontiidae (Brandt, 1855) — Планински бобри (Аплодонтови)
    • Семейство †Mylagaulidae (Cope, 1881)
    • Семейство Gliridae (Muirhead in Brewster, 1819) — Сънливцови (Сънливци)
    • Семейство Sciuridae (Hemprich, 1820) — Катерицови

Гризачите в човешката култура[редактиране | edit source]

Много малко видове гризачи играят роля в човешката култура. Впечатляващо, обаче, е че те за разлика от репутацията си на вредители често имат положителни роли. Това вероятно, се дължи на тяхната адаптивност — често се описвани като умени и хитри, в противоборството им с по-големи, но често са по-глупави противници.

Мишките и плъховете със сигурност са най-често се изобразяваните гризачи. В китайската астрология родените под знака (鼠, шу) им хора, са смятани за агресивни, но също интелигентени и уверени. Дори в Индия, плъхове са символ на интелигентност и сила. Бог Ганеша често е изобразяван докато язди плъх или мишка. В западната култура са възприемани значително отрицателно. Те често се разглежда като вредители. Широко разпространеното отвращение или страх от плъхове се постига през произведенията Die Rättin от Гюнтер Грас през 1984 г. и от Джордж Оруел.

Въпреки това, на мишките често им се въплъщава "благ" нрав. Съответно, често се появяват положителни герои мишки, особено в детската литература и анимационни филми, като Мики Маус на Уолт Дисни. Вечната вражда между мишки и котки е вдъхновител на анимационни сериали, като Том и Джери или Спиди Гонзалес.

Някои представители на гризачите са станали пословични със свой качества като наприер, дългия сън зимата на мармоти и сънливци, „прибраността “на хамстера или пък инженерните постижения на бобрите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Meerburg BG, Singleton GR, Leirs H. The Year of the Rat ends: time to fight hunger!. // Pest Manag Sci 65 (4). 2009. DOI:10.1002/ps.1718. с. 351–2.
  2. Meerburg BG, Singleton GR, Kijlstra A. Rodent-borne diseases and their risks for public health. // Crit Rev Microbiol 35 (3). 2009. DOI:10.1080/10408410902989837. с. 221–70.
  3. Wilson, D. E. and D. M. Reeder, eds. 2005. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. Johns Hopkins University Press, Baltimore
  4. Myers, Phil. Rodentia. // Animal Diversity Web. University of Michigan Museum of Zoology, 2000. Посетен на 2006-05-25.
  5. Douzery, E.J.P., F. Delsuc, M.J. Stanhope, and D. Huchon. Local molecular clocks in three nuclear genes: divergence times for rodents and other mammals and incompatibility among fossil calibrations. // Journal of Molecular Evolution 57. 2003. DOI:10.1007/s00239-003-0028-x. с. S201.
  6. Horner, D.S., K. Lefkimmiatis, A. Reyes, C. Gissi, C. Saccone, and G. Pesole. Phylogenetic analyses of complete mitochondrial genome sequences suggest a basal divergence of the enigmatic rodent Anomalurus. // BMC Evolutionary Biology 7. 2007. DOI:10.1186/1471-2148-7-16. с. 16.