Гроцка
| Гроцка | |
 | |
 | |
  Гроцка | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Белградски окръг |
| Община | община Гроцка |
| Население | 8338 души (2002) |
| Пощенски код | 11306 |
| Телефонен код | 011 |
| Гроцка в Общомедия | |
Гроцка (на сръбски: Гроцка) е град в Сърбия, Белградски окръг. Административен център е на община Гроцка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Гроцка е разположен край двата бряга на река Грочица при вливането ѝ в Дунав на десния бряг на реката на км 1132.5 от влива в Черно море.
История[редактиране | редактиране на кода]
По римско време на мястото на Гроцка е бил разположен кастелът Мутацио ад Секструм. В близкото село Брестник е открита римска гробница от IV век.
Гроцка се споменава в документ от 1019 година като част от Браничевската епархия на Охридската архиепископия.[1]
По време на османското владичество там се е намирала първата спирка на колите и коневръз по пътя Виа Милитарис (Белград – Цариград).
През 1739 г. там се води голяма битка между австрийци и турци (виж Белградски пашалък).
Околности[редактиране | редактиране на кода]
Край дунавския бряг на Гроцка има над 1200 вили сред лозя и овощни градини.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на града възлиза на 8338 жители (2002).
Етнически състав:
- сърби – 7999 жители (95,93%)
- черногорци – 108 жители (1,29%)
- хървати – 29 жители (0,34%)
- македонци – 27 жители (0,32%)
- мюсюлмани – 20 жители (0,23%)
- цигани – 18 жители (0,21%)
- югославяни – 15 жители (0,17%)
- унгарци – 11 жители (0,13%)
- горани – 8 жители (0,09%)
- други – 10 жители (0,10%)
- недекларирали – 24 жители (0,28%)
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Гроцка[редактиране | редактиране на кода]
- Милан Недич (р. 1878) – армейски генерал и премиер на Сърбия (1941 – 1944)
Починали в Гроцка[редактиране | редактиране на кода]
- Илия Гарашанин (1874) – сръбски държавник и примиер
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гроцка Архив на оригинала от 2010-02-19 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 181.