Гръбначен стълб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гръбначният стълб (на латински: columna vertebralis) е главната опорна ос на гръбначните животни. Представлява осев скелет, състоящ се от хрущялни или костни прешлени.

Гръбначен стълб при човека

При човека той е съставен от 33 до 34 прешлена:

  • 7 шийни – те са най-малки.
    • първият шиен прешлен се нарича „атлас“ (на латински: atlas), той няма обособено тяло и наподобява пръстен. Свързва гръбначния стълб с черепа посредством атлантоокципиталната става, в която се извършва движението на главата нагоре и надолу (т. нар. „кимване“);
    • вторият шиен прешлен се нарича „аксис“ (на латински: axis), около него се извършва въртенето на главата наляво и надясно.
  • 12 гръдни – слабоподвижни, придаващи устойчивост на гръдния кош.
  • 5 поясни – те са най-големи.
  • 5 кръстцови – те са срастнали и образуват кръстцовата кост (на латински: os sacrum).
  • 3-5 опашни – след 15 годишна възраст срастват и образуват опашната кост (на латински: os coccygis). При човека тя е недоразвита и според теорията на еволюцията е рудиментарен орган, който показва филогенетичното родство на човека с животните.

Всеки един от прешлените е изграден от тяло, дъга и израстъци на дъгата. Тялото и дъгата, разположена зад него, заграждат прешления отвор. Отворите на всички прешлени образуват гръбначномозъчния канал, в който се разполага гръбначния мозък.

Прешлените се свързват помежду си чрез междупрешленни хрущялни дискове, връзки и стави.

Повечето бозайници имат седем шийни прешлена, включително жирафът; двупръстите ленивци (Megalonychidae) имат шест, а трипръстите (Bradypodidae) — девет.[1]

Устройство на гръбначния стълб при различните видове[редактиране | edit source]

Вид Брой прешлени
шийни гръдни поясни кръстцови опашни общ брой
Човек
7
12
5
5
3-5
32-34
Кон
7
18
6
5
15-21
51-57
Говедо
7
13
6
5
18-21
49-52
Овца
7
13
6-7
4
16-18
46-49
Прасе
7
14-15
6-7
4
20-23
51-56
Куче
7
13
7
3
20-23
50-53
Котка
7
13
7
3
22-23
52-53
Заек
7
12
7
4
16
46
Морско свинче
7
13-14
6
2-3
4-6
32-36
Видра
7
14
6
3
18
48
Жираф
7
14
6
3
11
41

Източници[редактиране | edit source]

  1. Марков, Георги. Бозайници. София, Наука и изкуство, 1988. с. 143.