Грунища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грунища
Груништа
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
41.0519° с. ш. 21.695° и. д.
Грунища
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина742 m
Население3 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Грунища в Общомедия

Грунища (на македонска литературна норма: Груништа) е село в Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южната част на Северна Македония, в областта Мариово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър
Църквата „Света Петка

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 6 275
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 6 163
Дефтер № 73 от 1519 г. 18 2 914
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 10 2 1 639
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 12 1 637

В XIX век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гурунище (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грунища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[5]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.[6]

Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.[7]

В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света – лековита вода.[1]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 240 264 225 84 26 20 3 3
македонци 254 223 84 26 20 3 3
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 10 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 2 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 0 0 0 0

Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители.

Националност Всичко
македонци 3
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Грунища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Груништа (Grunista) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.