Грийнпийс
| Грийнпийс | |
 |
|
| Създаване | 1971 Ванкувър , Британска Колумбия , Канада |
|---|---|
| Спира да функционира | n/a |
| Тип | Неправителствена |
| Цел/фокус | Природозащитници , мир |
| Централен офис | Амстердам , Холандия |
| Локация | Международна |
| Основен орган | Assembly |
| Бюджет | 196,6 милиона евро |
| Доброволци | 2,86 милиона |
| Уебсайт | GreenPeace |
Грийнпийс (на английски: Greenpeace, в превод Зелен мир) е неправителствена екологична организация, с офиси в над четиридесет страни и с международен координационен орган, в Амстердам , Холандия . Членките на Грийнпийс имат за цел да гарантират способността на Земята да се грижи за живота в цялото му разнообразие и фокусира усилията си към въпроси като глобалното затопляне, обезлесяването , свръхулова , промишления китолов и анти-ядрените въпроси.
Грийнпийс използва преки действия , лобиране и изследвания, за да постигне целите си. Глобалната организация не приема финансова помощ от държавни организации и институции, политически партии и бизнес организации , за да осъществи своята дейност, а набира средства само от доброволни дарения. Счита се, че Грийнпийс има над 2,8 млн. дарители, индивидуални поддръжници и Фондация за безвъзмездни средства. "Грийнпийс" е едина от основателиките на Хартата на отчетността на Инго . Международната неправителствена организация възнамерява да насърчава отчетността и прозрачността на действията си.
Грийнпийс възниква като движение за мир и анти-ядрени протести във Ванкувър , Британска Колумбия , в началото на 1970. На 15 септември 1971 г. новосъздаденият комитет "Не правете вълни" изпраща чартърен кораб - Филис Кормак , преименуван на "Грийнпийс" за протеста, от Ванкувър, за да се противопостави на тестването от САЩ на ядрени устройства в Амчитка , Аляска . Комитетът „Не правете вълни“ впоследствие приема името "Грийнпийс".
След няколко години, Грийнпийс се разпространява в няколко страни и започва кампания по други въпроси, свързани с околната среда, като например търговския китолов и токсични отпадъци . В края на 1970, различни регионални групи на Грийнпийс формират „ Грийнпийс Интернешънал“, за да контролират изпълнението на целите и дейността на регионалните организации в световен мащаб. Грийнпийс получава вниманието на международната общност през 1980 г., когато френското разузнаване бомбардира - Рейнбоу Уориър - един от най-известните кораби, управлявани от Грийнпийс. През следващите години Грийнпийс се превръща в една от най-големите природозащитни организации в света.
Съдържание |
История[редактиране]
Произход[редактиране]
В края на 1960, САЩ имат планове за подземен ядрен опит на оръжие в тектонично нестабилен остров на Амчитка в Аляска . Заради земетресението от 1964 в Аляска , плановете повдигат някои притеснения за теста - задействат земетресения и причиняват цунами . Анти-ядрени активисти протестират срещу теста на границата на САЩ и Канада с лозунги "Да не правим вълни". Но протестите не спират САЩ от детониране на бомбата.
Въпреки че нито земетресение, нито цунами последват теста, опозицията се разраства, защото САЩ обявява, че ще взривяват бомба пет пъти по-мощена от първata. Сред противниците са били Джим Боулън , ветеран, който е служи на американския флот и Ървинг и Дороти Стоун. Като членове на Sierra Club Канада , те са били разочаровани от липсата на действия от организацията. От Ървинг Стоун, Джим Боулън научава за формата на пасивна съпротива , "bare witness", където срещу нежелателена дейност се протестира просто чрез присъствие. Мари, съпругата на Джим Боулън, решава да отплава за Амчитка, вдъхновена от анти-ядрените пътувания на Алберт Бигълоу през 1958 г. Идеята в крайна сметка стига до пресата и бива свързана с Клуб Сиера. Клуб Сиера не харесва тази връзка и през 1970 г. комитета „ Не правяте вълни“ e създаден за протеста. Ранните срещи са проведени в Шонеси в дома на Роберт и Боби Хънтар. Впоследствие дома Стоу на Кортни Св. 2775 се превъръща в централният офис. Първият офис е открит задкулисно, на Cypress и Bwy SE ъгъл в Kitsilano, (Ванкувър), преди да се премести на Запада 4-та в Мейпъл.
Има спор кои са действителните основатели на комитетът „ Не правете вълни“. Изследователката Ванеса Тимер описва първите членове като " групата на слабо организирани протестиращи". Според текущата уеб страница на "Грийнпийс" , учредителите са Дороти и Ървинг Стоун, Мари и Джим Боулън, Бен и Дороти Меткалф, и Робърт Хънтър. Книгата "Грийнпийс – Историята“ гласи, че учредителите са Ървинг Стоун, Джим Боулън и Пол Cote, студент по право и мирен активист. Интервю с Дороти Стоу, Дороти Меткалф, Джим Боулън и Робърт Хънтър идентифицира основателите като Пол Коте, Ървинг и Дороти Стоун и Джим и Мари Боулън. Пол Уотсън , който също участвал в анти-ядрени протести, твърди, че той също е един от основателите. Друг ранен член, Патрик Мур също така е заявява, че е един от основателите. Грийнпийс описва Мур като един от основателите и първите членове на комитетът "Не правяте вълни“, но по-късно заявява, че, въпреки че Мур е начален член, той не е основател. Според собственото писмо на Мур, той кандидатства към вече съществуващата организация през март 1971 година.
Ървинг Стоун e организатор на благотворителния концерт (подкрепен от Джоан Бaeз ), проведен на 16 октомври 1970 г. в Тихия Колизеум във Ванкувър. Концертът е създаден за финансова основа на първата кампания на "Грийнпийс". "Амчитка, 1970 концерт", който стартира през ноември 2009 г. е публикуван от "Грийнпийс" на CD и също е на разположение като mp3 изтегляне чрез интернет страницата на концерта Амчитка. Използвайки средствата, събрани с концерта, комитетът „ Не правяте вълни “ наема кораб, собственост на Филис Кормак и отплава от Джон Кормак. Корабът е преименуван на "Грийнпийс" за протеста, след термин, използван от активиста Бил Дарнел.
През есента на 1971 г. корабът Увереност, плаващ към Амчитка е изправен пред американската брегова охрана, която принуждава активистите да се върнат назад. Заради това и все по-лошото време екипажът решава да се върне в Канада, само за да разбере,че новината за тяхното пътуване е генерирала симпатия за протеста им. След това Грийнпийс се опитват да се движат с други плавателни съдове, докато САЩ детонира бомбата. Ядреният тест бил критикуван и САЩ решават да не продължават с техните планове на Амчитка.
През 1972 г. комитетът „Не правете вълни“ променя официалното си име на Грийнпийс. Въпреки че организацията е основана под друго име през 1970 г. и официално е наречена "Грийнпийс" през 1972 г., раждането на самата организация датира от първият протест от 1971 г. Грийнпийс също така посочва, че "не е имала само един основател, и името, идеята, духът, тактиката, и интернационализма на организацията имат отделна приемственост"
Както Рекс Уелер пише в неговата хронология, Грийнпийс , през 1969 г. "тихия дом на Кортни Стриит скоро ще се превърне в център на монументалното, глобално значение". Някои от първите срещи на Грийнпийс са проведени там, и той служи като първият офис на фондация Грийнпийс.
Първоначалният офис, в дома на Стоу, (и след първия концерт за набиране на средства) се премества в други частни домове, преди да се установи, през есента на 1974 г., в малък офис, споделен с SPEC група наоколната среда, към 2007 . 4-то Авеню, на Мейпъл Стриит, срещу кварталната кръчма Бимини. Адресът на тази служба се променя на 2009 . 4-то Авеню. Сградата все още съществува, и офиса е нагоре по стълбите - "2009" врата.
Първи кампании след Амчитка[редактиране]
След като ядрените тестове в Амчитка приключват, Гриинпиис измества фокуса си върху френските ядрени опити в Моруроа Атол във Френска Полинезия. Младата организация има нужда от помощ за организирането на протести и Дейвид Мактагърд – бивш бизнесмен, живеещ в Нова Зенландия, се свързва с тях. През 1972г. 12,5 м. яхта Вега, притежавана от него, бива прекръстена на Гриинпиис III и отплава на анти-ядрен протест към Моруроа в опит да прекъсне френските ярени тестове. Пътуването е спонсорирано и организирано от новозенландския клон на Кампанията за ядрено oбезоръжаване. Френският флот се опитва да спре протеста по няколко начина включително и чрез покушения над Дейвид Мактагърд. Предпола се че Мактагърд е пребит до толкова, че загубва зрението на едно от очите си. За щастие един от членовете на екипажа заснема инцидента и му дава публичност. Поради това Франция обявява, че ще спре атмосферните ядрени тестове.
В средата на 70-те някой от членовете на Гриинпиис зпочват индивидуална кампания -проектът Ахаб срещу комерсиалния лов на китове, тъй като Арвинг Стоул е против Гриинпиис да се фокусира върху друго освен борбата срещу ядрените опити.След като той умира през 1975г. Филис Кормак заминава от Ванкувар за да се срещне със съветските ловци на китове край бреговете на Калифорния. Активистите от Гриинпиис прекъсват ловът като застават между харпуните и китовете. Кадри от протеста обикалят целият свят. По късно през 70-те организацията разширява фокуса си като включва токсичните отпадъци и комерсиалният лов на тюлени.
Организационно развитие[редактиране]
Етапи на развитието на организацията[редактиране]
Грийпийс еволюира от група канадци протестиращи в лодка до по-малко консервативна група природозащитници с афинитет към контракултурата и хипи движенията от 1960 и 1970. Социалния и културния фон допринесли за съдаването на Грийнпийс предизвикват развитието на нови кодекси на социално, екологично и политическо поведение. Историкът Франк Зелко коментира, че „за разлика от „Приятели на Земята” например, която се създава като готова идея на Дейвид Брауер, „Грийнпийс” се развива по-еволюционен начин.” В средата на 70-те независими групи използващи името „Грийнпийс” започнали да се появяват навсякъде по света. През 1977 г.има между 15 и 20 групи „Грийнпийс” в световен мащаб. В същото време канадския офис на Грийнпийс бил в тежки дългове. Възникнали спорове между офисите по отношение набирането на средства и организационното ръководство. Така глобалното движение се разделя, като в Северна Америка офисите са склонни да са под ръководството на офиса във Ванкувър и неговия президент Патрик Мур.
След инцидентите в Моруроа, Дейвид МакТагърт се мести във Франция за битка в съда с френската държава. Той спомага за развитието на сътрудничеството между европейските групи на Грийпийс. Дейвид МакТагърт съветва канадската "Грийнпийс" да приме нова структура, която ще обедини разпръснатите офиси на Грийнпийс под егидата на една глобална организация. Европейският Грийнпийс плаща канадския дълг на тамошната организация и така на 14 октомври 1979 година се създава „Грийпийс Интернешънъл”. Съгласно новата струкутра, местните офиси имат за задължение да дарят процент от доходите си на международната организация. Някои групи като „Лондон Грийнпийс” (разпада се през 2001 г.) и базираната в САЩ Грийнпийс (все още функционира) обаче остават независими от Greenpeace International.
Структура[редактиране]
Грийнпийс е световна екологична организация, обединена в Greenpeace International с главна квартира в Амстердам и 27 национални и регионални офиси в 41 държави на света.
Националните и регионалните офиси има широка автономия при решенията си да се включат в глобалните кампании на организацията и да вложат регионален контекст на участието си. Те организират на насърчават групи от доброволци и дарители за подпомагане на инициативите на Грийнпийс като цяло, или в регионален план.
Към месец март 2007 г. Грийнпийс има следните национални и регионални офиси:
- Национални офиси: Аржентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Люксембург, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Русия, САЩ, Франция, Чехия, Чили, Швейцария, Япония;
- Регионални офиси:
- Грийнпийс Австралия и Тихи океан: Австралия, Папуа Нова Гвинея, Соломонови острови, Фиджи;
- Грийнпийс Нордик: Дания, Норвегия, Швеция, Финландия;
- Грийнпийс Централна и Източна Европа: Австрия, Босна и Херцеговина, България, Полша, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Черна гора (заб: Грийнпийс няма постоянни представители в балканските страни);
- Грийнпийс Средиземноморие: Израел, Кипър, Ливан, Малта, Тунис, Турция;
- Грийнпийс Югоизточна Азия: Филипини, Индонезия, Тайланд;
Приоритети на Грийнпийс[редактиране]
На официалният си сайт, "Грийпийс" определя за свои мисии следните: Грийнпийс е независима глобална кампаниина организация, която работи в насока да промени схващания и отношения, да предпазва и съхранява природата и да насърчава мира чрез: -Катализиране на енергиина революция, за да се отговори на заплаха номер едно пред нашата планета: изменението на климата. -Защитаване на нашите океани чрез борба срещу бракониерите и разрушителния риболов, както и създаване на глобална мрежа от морски резервати. -Защита на оставащите вековни гори в световен мащаб, които зависят от влиянието на на много животни, растения и хора. -Работа в насока разоръжаване и постигане на мир чрез намаляване на зависимостта от ограничени ресурси и призив за премахване на всички ядрени оръжия. -Създаване на бъдеще свободно от токсични вещества, с по-безопасни алтернативи на опасни химикали в продуктите и производството днес. -Водене на кампания за устойчиво земеделие, чрез насърчаване на социално и екологично отговорни земеделски практики.
Климат и енергия[редактиране]
„Грийнпийс” е една от първите организации, която формулира сценарии за устойчиво развитие за смекчаване на последиците от изменението на климата, което се случва през 1993 г. Според социолозите Марк Мормонт и Кристин Дасной, „Грийнпийс” изиграва значителна роля за повишаването на обществената осведоменост на темата за глобалното затопляне през 90-те. Организацията също така се фокусира върху CFC (хлорофлуорокарбони- фреони, които са изключително разрушителни за озоновия слой), които имат ефект върху глобалното затопляне. „Грийнпийс” е един от водещите участници, които пропагандират ранната фаза на озоноразрушаващите вещества в Монреалския протокол. В началото на 90-те , „Грийпийс” разбработва хладилник по нова технология изключваща наличието на CFC. Марката хладилници е наречена „Грийнфрийз” и е пусната за масово производство.Програмата за околна среда на ООН награждава „Грийнпийс” за „дължимите заслуги за защита на озоновия слой на Земята” през 1997 година. През 2007 година една трета от общото производство на хладилници в света са правят на основа на “Грийнфрийз” технологията. Има над 200 милиона единици в употреба. В момента „Грийнпийс” смята, че глобалното затопляне е най-големия проблем пред околоната среда на Земята. „Грийнпийс” твърдят, че глобалните емисии на парникови газове ще достигнат своя пик през 2015 година и че ще трябва да бъдат намалени колкото е възможно повече до 2050 година. За да се постигне това, „Грийнпийс” призовава индустриализираните страни да намалят своите емисии с най-малко 40% до 2020 г. (спрямо нивата през 1990 г.) също така да се осигури стабилно финансиране на развиващите се страни за изграждане на устойчив енергиен капаците, за да се адаптират към неизбежните последици от глобалното затопляне и да се спре обезлесяването до 2020 година. Заедно с EREC (Европейски съвет за възобновяема енергия), „Грийнпийс” формурлира глобален енергиен сценарии „Енергийна (Р)еволюция”, в който 80% от общата енергия в света се произвежда с възобновяемите енергийни източници и емисиите от енергийния сектор са намалели с над 80% до 2050 година. Използвайки преки действия, „Грийнпийс” протестират няколко пъти срещу въглищата, окупирайки въглищни електроцентрали и блокирайки пратки на въглища и минни операции в места като Нова Зеландия, Свалбард, Австралия и Обединеното кралство. „Грийнпийс” критикуват още извличането на петрол от петролни пясъци. Те саботират работния процес в Атанабаска, Канада.
В България активисти на "Грийнпийс" се обявяват против ядрената енергетика в навечерието на първият референдум в историята на Република България след промените през 1989 година. На 27 - ми януари 2013 година се провежда референдум с въпрос "Да се развива ли ядрената енергетика на Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала". До искането за провеждане на референдум се стигна след като през месец март 2012 година мнозинството на ГЕРБ в парламента прие решение за прекратяване на строежа на АЕЦ „Белене", а в отговор от БСП започнаха подписка за свикване на допитване за изграждане на атомната централа. За да изразят ясно позицията си относно референдума редица активисти на организацията "Грийнпийс" - България, обикалят градовете в цялата страна с антиядрени послания. "Грийнпийс" призовава гражданите в България: "Информирай себе си! Информирай приятелите си! Гласувай с НЕ на 27-ми януари!", активистите издигат лозунгите, че "Ядрената енергия е опасна, скъпа и корумпирана" и "Избери алтернативите, гласувай с НЕ!". "Грийнпийс" - България, организира и антиядрено училище за депутатите пред сградата на Народното събрание, като им предлага различна информация за опасностите и заплахите от развитието на този тип енергетика. Въпреки антиядрените посланияна на "Грийнпийс", резултатите от референдума показват, че българите искат развитие на ядрената енергетика в страната си, тъй като с "Да" са гласували 60,603% от хората.
Делото „Kingsnorth”[редактиране]
През октомври 2007 г., шестима протестиращи от „Грийнпийс” са арестувани за влизане с взлом в електроцентралата Kingsnorth, катерейки се о 200 метров комин, изрисуване на името „Гордън” на комина и принявайки щети на стойност около £30,000. На последвалият процес срещу тях, те признават опита си да саботират станцията, но твърдят, че са законно обосновани, защото се опитвали да предотвратят промените в климата и предизвикването на по-голяма вреда в световен мащаб. Доказателства се чуват от екологичния съветник на Дейвид Камерън – Зак Голдсмит, също от учения Джеймс Хенсън и инуитски лидер от Гренландия. Те всички казват, че промяната в климата вече се отразява сериозно върху живота в целия свят. Шестимата активисти са оправдани. Това е първият случай, когато се използва подобен довод за предотвратяване на материални щети и се счита за „законно оправдание” в съда. Вестниците „Дейли телеграф” и „Гардиън” описват оправдателната присъда като смущение в правителството на Гордън Браун. През декември 2008 г. „Ню Йорк Таймс” посочи тази присъда като една от най-влиятелните идеи на годината.
„Да преминем отвъд нефта”[редактиране]
Като част от позицията си по темата за възобновяемата енергия, „Грийнпийс” стартира кампанията си „Да преминем отвъд нефта”. Тя е фокусирана върху забавянето и евентуално приключването на световното потребление на петрол; с активистки дейности насочени срещу компании, които целят добиването на нефт. Голяма част от дейностите на тази кампания са били съсредоточени върху добива на нефт в Арктика и районите, засегнати от бедствието Deepwater Horizon. Друг метод прилаган от „Грийнпийс” в тази кампания е оказването на политически натиск върху правителства, които позволяват проучванията за нефт на техните територии.
Ядрена енергия[редактиране]
„Грийнпийс” гледа на ядрената енергия като на относително малка индустрия с големи проблеми, като например потенциални щети на околната среда и рисковете от добива на уран, разпространението на ядрени оръжия, както и проблемите с ядрените отпадъци. Организацията твърди, че потенциала на ядрената мощ за намаляване на глобалното затопляне е пределен. „Грийнпийс” разглежда строителството на АЕЦ Олкилуото във Финландия като пример за проблемите на изграждането на нова ядрена мощност.
Анти-ядрена реклама
През 1994 г., „Грийнпийс” публикуват анти-ядрена реклама във вестник, която включва твърдението, че ядрените съоръжения Sellafield ще убият 2000 души през следващите 10 години. Също така в рекламата има снимка на дете, посочено че е заболяло от хидроцефалия заради изпробването на ядрени оръжия в Казахстан. Това води до спирането на рекламата. „Грийнпийс” се защитава като посочва казахски доктор, който твърди, че детето е в такова състояние именно заради атомните тестове. ООН изчислява, че атомните тестове в Казахстан водят до заболяването на около 100 000 души от цели три поколения.
Горска кампания[редактиране]
„Грийнпийс” се стреми да опазва непокътнати първичните гори от обезлесяване. Компанията обвинява няколко компании като Unilever, Nike и McDonald’s свързвайки ги с изсичането на тропически гори, което довежда до промяна в политиките на горепосочените. "Грийнпийс" заедно с други екологични неправителствени организации провеждат кампания целяща ЕС да забрани вноса на нелегално добит дървен материал.
„Двойката от Токио”[редактиране]
През 2008 г., двама активисти на „Грийнпийс” лобиращи против китолова, Юничи Сато и Тору Сузуки открадват съд с китово месо от пратка към префектура Аомори, Япония. Мотивите им не лежат на много силна обосновка и те биват арестувани. По-късно ги съда в Аомори ги осъжда за нахлуване в чужда собственост и кражба.
ГМО[редактиране]
Грийнпийс подкрепя гладуващите страни за отказа им от генно-модифицирани храни (ГМО). Според ГП тази практика може да стимулира развиващите се икономики и да направи храните по-сигурни , добавяйки, че ако африканците наистина нямат друга алтернатива, въпросната храна трябва да бъде преработена, за да може да се отглежда. Това условие предразполага съседните на Зимбабве страни- Замбия и Малави да приемат практиката по отношение на ГМО. След като Замбия забранява всички помощи съдъращи ГМО, бившият министър на земеделието в стрната отправя критики: как различните НПО, които са се изказали одобрително относно действията на правителството, ще излязат с чиста съвест след приемането на промените. Загрижени относно решението на Замбия от Грийнпийс обявяват, че ако няма предложени помощи освен ГМО, то помощ, съдържаща ГМО не трябва да бъде отказвана от страната. Но правителството на Замбия взема окочателно решение да откаже ГМО храните и така, както много други правителства решава да не слуша съветите на ГП.
Грийнпийс за Златния Ориз[редактиране]
Грийнпийс се противопостая на планираното използане на „Златен ориз”, разновидност на сорта Oryza sativa rice, произвеждан чрез генна модификация за да биосинтезира бета-каротин, чрез който се синтезира витамин А в ядивните части на растението. Според Грийпийс „Златния ориз” не успява да се справи в борбата с недохранването в продължение на 10 години- период, в който много други алтернативни методи успяват да го сторят. Алтернативата на Грийнпийс е да се ограничи отглеждането на единични култури като „Златен ориз” и да се насърчи производството на храни, естествено богати на хранителни вещества (съдържащи друг вид хранителни съставки, различни от тези в „Златния ориз”, като добавка на бета-каротина). Грийнпийс твърди, че ресурсите трябва да бъдат използвани в такава насока, която дава резултат и помага в справянето с глада и недохранването.
Подновяването на тези опасения съвпада, с публикуваната в сп. „Нейчър” статия, за разновидност на „Златния ориз”, съдържаща по-високи нива на бета-каротин. Този „Златен Ориз 2” - произведен и патентован от “Syngenta”, предизвиква организацията да поднови твърдението си, че проекта се движи с мотива за печелене на пари. Д-р Пракаш, председател на Центъра за изследване на растителни биотехнологии в университета Тускаджи и президент на AgBioWorld Foundation, изразява мнение и осъжда критиките, че биотехнологиите, че се развиват само и единствено с цел печалба, която се преследва в западните страни и е без ползи за потребителите. Златния Ориз доказва, че критиците грешат и за това те се опитват по всякакъв начин да злепоставят проекта.
Токсини[редактиране]
През юли 2011г. Излиза така наречения Dirty Laundry доклад, (докладът „Мръсно Пране”), оличавайки едни от най-големите производители на спортна екипировка в това, че изхвърлят токсични отпадъци в някои китайски реки. Доклада ни насочва към проблема със замърсяването на водите, в следствие на изхвърляне на токсични отпадъци от текстилната промишленост в страните. Разследванията насочват към отпадъчните води, отделени от две съоръжения в Китай- едното, принадлежащо на Youngor Group, разположено на делтата на река Яндзъ и другото, част от Well Dyeing Factory Ltd. , намиращо се на притока на Перлената река. Научен анализ от пробите, взети от двете съоръжения, разкрива наличността на опасни и устойчиви токсични химикали отделяни във водите, включително алкилфеноли, перфлуорирани съединения и пр. Докладът твърди, че организациите, стоящи зад тези фабрики имат бизнес отношения и по всяка вероятност обслужват световни гиганти в текстилния бизнес като Адидас, Найки, Пума, Конверс и др.
Структура на организацията[редактиране]
Управление[редактиране]
Състои се от Грийнпийс Интърнешънъл (ГПИ), базиран в Амстердам, Холандия и 28 регионални офиса, работещи в 45 страни по света. Регионалните офиси, работят сравнително самостоятелно, а ГПИ има по-скоро надзорна функция. Изпълнителния директор на организацията се избира от борда на директорите на ГПИ. Сегашният директор на ГПИ е Куми Найдо, а председател на Управителния съвет е Лалита Рамадас. "Грийнпийс" има персонал от 2400 души и 15,000 доброволци в световен мащаб. Всяко регионално бюро има регионален изпълнителен директор, избиран от регионалния борд на директорите. Регионалните управления избират довереник/пратеник, които да участва в годишните събрания на ГПИ, на които се назначават нови и се отстраняват стари членове на борда на директорите на ГПИ. Друга основна цел на ежегодните срежи на върха е да се изградят цели и насоки на работа, стратегии, съобразени с докладите, които регионалните представители носят, както и докладите на членовете на борда на директорите на ГПИ.
Финансиране[редактиране]
Финансирането на ГП се осъществява от индивидуални поддръжници и организации. ГП изкарва на показ всички получени дарения за да доказва, че не получава нежелана помощ, евентуално свързана с нечии интереси. Организацията не приема дарения от правителства, правителствени организации, партии и корпорации, за да избегне евентуален натиск или негативно влияние от тяхна страна. Дарения от фондации, финансирани от правителства, партии и други от горепосочените се отхвърлят по същата причина. Дарения от фондации, чиито цели противоречат на целите на ГП или целят да ограничат независимостта на организацията също биват отказвани. В средата на деведестте години интересът и поддръжниците на организацията намаляват и това принуждава ГП да търси нови методи на финансиране. Един от тези методи е набиране на средства лице в лице- активисти по набиране на средства се срещат с хора на публични места, като се опитват да ги убедят всеки индивидуално да дарява някакви средства ежемесчно или ежегодно. През 2008г по-голямата част от приходите- 202.5 милоина евро са били дарени от около 2,6 милиона редовни поддръжници, главно в Европа.
Корабите[редактиране]
Откакто е създадена организацията Грийнпийс, плавателните кораби играят важна роля в кампаниите и.
Rainbow Warrior.[редактиране]
През 1978г. се появява Рейнбоу Уориър, 40-метров бивш риболовен кораб, кръстен на герой от легендата за Крий, която вдъховила един от първите активисти - Робър Хънтър на неговото първо пътешествие към Амчитка. Основни постижения и цели на проекта Рейбоу Уориър са в областта на радиоактивните и токсични отпадъци в световния океан, борбата с китоловния бизнес и други основни приоритети в областта на опазване на околната среда и поддържане на биологичното равновесие. Също така борбата с ядрени опити в някои области на световния океан. Чрез този проект са регистрирани редица нарушения, последвани от санкции и компенсации. През 1989г по вода тръгва Рейнобоу Уориър 2, като той става известен с това, че поврежда част от рифа Тубатаха и по този начин ГП отнася глоба.
Критики към Грийнпийс[редактиране]
Един от ранните активисти на организацията- канадския еколог Патрик Мур, напуска ГП, тъй като той не подкрепя становището на организацията за неизползването на хлор в питейната вода. Той твърди, че ГП се ръководи от политиката а не от науката и че бившите му колеги в борда на директорите нямат дори формално научно образование. В отговор, Брус Кокс – директор на ГП за Канада, заявява, че организацията никога не искала тотално спиране на използване на хлор в питейната вода или във фармацевтичния бизнес, добавяйки че Мур не е наясно с проблематиката на въпроса и използва науката като параван за своето оттегляне. Пол Уотсън, един от ранните членове на организацията, заявява, че Мур използва статута си на съосновател на ГП за да придаде важност и достоверност на своите твърдения. Той обявава, че също е съосновател на организацията и че познава Мур от 35 години, допълвайки, че неговите твърдения всъщност нямат никакви основания. Френски журналист, с псевдонима Оливие Вермон пише в своята книга „Скритото лице на Грийнпийс”, че е работил в регионалното бюро на организацията във Франция като секретар. Според неговите думи той е открил и продължава да открива несъотвествия и недоразумения между ГПИ и регионалните бюра. Той открива информация, че повече от полвината приходи от 180 милиона евро са били използвани за заплати и разходи в различни структури на организацията. Вермон обвинява ГП в това, че е сключил тайни споразумения с големи корпорации, замърсяващи околната среда, с цел на да не бъде сринат техния имидж по света. Списанието за защита на животните Animal People твърди през 1997г. ГП Франция съдят Вермон и неговия издател, за клевета и недоказани твърдения, оронващи престижа и имиджа на организацията. Статия в сп. Cosmos на журналиста Уилсън Да Силва отбелязва противоречивата политика на организацията в сферата на ГМО и заявява, че ГП е загубила своя път и истински цели и извършва своите дейности с цел публичност, а не в името на науката.
Източници[редактиране]
http://en.wikipedia.org/wiki/Greenpeace
