Гръбначен мозък
Гръбначният мозък (на латински: medulla spinalis, на гръцки: myelon) е дял на централната нервна система, разположен в канала на гръбначния стълб.
Съдържание |
[редактиране] Обща анатомия
Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки (неврони), подредени по специфичен начин.
[редактиране] Външно устройство
-
Гръбначният мозък в гръбначния стълб; в червено са отбелязани гръбначните артерии.]]
-
Разрез през сервикалните нива на ГМ.
-
Разрез: поглед от страната на гръдния кош и коремната кухина - навън.
-
1. Ligamentum denticulatum, 2. Arachnoidea mater spinalis, 3. Dura mater spinalis, 4. Arteria spinalis anterior, 5. Nervus spinalis, Radix anterior.
- В центъра на гръбначния стълб по цялата дължина на гръбначния мозък се простира канал, който е изпълнен с гръбначно-мозъчна течност, близка по състав на кръвната плазма и обвиващ отвсякъде гръбначния мозък.
- Дължината на гръбначния мозък е около 40-45 см, тежи около 30г и наподобява връв, дебела около 1см.
- Горният край на гръбначния мозък преминава в главния мозък, а в долния край завършва конусообразно (лат. conus medullaris) на равнището на втория поясен прешлен, откъдето излизат голям брой нервни влакна образуващи конската опашка - лат.: cauda equina. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди — предна (вентрална) и задна (дорсална), които го разделят на две симетрични половини.
[редактиране] Обвивки
Гръбначният мозък има три обвивки. Външната обвивка се нарича твърда (лат. dura mater) и се състои от плътна съединителна тъкан. Средната обвивка е много тънка и за това се нарича паяжинообразна (лат. arachnoidea). Вътрешната мозъчна обвивка — мека мозъчна обвивка (лат. pia mater) - е плътно прилепнала към повърхността на гръбначния мозък. Тя е богата на кръвоносни съдове. Пространствата между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка са изпълнени с гръбначномозъчна течност (ликвор). Гръбначният мозък е добре защитен от костния скелет, от мозъчните обвивки и от гръбначномозъчната течност. Те го предпазват от удари и от сътресения.
[редактиране] градивни тъкани
Гръбначният мозък е изграден от бяло вещество (лат. substantia alba) и сиво вещество (лат. substantia grisea), като за разлика от централния мозък бялото вещество е на повърхността, а сивото в серцевината (във вътрешността). Сивото вещество се формира от близкото разположение на телата на голям брой неврони, а бялото вещество — от техните дълги израстъци. Бялото вещество обвива като мантия сивото. „Крилата“ на сивото вещество са разделени на два предни и два задни рога.
[редактиране] Сегментация
Разделен е на 31 различни сегмента. При всеки сегмент излизат чифт гръбначни нерви (смесени; сетивни и моторни). 6-8 моторни коренчета се разклоняват от левите и десните вентролатерални бразди по строго ораганизиран начин. Коренчетата се комбинират и формират нервни корени. По подобен начин от лявата и дясната дорсолатерална бразда се формират сетивни нервни корени. Вентралните (моторни) и дорсалните (сетивни) корени се сливат, за да формират гръбначните нерви (смесени; моторни иу сетивни), по един чифт за всеки прешлен на гръбначния стълб. Гръбначните нерви, с изключение на сервикалните, на ниво C1 и C2, де формират във междупрешленни форамени. Границата между централната (ЦНС) и Периферната нервна система (ПНС) е видима при всеки сегмент. Коренчетата са началото на ПНС.
- Тридесетте и един сегмента се подразделят така:
-
- 8 сервикални, образуващи 8 чифта сервикални нерви
- 12 тораксови, образуващи 12 чифта тораксови нерви
- 5 лумбални, образуващи 5 чифта лумбални нерви
- 5 сакрални, образуващи 5 чифта сакрални нерви
- 1 коксигиален (опашен), образуващ 1 чифт коксигиални нерви
При възрастните ГМ свършва приблизително на нивото на L1/L2 лумбални прешлени с формацията конус медуларис. Макар да свършва на това ниво, нервите произхождащи от сакралните и лумбалните сегменти излизат на нивото на съответните им прешлени. Минавайки от изходящата си точка през терминалната точка 9конус медуларис) на ГМ, всички тези нерви формирата конската опашка.
- В два участъка на ГМ се наблюдава уголемяване:
Сервикално удебеляване - около брахиалния плексус, инервиращ горните крайници и включва сегменти от C4 до T1. Лумбосакрално удебеляване - около лумбосакралния плексус, инервиращ долните крайници и включващ сегментите от L2 до S3, и намиращш се анатомично на нивото на гръбначните прешлени от T9 до T12.
[редактиране] Функции на ГМ
Гръбначният мозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция се състои в осъществяването на двупосочна връзка с главния мозък, а рефлексната функция в координирането на дейността на различни органи.
[редактиране] Проводна
Проводната функция се осъществява от възходящите и низходящите пътища на бялото мозъчно вещество. Аксонът разположен в задния рог се нарича сетивен, има 2 части и се разклонява Т-образно. Частта, която се свързва със сивото в-во се нарича задно коренче,а другата се свързва с рецептор. Предното коренче, което се намира съответно в предния рог, представлявя началната част на двигателния неврон, а втората му част се свързва със съответен мускул. Когато продълженията на сетивния и двигателния неврон се съберат, те образуват така наречения смесен нерв. Всеки от невроните има собствена обвивка (невролема) и освен това двата заедно имат още една 3та обща допълнителна, облечена в миелин, посредством Шван-клетки, невролема.
[редактиране] Рефлекс
Основна статия: Рефлексът е ответна реакция на организма при дразнение от външната или вътрешната среда,осъществена от нервната система.Анатомичната основа на рефлекса е рефлексната дъга.Тя се състои от:
- 1. Рецептори — те могат да бъдат клетки или израстъци на неврони.Рецепторите възприемат дразненията от външната или вътрешната среда и ги превръщат в нервен импулс.
- 2. Сетивните нерви възприемат нервния импулс от рецепторите и го провеждат до нервния център.
- 3. В нервния център нервния импулс се преработва и се изпраща заповед за действие.
- 4. Моторния нерв приема нервни импулси(заповеди за действие) от нервния център и ги провежда до изпълнителните органи,които трябва да реагират.
- 5. Изпълнителния орган осъществява ответната реакция,той може да бъде мускул,който да се съкращава или жлеза,която да отделя секрет.
[редактиране] Нервни трактове
 |
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Състои се от аксони (нервни влакна), които образуват два вида пътища (трактове): възходящи (сетивни, сензорни) към главния мозък и низходящи (моторни) от главния мозък до изпълнителния орган. По форма при напречен разрез наподобява пеперуда с разперени крила.
[редактиране] Ембриологично развитие
[редактиране] Моторна организация
[редактиране] Патологични увреждания
[редактиране] Вродени
[редактиране] Сирингомиелия
[редактиране] Спина бифида
[редактиране] Травма: пара- и квадриплегия
Травма на гръбначния мозък може да прекрати комуникацията на периферната с централната нервна система под нивото на повредата. Параплегията е засягането на краката, а квадриплегията парализа и на четирите крайника.
[редактиране] Оплитане
Усукване на ГМ в съединителна тъкан най-често заедно със спина бифида. Всеки пациент със спина бифида има усукване, но не всеки има симптоми.
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
[редактиране] Тумори
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
[редактиране] Синдром на Гилен-Барѐ
Синдромът на Гилен-Барѐ (СГБ) е вирусно заболяване с неизвестен причинител: достига се до сериозна прогресивна невропатия, характеризираща се с мускулна слабост и в крайни случаи парализа на диафрагмата. Ако пациентът в напреднала степен не е поставен на командно дишане, болестта може да е смъртоносна. 1.5-8% от пациентите умират от СГБ. [1]
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
[редактиране] Гръбначно мускулна атрофия
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
[редактиране] Амиотрофична странична склероза
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
[редактиране] Демиелинизиращи атрофии
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
[редактиране] Остеомиелит
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
[редактиране] Източници
