Грубевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грубевци
Αγροσυκιά
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областБоймия
Надм. височина120 m
Население280 души (2011 г.)
Грубевци в Общомедия

Гру̀бевци,[1] Грубовци или Гурбеш[2] (на гръцки: Αγροσυκιά, Агросикия, катаревуса: Αγροσυκέα, Агросикея, до 1926 година Γκούρμπες, Гурбес[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на височина от 120 m в северозападния край на Солунското поле на 15 km североизточно от Енидже Вардар (Яница).[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гърбеш с обичайно застъпване на българското ъ с гръцкото ου.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 1632 година Грубевци се споменава в турски регистър като село с 24 немюсюлмански домакинства. Населението се препитавало главно с отглеждане на сусам, памук, анасон и тютюн.[2] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииГрубовци като българско село.[6]

В края на ХІХ век селото се отказва от Цариградската патриаршия и преминава под върховенството на Българската екзархия,[7] българско училище е отворено през 1874 година, а български учител в селото между 1891 и 1903 година е Захарий Гьорев от Куманово,[8] а след него Пено Авков. В селото е основан комитет на ВМОРО, начело на който стои Аргир Авков.[2]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Гурбеш (Грубевци) (Gurbeš (Grubevci),[9] на картата на Кондоянис е отбелязано като Гурбес (Γκούρμπες), християнско село.[10]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Грубевци има 400 жители, всички българи християни.[11]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грубевци (Groubevtzi) има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[12] В селото има българска църква „Свети Атанас“, а ежегодният събор се провежда на празника Летни Свети Атанас.[2]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Грубевци, 17 /III, 1 ч. от Кониково. Всичко 40 български екзархийски къщи и 1 гъркоманска, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. От Патриаршията се отказало преди 20 години. Няма никакви черковни имоти. Училището е двуетажно, с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х6Х3 големина, другата е по-малка и служи за квартира.[13]

По данни на Екзархията в 1910 година Грубевци е чифлигарско село с 57 семейства, 300 жители българи и една черква.[14]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γκρούμπες) има 178 екзархисти.[10][15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Гурбес (Γκούρμπες) като село със 166 мъже и 152 жени.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Грубеш има 30 къщи славяни християни.[16]

В 1924 година цялото българско население - 272 души, е прогонено в България и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия.[4] Ликвидирани са 5 имота на жители, преселили се в България.[10] От пристигналите в България бежанци 40 семейства (близо 280 души) се заселват в Горни Воден, Станимашко, част от които после се изселват в Асеновград и Пловдив, а три семейства се заселват в Кавакли.[2]

В 1926 година името на селото е сменено на Агросикия. В 1928 година Грубевци е представено като чисто бежанско със 118 бежански семейства и 438 жители общо.[17]

Тъй като селото е полупланинско, произвежда малко продукция - предимно пшеница и малко памук. Частично развито е и скотовъдството.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Грубевци на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леска[18] Λέσκα Лептокария Λεπτοκαρυά[19] река на СИ от Грубевци и местност по десния ѝ бряг[18]
Пелити[18] Πελίτι Врахаки Βραχάκι[19] възвишение на ЮЗ от Грубевци[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 318[4] 319[4] 363[4] 476[4] 458[4] 496[4] 418[4] 395[4] 429[4] 384 280

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Грубевци
  • Дионис Танчуров (1876 - след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Младен Костадинов Митроколев (1911 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[20]
  • Танас Грубешки, местен български учител и секретар в четата на Павел Граматиков[21]
  • Димитър Сурлев (1907 – 1933), български комунист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. а б в г д Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр. 92.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
  5. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  6. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 69.
  8. Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 13.
  9. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  10. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  13. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  14. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  15. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  18. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 9
  21. Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124-136