Громшин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Громшин
България
Red pog.png
Громшин
Област Монтана
Red pog.png
Громшин
Общи данни
Население 793 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 17,426 km²
Надм. височина 124 m
Пощ. код 3444
Тел. код 09516
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 17943
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Бойчиновци
Светлин Сретениев
(РЗС)
Кметство
   - кмет
Громшин
Андрей Кръстев
(РЗС)

Громшѝн е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на левия бряг на река Огоста. От изток се намира с. Лехчево, от запад с. Кобиляк, север с. Мадан. На юг землището на селото граничи с Врачанска област. Землището на селото е подходящо за отглеждане на лозя, овощни култури и зърнени.

История[редактиране | edit source]

Името на селото идва от старата диалектична форма " громошин ". То произлиза от думите " гром "- гръм, трясък и " шина " - метален обръч. Това е свързано със съществувалите в селото многобройни коларо - железарски работилници.

В района на село Громшин е намерена лъка от тракийска гривна с 5 розетки. Това са фибули с характерен лък с петлистни розетки, известни като фибули тип " Букьовци ". Датирането им е към края на на V и началото на IV век пр. Н. е. Фибулите са художествено изработени големи игли а закопчаване на дрехи. Съхраняват се м историческия музей на гр. Монтана. В римски надпис намерен при с. Громшин, Монтана се определя като център с муниципално право, тоест право на град със значителна територия.

Най-ранни писмени сведения за селото са дадени в турски данъчни документи, съхранявани в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Турските описвачи през 1479 и 1485 г., описвайки ленните владения в санджака Никопол, дават сведение за селото и принадлежността му към Али, син на Ибрахим. В данъчните дефтери селото е изписано по начин както се произнася и до днес. [1]

Тимар на Али, син на Ибрахим. Преминал у него от Тимур, син на Тар паша. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат.
Село Громшин, спадащо към Ивраджа: домакинства-22, неженени - 2, приход -2821 акчета.

.......

В селото има паметник на загиналите във войните през 1912, 1913, 1915 - 1918 г.

Религии[редактиране | edit source]

В близост до селото е Градешкия манастир " Свети Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан ". Едно от преданията за манастира е свързано със село Громшин. Още по време на турско робство е съществувал стар манастир, разположен на страмния десен бряг на р. Огоста в местността " Кърнино ".Той се е намирал на около 1,500 метра от днешния манастир. И до днес мястото на този стария манастир се нарича " Пустия манастир ". Той е бил опожарен по време на кърджалийските нападения. И така преданието свързано с Громшин, е че брат и сетра от това село решават да възстановят опожарения манастир в местността " Кърнино " . Те прекарват там необходимите греди, камъни и шинди. Когато започват самия градеж над тях закръжал голям орел, който се спуснал и грабнал една от шиндите и полетял на юг. Орелът пуснал дъската на мястото на днешния манастир, хората го възприели като поличба и построили манастира там.

До с. Громшин има каменист склон с името Ръсевица. Според Анчо Калоянов това наименование има общо с етнографската група " Хърцои " и култа към бог Хърс от старобългарското езичество.

Днешният храм " Св. Възнесение " е започнат да се строи през 1925 г. от инициативен комитет, ръководен от свещеника Илия Петков Симеонов. Това става с дарения и доброволен труд на хората от селото. Храмът е завършен и осветен през 1927 г.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Народно Читалище "Светлина".

В библиотеката на селото има 9734 книги. В година идват към 130 читатели.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Близо до селото по поречието на р. Огоста се намира местността Кърнино.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Един от известните родове в с. Громшин е родът Беловарски, от който произхождат:

Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният "Гачковец" живял в селото е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко "Синия". Петър Гачков е известен със занаята си, а именно "шивачът" на село Громшин. Роден е на 14 Април 1922 г. Като млад чиракува в шивачница, а по-късно самият той усвоява занаята и става най-известният шивач на селото. Заради майсторлъка си, той става популярен в целия регион. Един от най-добрите футболисти във футболния отбор на селото. Известен е на местните футболни терени с прозвището "Гарвана". След исторически мач между отборите на с.Громшин и един от най-старите български отбори "Славия" на полувремето резултата е 3:0 в полза на с.Громшин. Мачът се играе на стадиона на село "Лехчево" и футболистите на ФК "Славия" не излизат за второто полувреме(това е малко известен факт, но се помни от малко останалите живи връстници и съселяни на Петър Гачков). Петър Гачков блести над останалите, което не остава незабелязано от треньорите на софийския "Славия". По-късно му е предложен договор (макар, че по онова време няма професионален футбол) да тренира и играе в гр.София за отбора на "Славия", но неговият баща Александър Гачков му забранява с цел да остане и се грижи за храната на семейството. Петър Гачков е последовател на "синия" отбор от столицата "Левски". Хобито му е риболовът. По-късно по време на Втората световна война, е назначен като "радист" в гр. София. След 3 години и половина служба и след приключване на войната, той се връща в с.Громшин. Целият му живот преминава в труд и грижи за семейството му. Изключителен човек с "благ" характер и много трудолюбив, той оставя ярка диря в спомените на хората от целия регион. След кратко боледуване, обаче, той почива на 27 Декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гробът му в с.Громшин. Синът му - Александър Петров Александров, понастоящем живее със семейството си в гр.София. Внук му - Петър Александров Александров, прекарал почти цялото си детство заедно с дядо си (Пенко Синия), също живее в гр.София.

Други[редактиране | edit source]

Селото е подходящо за риболов, има около 15 вида риба: шаран, таранка, костур, клен, беловар, щука, мрена и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ковачев, Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека "Св. св. Кирил и МетодиЙ", София, 1997, ISBN 954-523-032-0, с. 140.