Гръцка азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Greek alphabet alpha-omega.svg
Гръцка азбука
Α α — алфа Β β — вита
Γ γ — гама Δ δ — делта
Ε ε — епсилон Ζ ζ — зита
Η η — ита Θ θ ϑ — тита
Ι ι — йота Κ κ — капа
Λ λ — ламда Μ μ — ми
Ν ν — ни Ξ ξ — кси
Ο ο — омикрон Π π — пи
Ρ ρ — ро Σ σ ς — сигма
Τ τ — тав Υ υ — ипсилон
Φ φ ϕ — фи Χ χ — хи
Ψ ψ — пси Ω ω — омега
Излезли от употреба
Digamma uc lc.svg(Pamphylian digamma uc lc.svg) Ϝ ϝ — дигама Stigma uc lc.svg Ϛ ϛ — стигма
Heta uc lc.svg Ͱ ͱ — хета San uc lc.svg Ϻ ϻ — сан
Sho uc lc.svg Ϸ ϸ — шо Qoppa Q-and-Z-shaped.svg Ϙ (Ϟ) — копа
Greek Sampi 2 shapes.svg Ϡ (Ͳ) — сампи

Гръ̀цката а̀збука (на гръцки: Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от двадесет и четири букви, която се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността. Това е най-старата азбука, която се използва и до днес. В Древна Гърция гръцките букви са били използвани също за означаване на цифри, подобно на римските цифри. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.

Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с линеар Б и кипърското писмо - по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия Изток, включително латинската азбука и кирилицата.

Основни гръцки букви[редактиране | edit source]

Ранната гръцка азбука върху керамичен съд, Националния археологически музей в Атина

Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата можете да откриете и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответсвие с Международната фонетична азбука (IPA).

Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на V век и началото на IV век пр.н.е. Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти.

Подредбата на буквите до е според еврейската и финикийската азбука.

Буква Съответстваща
финикийска
буква
Наименование Латинизиране1 Произношение Числена
стойност
Български Древно-
гръцки
Средно-
вековен
гръцки
Съвременен
гръцки
Древногръцки Съвременен
гръцки
Класически
древногръцки
Съвременен
гръцки
Α α Aleph Алеф Алфа ἄλφα άλφα a [a] [aː] [a] 1
Β β ϐ Beth Бет Бета βῆτα βήτα b v [b] [v] 2
Γ γ Gimel Гимел Гама γάμμα γάμ(μ)α g g [ɡ] [ɣ], [ʝ] 3
Δ δ Daleth Далет Делта δέλτα δέλτα d d [d] [ð] 4
Ε ε ϵ He Хе Епсилон ε ψιλόν έψιλον e [e] 5
Ζ ζ Zayin Зайин Зета ζῆτα ζήτα z [zd, dz, zː](?) [z] 7
Η η Heth Хет Ета ἦτα ήτα e, ē ī [ɛː] [i] 8
Θ θ ϑ Teth Тета Тета θῆτα θήτα th [tʰ] [θ] 9
Ι ι ϊ Yodh Йод Йота ἰῶτα (γ)ιώτα i [i] [iː] [i], [ʝ] 10
Κ κ ϰ Kaph Каф Капа κάππα κάπ(π)α k [k] [k], [c] 20
Λ λ Lamedh Ламед Ламбда λάβδα λάμβδα λάμ(β)δα l [l] 30
Μ μ Mem Мем Мю μῦ μι/μυ m [m] 40
Ν ν Nun Нун Ни νῦ νι/νυ n [n] 50
Ξ ξ Samekh Самек Кси ξεῖ ξῖ ξι x x, ks [ks] 60
Ο ο Ayin Айин Омикрон οὖ ὂ μικρόν όμικρον o [o] 70
Π π ϖ Pe Пе Пи πεῖ πῖ πι p [p] 80
Ρ ρ ϱ Res Реш Ро ῥῶ ρω r, rh r [r], [r̥] [r] 100
Σ σ ς Sin Шин Сигма σῖγμα σίγμα s [s] 200
Τ τ Taw Тав Тав ταῦ ταυ t [t] 300
Υ υ ϋ Waw Вав Ипсилон ὖ ψιλόν ύψιλον u, y y, v, f [ʉ(ː)], [y(ː)] [i] 400
Φ φ ϕ неясен произход
(виж текста)
Фи φεῖ φῖ φι ph f [pʰ] [f] 500
Χ χ Хи χεῖ χῖ χι ch ch, kh [kʰ] [x], [ç] 600
Ψ ψ Пси ψεῖ ψῖ ψι ps [ps] 700
Ω ω Ayin Айин Омега ὦ μέγα ωμέγα o, ō o [ɔː] [o] 800

Двойни гласни[редактиране | edit source]

Освен тези, в азбуката, има двойни гласни,които се произнасят така:

αι → е

ει → и

οι → и

ου → у

Двойни съгласни[редактиране | edit source]

γκ → Като стандартно "Г" (ако е в средата на думата се чете "нг")

γγ → "Г" (ако е в средата се чете "нг")

μπ → Като стандартно "Б" (ако е в средата на думата си остава "мб", ако думата е с гръцки произход)

ντ → Като стандартно "Д" (ако е в средата на думата си остава "нд" или "нт", ако думата е с гръцки произход)

τζ → Като "ДЗ"

τσ → Като стандартно "Ц"

γх → Като "НХ"

Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една.

Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като латинската и кирилицата. Има два начина за четене - по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф.

Остарели букви[редактиране | edit source]

Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа.

Буква Съответстващата
финикийска
буква
Наме Латинизиране Произношение Числена стойност
Български Гръцки
(политоничен)
Ϝ ϝ Waw Вав Дигама δίγαμμα w [w] 6
Ϻ ϻ Sade Тцаде (позиция)
Sin Шин (име)
Сан σάν s [s]
Ϙ ϙ
Ϟ ϟ (алтернативна)
Qoph Коуф Копа κόππα q [k] пред /u/, /o/ 90
Ϡ ϡ Неясен произход,
най-вероятно Sade Тцаде
Сампи σαμπῖ ss неясно точно
произношение;
предложения: [sː], [ks], [ts]
900
  • Дигама изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част.
  • Сампи (наричана и дисигма) отбелязва удвоен африкат, който впоследствие се развива в -σσ-(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (ц). Съвременото ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (като пи).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикикниги
В Уикикниги има на разположение: