Гримоалд I (Беневенто)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гримоалд.

Гримоалд, Гримоалд I (Grimuald, Grimoaldo; * май 600 в Цивидале; + ок. 671, погребан в С. Амрогио, Павия ) е херцог на Херцогство Беневенто ( 647- 662), крал на лангобардите и крал на Италия от 662 до 671 г.

Той е най-младият син на Гизулф II херцог на Фриули и Ромилда (Рамхилда), вероятно дъщеря на херцог Гарибалд I на Бавария.

През 610 г. той е пленен от аварите във Фриули, бяга с брат си Радуалд с кораб през 625 г. в Беневенто. Другите му братя Тасо и Како са подмамени от Екзарха и убити в Опитергпиум. През 626 г. с брат му Радуалд са изгонени от чичо им от Фриули, 633 г. са осиновени в Беневенто. През 641 г. братята стават регенти на болния им осиновен-брат херцог Айо I, през 647 г. Гримоалд го следва като херцог. При коронуването изглежда се жени за благородното момиче Ита, военнопленничка. Жени се след това за сестра на крал Годеперт, който го вика на помощ през 661 г. Възползва се от караниците на братята, негови зетове, водещи междубратски войни Годеперт и Перктарит, предава властта на сина си Ромуалд и 662 г. заминава за Лангобардия. Убива с нож Годеперт в Павия, докато Перктарит (брат на Годеперт и съ-крал) бяга при българите, после при аварите.

Жени се за дъщерята на краля на лангобардите Ариперт I Теодората (Теодота), става така династичично легитимен и Народното събрание избира Гримоалд за крал през 662 г.. Перктарит се връща обратно, получава голяма къща, но е опасен за трона, пак бяга, но при франките.

Неговата силна, чрез законови активности, отлична власт се вижда и от военните успехи против франките, които побеждава през 663 г. при Асти и против император Констанс II, на когото пречи в обратното завоюване на южна Италия. Когато се бие на север, император Констанс II дебаркира в Таранто и за кратко време превзема повечето градове в южноиталианското херцогство и затваря пръстена около Беневенто.

Когато Гримоалд I пристига, императорът се оттегля в Неапол. Гримоалд разбива изпратената срещу Беневенто армия от 20.000 мъже под ръководството на Фелдхер Сабурус (Saburus), унищожително. През 663 г. побеждава франките в битката до Рикволи, стои непрекъснато срещу Византия – Източен Рим. Император Констанс II е от 663 г. в Сиракуза (Syrakus), за да спре нападащите лангобарди, което почти не му се удава. Гримоалд I печели обратно Бриндизи и Ортарнто и отблъска многократно още франки и авари. Печели обратно също Фриули, увеличава царството си през Алпите, завоюва северен Тирол, южна Швейцария. Завоюва големи части от Апулия и Калабрия, заселва български племенни части в южна Италия.

Когато Гримоалд умира през 671 г. последствие пускане на венозна кръв e описан като възрастен, грамаден мъж с гола глава и гъста брада, оставя едно царство, без Екзархата, Рим и Неапол, обхващащо почти цяла Италия.

След време го наследява синът му Гарибалд, но след три месеца Перктарит успява да вземе отново трона.

Семейство[редактиране | edit source]

  • 1. Ита, лангобардска благородничка (662 г.), вероятно Ута, дъщеря на Теодо I, херцог на Бавария и Глейзнод от Фриули
  • 2. Теодората (Теодота), дъщеря на лангобардския крал Ариперт I.

Синове:

Дъщери:

  • Гиза (от 1. брак), омъжена за Тразимунд I, херцог на Сполето
  • N.N. (от 2. брак)

Източници[редактиране | edit source]